РЕШЕНИЕ     № 237     София, 24.06. 2010г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА                                     ЧЛЕНОВЕ:          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА                                                                       МИМИ ФУРНАДЖИЕВА                                                                               При участието на секретаря Б.Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 826 по описа за 2009г., приема следното:   Производството е по чл.290 и следв. от ГПК, образувано по касационната жалба на Р. с. Кубрат срещу въззивното решение на Русенския окръжен с. от 04.ІІІ.2009г. по гр.д. № 98/2009г., с което е потвърдено решението на Русенския районен с. от 19. ХІІ.2008г. по гр.д. № 2563/2008г., с което е отменена заповед № 18/08.ІV.2008г. на председателя на РС К. за наложено на Л. П. Д. – съдебен секретар – дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Ответницата Л. П. Д. от г. Р. е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. С определение от 31.VІІІ.2009г. на основание чл.280 т.2 и т.3 от ГПК ВКС на РБ е допуснал касационно обжалване на решението на Русенския окръжен с. от 04.ІІІ.2009г. по гр.д. № 98/2009г. по въпросите: необходима ли е конкретна процесуална форма на поканата на работодателя към работник или служител за даване на обяснения по повод нарушение на трудовата дисциплина; необходим ли е изричен формален акт на работодателя, с който да инициира дисциплинарното производство срещу виновен служител; при писмена покана към служител да даде обяснение за свое дисциплинарно провинение следва ли изрично да се посочи, че същата следва да се счита за начало на дисциплинарно производство; длъжен ли е въззивният с. да обсъди доказателствата и доводите на страните и да изложи мотиви за приетите от него фактически и правни изводи и може ли да не излага мотиви по фактите и правните изводи, като препрати за това към първоинстанционния съдебен акт, когато като основание за въззивно обжалване се сочи необоснованост. За да се произнесе по така поставените въпроси, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: За да постанови атакуваното решение, въззивният с. е приел, че изложените от първоинстанционния с. мотиви са съобразени с изискванията на чл.236 ал.2 от ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните, обсъдени са събраните по делото доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни правни изводи, поради което и изцяло препращайки към тези мотиви с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК е направен извод, че така постановеното решение следва да се потвърди. В първоинстанционния съдебен акт е прието, че от ищцата преди налагането на наказанието са искани обяснения по повод уведомленията от адвокат С от 28.ІІ.2008г. и от 10.ІІІ.2008г., както и по повод поведението й в с.з. на 04.ІІІ.2008г., но само обясненията по повод уведомлението от 10.ІІІ.2008г. са във връзка с дисциплинарната процедура, тъй като само тогава работодателят я е уведомил, че във връзка с това оплакване “ще има наказание”. С оглед на това и на обстоятелството, че нарушението, относно което е спазена процедурата по чл.193 от КТ /ищцата си позволила в длъжностното си качество “съдебен секретар” да сезира САК Р. /, дисциплинарното наказание е прекомерно тежко, е направен извод, че заповедта следва да бъде отменена. Посочено е и че предвиденото в чл.38 от Е. кодекс на съдебните служители задължение при възникнал проблем служителят да се обърне за съдействие първо към прекия си ръководител не води до извод, че ищцата не е имала право на жалби към институции. Прието е и че би се стигнало до същия извод, дори исканите обяснения и по повод уведомленията от 28.ІІ. и от 11.ІІІ.2008г. да са такива по повод дисциплинарното производство.становено е, че обяснения са искани и наказание е наложено за отказ на ищцата на 23.ІІ.2008г. да докладва искане на адв. С за препис от протокола по НОХД № 600/2007г., а посочената дата е събота, неработен ден, поради което тогава такова нарушение не може да е извършено, като е установено и че искането адвокатката е направила на 26.ІІ.2008г. Освен това, съобразно П. за съдебната организация в съдилищата ищцата като съдебен секретар не е имала задължение да приема и докладва такива молби, още по-малко устни, което е задължение на съдебния деловодител, а и на 26.ІІ.2008г. адвокатката си е получила искания документ след депозирането на писмена молба за това. А нарушението, изразяващо се в обсъждането от ищцата на висок глас в с.з. на 04.ІІІ.2008г. на правилността на разпореждането на председателя на съда съдебните протоколи да се списват с шрифт 14, репликирайки ”К”, само по себе си не е основание за налагане на наказанието “предупреждение за уволнение”. Това е така, тъй като събраните доказателства за постоянни дисциплинарни нарушения на ищцата и на задълженията й, свързани с пряката й работа като съдебен секретар, не са визирани в атакуваната заповед и не следва да се вземат предвид. По първите три релевирани въпроси по приложението на чл.193 от КТ настоящият състав на ВКС намира за правилна практиката в представените решения № 205/08.ІV.2004г. по гр.д. № 1235/2002г. на ВКС, ІІІ ГО, № 398/25.ІІ.2002г. по гр.д. № 748/2001г. на ВКС ІІІ ГО, № 440/04.VІІ.2002г. по гр.д. № 784/2001г. на ВКС ІІІ ГО и № 568/26.VІІІ.1988г. по гр.д. № 472/1988г. на ВС ІІІ ГО. Съгласно чл.193 ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника /служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника /служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на обясненията - средство за защита, чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от работника/служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка по повод на конкретно извършено нарушение, в т.