О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 476 гр.София, 09 юни 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Ерик Василев като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 830/ 2022 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Ш. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 421 от 10.12.2021 г. по гр.д.№ 36/ 2021 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Плевенски районен съд от 12.06.2019 г. по гр.д.№ 4995/ 2018 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на Р. А. Я. сумата 5 710,13 лв, представляваща стойност на разходите, необходими за поправка на недостатъците по извършената работа по договор за строителство от 17.04.2018 г. и оферта – неразделна част от него, законната лихва върху сумата от 09.07.2018 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото. Като основание за допускане на обжалвания акт до касационен контрол жалбоподателят поддържа очевидната му неправилност, поради явна необоснованост на изводите на съда, че изпълнените въз основа на договора от 17.04.2018 г. колони са тесни и не могат да изпълнят предназначението си за укрепване на къщата. Освен това поставя процесуалноправните въпроси „Налице ли е съществено процесуално нарушение в случаите, при които съдът не е обсъдил и не се е произнесъл с въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи за неправилност на първоинстанционното решение?“ и „Следва ли въззивния съд изрично да посочи кои недостатъци е приел, че са налице при извършените СМР и се налага тяхното отстраняване в случаите, когато е налице изрично писмено уведомление, съгласно чл.264, ал.2 от ЗЗД?“. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната по касация страна Р. Я. оспорва жалбата с доводи, че по поставените въпроси въззивният съд не се е произнесъл, а решението му е съобразено с трайно установената от ВКС съдебна практика. Излага и съображения, че решението е правилно и моли касационното обжалване да не бъде допуснато. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да уважи предявения иск до размер 5 710,13 лв въззивният съд приел за установено, че на 17.04.2018 г. ищцата, като възложител, сключила с ответника - в качеството му на изпълнител – договор за строителство. С този договор изпълнителят се задължил да извърши съобразно изискванията на действащите нормативни актове строително-монтажни работи /СМР/ съгласно Оферта /неразделна част от договора/, на обект с местонахождение [населено място]. Уговорена била обща цена на договорените СМР в размер на 19 980 лв. Уговорено било също, че некачествено извършените работи, както и повредите, причинени при изпълнение на договорените СМР, не се заплащали от възложителя, а ако изпълнителят не отстранял некачествено извършените работи в указания от възложителя срок, възложителят имал право да извърши тези работи сам или да ги възложи на други лица. Изпълнителят се задължил още да изпълнява качествено и в срок възложените му работи по етапи, с грижата на добрия търговец съгласно клаузите на договора и действащата нормативно уредба. В Оферта, приложена към договора, били уговорени следните СМР: разваляне на стар покрив, направа на железобетонен пояс, направа на дървена конструкция с ребра 7/15 столици и маи 10/15 см, полагане на ССВ 0,11 мм, полагане на ламперия, полагане на паропропусклива мембрана, монтаж на американски безшевни улуци, челни дъски, полагане на летви двойна скара, зидане на комин с фасадни тухли. Описаните СМР били уговорени за 104 кв.м. по единична цена от 120 лв- общо 12 480 лв. Описани били и железобетонни колони 10 бр. по 200 лв - общо 2 000 лв., копаене на основи на 1 м дълбочина, полагане на фундалин, наливане на бетон 32 л.м. по 100 лв – общо 3 200 лв; копаене на основи на 2 м дълбочина, полагане на фундалин, наливане на бетон 9 л.м. по 200 лв общо 1 800 лв; събаряне на стара постройка и къртене на бетонно корито - 350 лв, транспорт и разтоварване на материали 150 лв. Не било спорно между страните, че ищцата заплатила на ответника сумата 20 020 лв. като възнаграждение по договора за строителство. На 06.07.2018 г. ответникът бил уведомен писмено от ищцата, че при извършен оглед на обекта, предмет на договора между тях, установила пробит под на кухнята, което го правел неизползваем; че колоните били тесни и не укрепвали къщата, каквото било предназначението им; че една от колоните била спукана хоризонтално; че изпълнението на основите се различавало от уговорения начин. В уведомлението било посочено, че са констатирани следните недостатъци при ремонта на покрива: дървената конструкция била изпълнена технологично неправилно; не били подменени стари греди, върху които била монтирана нова конструкция, което се отразявало на здравината и безопасността й; дървеният материал очевидно не бил достатъчно изсъхнал, тъй като бил напукан; конструктивно неправилно била изпълнена терасата; улуците били без спуснати отводни тръби до земята и без на две от страните да било предвидено спускане на такива тръби. С уведомлението ищцата заявила, че прави възражение за некачествено извършена работа, като след извършване на поправките, ще претендира за направените разходи. От назначените по делото експертизи съдът приел за установено, че уговорените в договора за строителство СМР са изпълнени, но с недостатъци. Колоните били изградени неправило – не били достатъчно широки, имали хоризонтални напуквания, нямали връзка с бетона на основата, нито били поставени върху фундаменти. На места нямало бетоново покритие върху арматурата, която била изложена на корозия. Те не били в състояние да предадат товарите от пояса и покрива равномерно върху земната основа. Некачествено била изградена и покривната конструкция – не бил използван сух материал, поради което се появили пукнатини и деформации; не били изпълнени подкоси и клещи; поповете не били надлежно монтирани и захванати към носещите греди и не били свързани със столиците посредством скоби. Установено било също, че една от подпорните греди на стряхата на къщата била спукана, друга не била достатъчно дълга; дървените колони на терасата не били закотвени и имали пукнатини; подът в кухнята бил повреден, налагало се изграждане на нов. Всички недостатъци били видими при обикновен оглед. За отстраняването им били нужни 7 277,70 лв. При тези фактически установявания от правна страна съдът посочил, че между страните бил сключен договор за изработка, по който възложителят имал право, когато работата е изпълнена с недостатъци, да иска поправяне на работата, заплащане на разходите за поправката или намаление на възнаграждението. Възраженията си за недостатъци той трябвало да направи при приемането на работата, в противен случай и ако недостатъците били видими, губел правата си. В случая обаче приемане на работата не било извършено – нито имало доказателства, нито твърдения в тази насока. Ищцата прегледала работата при завръщането си от чужбина и уведомила писмено изпълнителя за констатираните от нея недостатъци, като същевременно поискала заплащане на необходимите разходи за отстраняването им. Това искане било основателно до размера, установен със заключение на вещо лице, но при липса на въззивна жалба от ищцата искът можел да бъде уважен само в рамките, приети от първата инстанция. Така мотивираното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване по твърденията на жалбоподателя за очевидната му неправилност. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. Случаят не е такъв, тъй като жалбоподателят извежда очевидната неправилност със същите доводи, с които обосновава в касационната си жалба неправилността на решението и наличието на касационните основания по чл.281 ГПК. Тези доводи изискват проверка по съществото на спора, каквато в производството по чл.288 ГПК не може да бъде извършвана. Твърдения за квалифицирана неправилност касаторът не е релевирал. Обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол и по формулираните правни въпроси. Вторият от тях е необуславящ, защото въззивният съд не е изложил мотиви, че не дължи изрично да посочи кои недостатъци са налице и се налага тяхното отстраняване, нито фактически е достигнал до този резултат. В акта си, като се е основал на заключенията на вещите лица, съдът е аргументирал подробно кои недостатъци на уговорената между страните работа са установени, че е налице необходимост от отстраняването им и каква е стойността на работата, необходима за отстраняване на всеки недостатък поотделно. Затова питането следва ли съдът изрично да посочи кои недостатъци е приел, че са налице при извършените СМР и се налага тяхното отстраняване в случаите, когато е налице изрично писмено уведомление, е необуславящо и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато. Процесуалноправният въпрос за задълженията на въззивния съд при мотивиране на издадения от него акт е обуславящ, но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, съобразена е установената практика, според която въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него/. Така установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което и по обуславящия правен въпрос няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол. По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 пр.3 ГПК и О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 421 от 10.12.2021 г. по гр.д.№ 36/ 2021 г. ОСЪЖДА Т. Г. Ш., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.Д. М., [улица], да заплати на Р. А. Я., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] 600 лв /шестстотин лева/ разноски за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: