Р Е Ш Е Н И Е № 198 гр.София, 17 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКС ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 568/2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството е образувано по касационна жалба от адвокат Р. К. от АК [населено място] – упълномощен защитник на подсъдимия М. Г. С. срещу въззивно решение № 15 от 06.02.2015 год., постановено по внохд № 208/2014 год. на Апелативен съд гр.Бургас. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Игнорирани са доказателствените източници от които е изводима липсата на фактическия състав на инкриминираното деяние, поради което от съдържанието на жалбата се извежда и нарушение на материалния закон по чл. 348, ал.1,т.1 от НПК. Игнорирано е обстоятелството, че всъщност земеделската дейност на дружеството е била възложена на свид. Р., че подсъдимият в качеството си на управител не е имал знание относно стопанисваните от дружеството земи, от субективна страна престъплението не е доказано, подсъдимият е получил обяснение от свид. Р. за причините за застъпването на заявените земи след инкриминираната дата, от което следва, че няма умисъл за невярно деклариране. Изтъква се още, че деецът е знаел каква е процедурата по получаване на субсидия, в частност – че при застъпване на земи се извършва проверка и на неправоимащите лица субсидията ще бъде отказана. От което следва, че е безсмислено да се заявяват чужди земи, освен ако заявяващият добросъвестно счита, че има право да ползва заявените площи. На трето място, от факта на недеклариране на всички земеделски дейности в анкетните карти в процедурата по регистриране на дружеството като земеделски производител не може да се прави извод за умисъл, тъй като тази процедура не е обвързана с процедурата по представяне на сведения по СЕПП, по повод на която е настоящото дело. Иска се отмяна на решението на Апелативния съд и оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият М. Г. С. се явява лично и със защитниците адв. К. и адв. К., редовно упълномощени. Последните поддържат жалбата и молят да бъде уважена. Отново изтъкват, че по фактите не се спори, но субективната страна на престъплението не е налице. Към момента на деклариране на земите все още няма яснота по въпроса кой е действителният арендатор и при евентуално застъпване на заявените площи и последваща проверка въпросът ще бъде изяснен. За ресор „Земеделие” е отговарял свидетелят Р.. Подсъдимият е подписал документите, без да е имал каквото и да е основание да се съмнява в тяхната достоверност и истинност. Подсъдимият С. в своя лична защита моли да бъде оправдан. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ В ПРЕДЕЛИТЕ ПО ЧЛ. 347, АЛ. 1 ОТ НПК, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: С присъда № 41/25.11.2014 г. по нохд № 237/2014 г. Сливенският окръжен съд /СлОС/ е признал подсъдимия М. Г. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], управител на [фирма] – Сливен, за ВИНОВЕН в това, че на 26.04.2011г., в [населено място], в качеството си на управител и представител на [фирма] – Сливен, пред ДФ „Земеделие", Областна дирекция – Сливен, в Заявление за подпомагане 2011 форма юридически лица, вх. № 16718401/26.04.2011 г., УИН2008061170683 и УРН 184663, представил неверни сведения относно ползването на земеделски парцели с номера в архива: 32423916 /БЗС №СИЗП 46303-344-1/ със заявена площ 0,26 ха; 32411162 /БЗС № СИЗП46303-85-2/ със заявена площ 49,87 ха; 32423917 /БЗС № СИЗП 46303-11-13/ със заявена площ 24,67 ха; 32423918 /БЗС № СИЗП 46303-204-6/ със заявена площ 22,20 ха; 32424762 /БЗС № СИЗП 46303-10-3/ със заявена площ 1,90 ха; 32424764 /БЗС № СИЗП 46303-84-1/ със заявена площ 6,60 ха;[ЕИК] /БЗС № СИЗП 46303-63-12/ със заявена площ 43,60 ха, намиращи се в землището на [населено място], общ. С., всички с обща площ 141,1 ха, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, отпускани по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за 2011 г., поради което и на основание чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2, предл.1, вр. ал.1, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на две хиляди лева. С въззивно решение № 15 от 06.02.2015 год., постановено по внохд № 208/2014 год. на Апелативен съд гр.Бургас, присъдата е потвърдена. Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съставът на ВКС не намери да са допуснати посочените в жалбата нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Не се установиха нарушения при събирането и оценката на доказателствата и при формиране вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Инстанционните съдилища са основали констатациите си на валидно събрани и достоверни доказателства. Съдилищата са отговорили подробно на възраженията на подсъдимия и на защитата. Житейската практика и логика са напълно противоположни на твърдението на подсъдимия, че в качеството си на управител и собственик на търговското дружество се е дезинтересирал от част от дейността на дружеството – тази, свързана със земеделие. Няма житейска логика собственикът да не се интересува от работите на дружеството, особено при положение, че наемът на земя е свързан и с плащания. Приходите и разходите са най-значимите елементи в търговската дейност на всеки един субект и е невъзможно да останат извън полезрението му. Касае се за голяма площ земеделска земя, която трябва да бъде стопанисвана, поддържана в добро екологично състояние и обработвана, а това са дейности, свързани с немалки разходи, които е немислимо да бъдат извън вниманието на търговеца. Касационната инстанция напълно споделя аргументите , изложени в мотивите на въззивното решение в тази насока, без да е необходимо да ги преповтаря и преразказва. По второто възражение в жалбата следва да се отговори така: Вярно е, че при наличие на застъпване на земи следва извършване на проверка. Но проверката се извършва само ако същите земи действително се стопанисват от други лица, които също са ги заявили. Механизмът на проверката няма да влезе в действие, ако земите не са арендувани от други лица, респ. ако не бъдат заявени. В този случай субсидията ще бъде отпусната без реално условията за това да са налице, без право на лицето да я получи. Деянието е довършено с подаването на неверните данни, след който момент развитието на процедурата вече е извън обсега на поведението на дееца. Последващата проверка е възможност, а не част от процедурата по заявяване на стопанисваните земи. Вярно е, че подсъдимият не се е явил за изясняване на случая, което е равносилно на оттегляне на заявлението, но също така е вярно, че ако нямаше активност от другите заинтересовани лица или при липса въобще на стопанисване на тези площи от някого, субсидията би била отпусната без правно основание. Отпускането на субсидията не е елемент от обективната страна на състав на престъплението. С други думи – деянието е довършено от обективна страна с факта на подаване на неверните сведения. Неоснователно е и третото възражение в жалбата. Цененето на писмените доказателства от съда е негово иманентно правомощие, породено от задължението му да установи обективната истина и да формира констатациите си по вътрешно убеждение , основано на данните по делото, изводими от доказателствените източници и на закона. Всички доказателства се оценяват индивидуално и в тяхната съвкупност. Точно това е извършил въззивният съд. Недекларирането на същите земеделски площи, които се разглеждат по настоящето дело, макар и по друга процедура – тази по регистриране на земеделски производители, е един от косвените факти, които съдът е преценил като допълнително доказателство в подкрепа на извода за наличие на знание у подсъдимия относно това какви земи реално стопанисва дружеството. Следователно, доказана и е субективната страна при извършване на деянието от подсъдимия, която законосъобразно е изведена от съдебните състави по фактите по вид и форма на вината - пряк умисъл. Няма данни за касационна отмяна или изменяване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 354, ал.1,т.1 от НПК, съставът на ВКС, ІІІ-то н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 15 от 06.02.2015 год., постановено по внохд № 208/2014 год. на Апелативен съд гр.Бургас, с което е потвърдена присъда № 41/25.11.2014 год. по нохд № 237/14 год. на Сливенски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: