Р Е Ш Е Н И Е № 62 София, 28.06.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 17.04. 2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело 166/2019 година Производството е по член 307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 5786/08.08.2018 г., подадена от С. С. М., Б. С. М., Р. С. М., А. И. М., И. С. М. и Р. А. С., чрез пълномощника им адвокат И. К., за отмяна на влязло в сила Решение № 55 от 15.05.2018 г. по гр.д. № 2442/2017г. на ВКС, I г.о., с което е отменено Решение № 912 от 16.02.2017г. по в.гр.д. № 981/2016 г. на ОС-Благоевград и е признато за установено по отношение на Х. С. М., Р. А. С., А. И. М., С. С. М., И. С. М., Б. С. М. и Р. С. М., че С. С. К. и А. Е. К. са собственици на 5 /6 (пет шести) идеални части от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед от 2009 г., разположена в поземлен имот (дворно място) с идентификатор ****, и същите лица са осъдени да предадат на С. С. К. и А. Е. К. владението на описания недвижим имот. На първо място в молбата се твърди,че е налице основанието по член 303,ал.1,т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение,поради постановяването му в противоречие с решение №10 от 03.01.2017г. по гр.д.№292/2016г. по описа на Районен съд гр.Гоце Делчев, с което уважен иск с правно основание член 26,ал.2 ЗЗД и е обявен за нищожен договора за дарение,обективиран с нотарилаен акт №174/2006г. и което решение е представено и прието като доказателство в производството по делото пред въззивния съд,което е приключило с влязлото в сила решение,предмет на настоящата молба за отмяна.Молителите посочват като противоречие между двете решения по отношение на въпроса за установяване правото на собственост върху процесния имот,които въпроси за разрешени по различен начин с тези влезли в сила решения-съгласно приетото с т.5 на Тълкувателно решение №7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Ответниците по молбата С. С. К. и А. Е. К.,чрез пълномощника си адвокат К. Б.,в писмения си отговор,считат молбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение,като претендират присъждане на разноските по делото за настоящото производство. Молбата за отмяна е подадена в срока по член 305,ал.1,т.4 и е процесуално допустима. Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение,намира следното: С влязлото в сила решение №55 от 15.05.2018г. на Върховен касационен съд,първо гражданско отделение,постановено по гр.д.№2442/2017г. по описа на съда,чиято отмяна се иска,на основание член 108 ЗС е признато за установено по отношение на Х. С. М., Р. А. С., А. И. М., С. С. М., И. С. М., Б. С. М. и Р. С. М., че С. С. К. и А. Е. К. са собственици на 5 /6 (пет шести) идеални части от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед от 2009 г., разположена в поземлен имот (дворно място) с идентификатор ****, и са осъдени Х. С. М., Р. А. С., А. И. М., С. С. М., И. С. М., Б. С. М. и Р. С. М. да предадат на С. С. К. и А. Е. К. владението на описания недвижим имот.В мотивите на решението е прието, че от съдържанието на споразумението по наказателно дело № 177 2010 г. по описа на РС Гоце Делчев не може да бъде установено какво точно е сторил обвиняемият Х. М. и не може да бъда направен еднозначен извод, че ответникът С. М. не е подписал нотариалния акт за дарение на процесния имот от него на неговия син Х. М.,тъй като влязлото в сила споразумение по наказателното дело не съдържа никакво описание на изпълнително деяние, нито на резултат от него, поради което и гражданският съд не е задължен да приеме на основание чл.413,ал.2 НПК извод че С. М. (ответник по иска) не е подписал нотариалния акт, който е съставен за дарение на процесния имот от него на неговия син Х. М.. С решение №10/03.01.2017г. по гр.д.№292/2016г. по описа на Районен съд [населено място],на което според молителите противоречи атакуваното решение,е обявен за нищожен като сключен при липса на съгласие по смисъла на член 26,ал.2,пр.2 от ЗЗД договора,обективиран с нотариален акт за дарение на недвижим имот №174,томVІІ,рег.№12483,дело №1310 от 21.12.2006г. по описа на нотариус В. Б.,с район на действие съдебния район на РС Гоце Делчев,с рег.№507 на НК,по силата на която С. А. М. дарява на сина си Х. С. М. описания в решението недвижми имот.Видно от изложеното с мотивите на решението,същото е постановено съгласно член 239 ГПК и при наличие на предпоставките по член 238 ГПК, като неприсъствено решение,в чиито мотиви е прието,че визираните в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните в подкрепа писмени доказателства дават достатъчно основание да се приеме,че искът е вероятно основателен. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице тогава, когато има пълно субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречиви решения. Това означава, че между едни и същи страни за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. В този случай се отменя това от двете противоречиви решения, което е неправилно. Според разрешението по т.5 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК във връзка с чл.307, ал.4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В този случай, делата имат различни спорни предмети като предметът на обусловеното дело следва да инкорпорира в себе си този на обуславящото дело и въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Необходимо е при това разрешаването на спора по обусловения иск да е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи, като предметите на двете решения да са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск. Предвид изложеното не е налице обективна идентичност,тъй като предмета на делата,по които са постановени двете решения е различен.Също така,не са налице предпоставките,посочени по-горе,които обуславят наличието на хипотезата,възприета в т.5 на Тълкувателно решение №7/2014г. на ОСГТК на ВКС.Още повече,че решението по гр.д.№292/2016г. по описа на Районен съд-Гоце Делчев,на което според молителите противоречи решението,предмет на настоящата молба за отмяна,е представено по делото приключило с постановяване на това решение,/както и самите молителите посочват в молбата си/,и е взето предвид при постановяване на това решение. Съгласно разпоредбата на член 307,ал.4 ГПК,в случаите на член 303,ал.1,т.4 ГПК/на което основание молителите се позовават/,съдът отменя неправилното решение.Съобразно посоченото по- горе,влязлото в сила решение по гр.д.№292/2016г. по описа на РС Гоце Делчев е постановено като неприсъствено решение,а когато предмет на исканата отмяна е неприсъствено решение,тя е недопустима съгласно чл.303,ал.3 ГПК,тъй като е могло да се иска отмяна на това решение пред въззивния съд по реда на член 240,ал.1 ГПК. Ето защо,не е налице поддържаното от молителите основание за отмяна по член 303,ал.1,т.4 ГПК. На второ място,в молбата за отмяна се твърди,че е налице и основанието по член 303,ал.1т.5 ГПК,тъй като страната по делото А. И. М. е била лишена от възможността да участва в разглеждане на делото,поради нарушаване на съдопроизводствените правила.Навеждат се доводи,че по предявения ревандикационен иск един от първоначалните ответници С. А. М. е починал в процеса на производството по делото и на негово място са конституирани законните му наследници,между които и преживялата му съпруга А. И. М., същата според молителите е необходим другар в процеса и е следвало да бъде конституирана още с исковата молба,която е била нередовна. Молителите се позовават на първата хипотеза,предвидена в разпоредбата на член 303,ал.1,т.5 ГПК,която визира лишаване на страната от участие по делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила,които обезпечават това участие.В този случай лишаването от участие законът свързва с нарушаване правото на защита на страната,с оглед накърняване на възможността й да използва защитни средства и попълва делото с доказателства,които го подкрепят.Видно от данните по делото,както и от изложените от молителите аргументи,не е налице соченото от тях основание за отмяна.Твърдението им за наличие на необходимо другарство, с оглед спорното правоотношение, е неотносимо към горепосоченото основание за отмяна,тъй като защитата на тези лица,свързана с възможността да искане за отмяна на влязло в сила решение се осъществява по друг ред предвиден в процесуалния закон-член 304 ГПК. С оглед изхода на делото на ответниците по молбата С. С. К. и А. Е. К.,следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски по делото в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждание,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 15.08.2018г. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5786/08.08.2018 г., подадена от С. С. М., Б. С. М., Р. С. М., А. И. М., И. С. М. и Р. А. С., чрез пълномощника им адвокат И. К., за отмяна на влязло в сила Решение № 55 от 15.05.2018 г. по гр.д. № 2442/2017г. на ВКС, I г.о. ОСЪЖДА С. С. М., Б. С. М., Р. С. М., А. И. М., И. С. М. и Р. А. С. да заплатят на С. С. К. и А. Е. К. сумата от 600 лева/шестстотин лева/ разноски по делото за настоящото произвоство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