ч. на тежестта му, от значение е достигането на отправената покана – писмена или устна - за даване на такива до адресата. По процесуалноправният въпрос по приложението на чл.272 от ГПК ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира следното: Съгласно чл.272 от ГПК, когато въззивният с. потвърждава първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Тази възможност може да се използва при съвпадение на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност, т.е. когато тя е еднаква по обем при двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд. Но и в такъв случай въззивният с. мотивира решението си, като прави свои мотивите на първоинстанционния с. , с които обосновава изводите си по съществото на спора. При това положение и с оглед на обстоятелството, че необосноваността по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК е опорочаване на фактическите констатации на съда вследствие на допуснато от съда нарушаване на правилата на логиката, на науката или на опита, се налага извод, че когато тя е основание за въззивно обжалване, няма пречка за приложение на разпоредбата на чл.272 от ГПК - щом въззивният с. споделя фактическите /и правни/ изводи на първоинстанционния, не е необходимо да повтаря обсъждането на всички доказателства, доводи и възражения. По основателността на касационната жалба, съдържаща оплаквания за необсъждане от въззивния с. на доказателства и доводи и за необоснованост на изводите по приложението на чл.195 ал.1 и чл.193 ал.1 от КТ: Въззивното решение като краен резултат е неправилно. С оглед изложените вече съображения, които не следва да бъдат повтаряни, незаконосъобразен е изводът на въззивния с. , че процедурата по чл.193 ал.1 от КТ е спазена само относно нарушението, изразяващо се в сезиране от ищцата на председателя на САК, тъй като само обясненията по повод уведомлението за това от 10.ІІІ.2008г. са поискани от работодателя с уведомление, че по това оплакване “ще има наказание”. Несъмнено установено е от събраните доказателства – заповед № 11/04.ІІІ.2008г., уведомление вх. № 314/11.ІІІ.2008г., обяснения на ищцата по чл.176 ал.1 от ГПК, дадени в с.з. на 20. ХІ.2008г., показания на свидетелите Ц и писмено обяснение от 07.ІІІ.2008г., че за нарушенията, предмет на заповедта за дисциплинарно наказание, изразяващи се в изготвяне на протоколи за съдебни заседания по НОХД № 600/2007г. и НОХД № 585/2008г. с вписване на грешни номера на делата, за проявено неучтиво поведение към адвокат С като служебен защитник на подсъдимия по НОХД № 600/2007г., обсъждане в съдебната зала на висок глас правилността на разпореждане на председателя на съда съдебните протоколи да се списват с шрифт 14, заявявайки “като не вижда, да си сложи очила”, и сезиране на САК с жалба срещу адвокат С, работодателят е поискал обяснения от Д. При това положение налагането на дисциплинарно наказание за тези нарушения /липсват данни по делото обяснения да са искани за изготвяне от ищцата на протоколи извън предвидения срок и с други неточности в тях освен грешни номера на делата, както и за отказ тя да докладва искане за изготвяне на фотокопие от протокол за с.з. на 19.ІІ.2008г. по НОХД № 600/2007г./ е съобразено с изискванията на чл.193 ал.1 от КТ. Наложеното дисциплинарно наказание е правилно и по същество. Несъмнено установено е от събраните по делото доказателства, че ищцата е извършила вменените й нарушения, изразяващи се в изявлението й в съдебно заседание на 04.ІІІ.2008г. по повод разпореждане на председателя на съда съдебните протоколи да се списват със шрифт 14 “като не вижда, да си сложи очила”, чуто от всички присъстващи в залата и предизвикало смях у тях, както и проявена неучтивост към адвокат С във връзка с искани справки по НОХД № 600/2007г. По този начин е допуснато непрофесионално поведение, което е в разрез с изискването на чл.200 от П. за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища /отм./ при изпълнение на служебните си задължения съдебните служители да имат поведение, което да не уронва престижа на съдебната власт. Несъмнено установено е с представените писмени доказателства /л.12 – л.22 и л.25 – л.30 от приложеното трудово досие на Д. / извършването и на нарушението по т.2 от заповедта за наказание, изразяващо се в неточно изготвяне на протоколите за съдебните заседания на 19.ІІ.2008г. по НОХД № 600/2007г. и на 12.ІІ.2008г. по НОХД № 585/2008г. чрез грешно вписване на номерата на делата в противоречие с вмененото й с длъжностната характеристика задължение. Наложеното дисциплинарно наказание е в съответствие с тежестта на нарушенията с оглед обстоятелствата, при които са извършени, и последиците от тях – уронване престижа на съдебната власт. Представените по делото доказателства не установяват извършване от ищцата на останалите вменени й със заповедта дисциплинарни нарушения. Няма данни тя да е отказала да докладва искане на адвокат С за издаване на копие от протокол за с.з. на 19.ІІ.2008г. по НОХД № 600/2007г. с изявление “няма да ти го дам”, нито данни, че протоколите за заседанията по това дело и по НОХД № 585/2008г. са изготвени след предвидения процесуален срок, с посочване в тях на неверни номера на делата и без вписване на разпореждания на съдията-докладчик за даване ход и за прочитане на обвинителния акт. А както вече бе посочено, за тези нарушения не е съобразено и изискването на чл.193 ал.1 от КТ. Що се касае за нарушението, изразяващо се в сезиране от ищцата на председателя на САК с жалба срещу адвокат С, то не представлява дисциплинарно нарушение с оглед правото на жалби към институции, както правилно е приел въззивният съд. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” бъде отхвърлен. Водим от горното Върховният касационен с. , състав на Четвърто гражданско отделение,   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решението на Русенския окръжен с. , гражданска колегия, от 13.ІV.2009г. по гр.д. № 98/2009г. и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л. П. Д. от г. К. срещу Р. С. К. иск за отмяна на наложеното й със заповед № 18/08.ІV.2008г. дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: