Р Е Ш Е Н И Е № 236 гр. София, 29 юни 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова, и присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 423 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК Образувано е по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство, отмяна на решение № 81/24.02.2023 г., постановено по вчнд № 43/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение от 14.12.2022 г. по чнд № 238/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград за групиране на наложените на осъдения А. А. Г. наказания и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В искането са наведени доводи, обуславящи наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Посочено е, че наложените на осъдения Г. наказания по чнд № 438/2012 г. на ОС - Благоевград /нохд № 569/2012 г. на РС - Петрич/, нохд № 152/2016 г. на ОС - Благоевград и н.д. № 20157/2016 г. на РС - Лимасол, Република Кипър не подлежат на групиране, тъй като излизат извън рамките на условията по чл.23 - 25 от НК - престъплението по н.д. № 20157/2016 г. на РС - Лимасол е извършено на 09.03.2013 г., т.е. след 23.12.2012 г., от когато е влязло в сила осъждането по чнд № 438/2012 г. на ОС - Благоевград. Отправена е претенция за възобновяване на наказателното производство, отмяна на потвърденото с решението определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстнационния съд. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Осъденият А. А. Г., редовно призован, не се явява, като в призовката му до Затвора - Бобов дол, изрично е отбелязано, че не желае да присъства в съдебно заседание. В постъпилото възражение назначеният в първоинстанционното производство служебен защитник адв.П. Б. счита искането за възобновяване за неоснователно, още повече, че с последващо определение по чнд № 338/2023 г. по описа на РС - Дупница на осъдения е определено ново общо наказание, поради което е на становище, че настоящото производство следва да се прекрати. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено на 12.04.2023 г., от процесуално легитимирана страна - по смисъла на чл.420, ал.1 от НПК, като по делото е приложена Заповед № РД-05-1294/06.04.2023 г. по силата, на която главният прокурор е заместван от посочения негов заместник, по отношение на съдебен акт, влязъл в сила на 24.02.2023 г., т.е. е и в законния 6-месечен срок по чл.421, ал.1 от НПК, поради което е допустимо. С определение № 902284/14.12.2022 г. по чнд № 238/2020 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК, са групирани наложените на осъдения А. Г. наказания по последните три влезли в сила присъди от общо тринадесетте, а именно - по чнд № 438/2012 г. и нохд № 152/2016 г. и двете по описа на ОС - Благоевград и н.д. № 20157/2016 г. на РС - Лимасол, като му е определено едно общо най-тежко наказание от осем години лишаване от свобода, което при условията на чл.24 от НК е увеличено с една година и шест месеца. Само по жалба на защитника, съдържаща единствено искане за отмяна приложението на чл.24 от НК е образувано вчнд № 43/2023 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение № 81/24.02.2023 г. е потвърдено изцяло определението на окръжния съд, като в мотивите изрично е отбелязано, че първоинстанционният съд не е съобразил, че наложените с трите съдебни акта наказания не подлежат на групиране, тъй като престъпленията, за които Г. е признат за виновен и осъден с присъда от 26.04.2017 г. по н.д. № 20157/2016 г. на РС - Лимасол са извършени след влязлото в сила на 13.12.2012 г. определение № 282/05.12.2012 г. по чнд № 438/2012 г. на ОС - Благоевград, съответно на: 09.03.2013 г., на 24.05.2015 г. и на 23.01.2017 г., т.е. те не се намират в съотношение на съвкупност, а в рецидив. С оглед отсъствието на въззивен протест, необходим за да се преодолее забраната за влошаване положението на осъдения, съставът на апелативния съд е потвърдил определението за групиране на наказанията, въпреки неговата незаконосъобразност, като е посочил, че допуснатото в полза на осъдения нарушение на закона може да се отстрани единствено по реда на възобновяването. Така изложените от страна на въззивния съд съображения са възпроизведени в искането за възобновяване. Тъй като решението не подлежи на касационна проверка същото е влязло в сила от датата на постановяването му - 24.02.2023 г. Действително горната конкретика обуславя незоконосъобразността на определеното общо най-тежко и увеличено наказание за няколкото престъпления, за които Г. е наказан с трите отделни присъди, поради което искането за възобновяване на наказателното производство и отмяна на въззивното решение и потвърденото с него определение се явява основателно и следва да се уважи. Междувременно по отношение на осъдения е постановена друга присъда № 26/24.01.2023 г. по нохд № 308/2020 г. на РС - Дупница, за извършено престъпление по чл.214, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, която е влязла в сила на 09.02.2023 г. По искане на Г. за групиране на наказанията, с определение от 29.03.2023 г. по реда на чл.306 от НПК на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК му е определено общо най-тежко наказание от осем години лишаване от свобода, измежду наложените му наказания по нохд № 152/2016 г. на ОС - Благоевград и нохд № 308/2020 г. на РС - Дупница, което на основание чл.24 от НК е увеличено с шест месеца лишаване от свобода. Определението не е обжалвано и протестирано, т.е. влязло е в сила на 18.04.2023 г. В мотивите изрично е отбелязано, че наказанията с осъжданията по н.д. № 20157/2016 г. на РС - Лимасол /в сила от 09.03.2019 г./ и чнд № 438/2012 г. на ОС - Благоевград /нохд № 569/2012 г. на РС - Петрич /в сила от 13.12.2012 г. не могат да бъдат групирани. С определението от 29.03.2023 г. по нохд № 338/2023 г. по описа на РС - Дупница въпросът за групирането на наказанията за няколкото престъпления, за които Г. е наказан с четирите отделни присъди е пререшен с нов влязъл в сила съдебен акт, поради което делото не следва да се връща на ОС - Благоевград, както се претендира в искането за възобновяване, а производството следва да се прекрати. По изложените съображения - наказателното производство по вчнд № 43/2023 г. по описа на Апелативен съд - София и по чнд № 238/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград следва да се възобнови, като се отмени постановеното решение № 81/24.12.2023 г. и потвърденото с него определение № 902284/14.12.2022 г. и да се прекрати производство по делото, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по вчнд № 43/2023 г. по описа на Апелативен съд - София и по чнд № 238/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград. ОТМЕНЯ решение № 81/24.02.2023 г., постановено по вчнд № 43/2023 г. по описа на Апелативен съд - София и потвърдено с него определение № 902284/14.12.2022 г. по чнд № 238/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: