Р Е Ш Е Н И Е № 135 гр. София, 06.07.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на втори май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1482 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. В. и С. С. В. против решение № І-44/07.06.2010 г. по в.гр.д.№ 229/2010 г., постановено от Окръжен съд – Бургас. Ответникът по касационната жалба я оспорва. Касационното обжалване е допуснато във връзка с произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Сочения правен въпрос е дали срокът по чл.61 от ЗН, в който следва да бъде направено изявление до съда за приемане на наследството по опис, е преклузивен или инструктивен и в тази връзка съществува ли за ищците законоустановен срок за приемане на наследството по опис. По правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Правният въпрос предполага отговор на въпросите, в чия полза е предвиден срок за приемането на наследството по опис и вписването му в книгата за това към районен съд, на основание чл.49 от ЗН, както и неспазването на този срок може ли да се противопостави от лицата, в чиято полза е предвиден срока по чл.61 от ЗН и в какво производство. Производството по вписване на приемане на наследство по опис е едностранно. То започва по молба на наследник, който желае да приеме наследството по този начин, предвиден в закона и приключва с акт на районния съдия, който постановява описа и приемането на наследството да се впише в специалната книга към районния съд за приемане и откази от наследство. В това охранително производство участие и възражения на трети лица са недопустими. Следва да се приеме, че ако има трети лица, чиито права са засегнати от направения опис и последвалото вписване на наследството по опис и правните последици от тези правни факти, те могат да ги заявят в друго производство, в което процесуалния ред позволява това. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН, когато наследник упражнява своето право да иска намаляване на дарение до размера на запазената си част от наследството спрямо лица, които не са наследници по закон /призовани да наследят, с оглед задължителната съдебна практика, отразена в ТР № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС/, то той следва да е приел наследството по опис. В предвидения в разпоредбата на чл.61 от ЗН тримесечен срок за приемане на наследството по опис /с възможността той да бъде продължен, но не с повече от още три месеца/, който за наследника тече от узнаването за откриването на наследството, наследникът ще следва да установи има ли извършени разпоредителни безвъзмездни сделки от неговия наследодател и негова е преценката, следва ли да приеме наследството по опис, предвид евентуално предявяване на иск с правно основание чл.30 от ЗН. При приемане на наследство по опис след предвидения в чл.61 от ЗН срок, за надарения съществува процесуалната възможност, по предявен срещу него иск с правно основание чл.30 от ЗН, да направи възражение за неспазването на предвидения законов срок за приемане на наследството по опис, с оглед разпоредбата на чл.61 от ЗН. Предвидения в разпоредбата на чл.61 от ЗН срок за приемане на наследството по опис е и в полза на надарени лица, които не са наследници, призовани да наследят. Доколкото тези лица не са страни в производството пред районния съд по вписване на приемането на наследството по опис, те биха могли да правят своите възражения за неспазването на срока по чл.61 от ЗН в други производства, каквото е и производството по иск с правно основание чл.30 от ЗН. След изтичането на срока, предвиден в разпоредбата на чл.61 от ЗН, за наследникът остава възможността да приеме наследството, но губи своето право да стори това по опис, каквато възможност законодателят е ограничил със срок, с всички неблагоприятни за него правни последици. По касационната жалба на М. С. В. и С. С. В.. Безспорно е установено по делото, че М. С. В. и С. С. В. са наследници по закон на общия на страните наследодател, призовани да наследят. Ответниците по делото, надарени с извършените от наследодателя дарения, също са негови наследници, но от по-горен ред – баща и по съребрена линия – сестра, поради което те не са лица, призовани към наследяване. При предявения против тях иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, за намаляване на извършените дарения до размера на запазената част на ищците М. С. В. и С. С. В., съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН, последните ще следва да установят приемането на наследството да е извършено по опис. Предвид направеното от ответниците възражение за спазването на срока по чл.61, ал.1 от ЗН, правилно и законосъобразно въззивния съд е приел, че приемането на наследството по опис е извън крайния срок, предвиден в тази разпоредба и приемането след неговото изтичане не би могло да се противопостави на ответниците по делото, надарените по договорите за дарения, чиято отмяна се иска. Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. По делото е депозирана частна жалба, против определение от 17.09.2010 г., постановено от въззивния съд, с което е присъдена сумата от 300 лева в полза на частния жалбоподател – М. В. И.. Твърди се, че с определението на съда не са присъдени в пълен размер дължимите разноски, направени както във въззивното производство след връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, така и при първото въззивно производство и касационното производство, по което е постановено решението, с което е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Частната жалба е основателна. При връщането на делото за ново разглеждане от касационната инстанция, разноски не се присъждат от касационния съд, доколкото същия не разрешава спора по същество, за да направи преценка в чия тежест следва да се възложат разноските. Разноските, в пълния направен размер, следва да се присъдят от въззивния съд, който разрешава спора при повторното разглеждане на делото. С постановяване на решение по същество /респ. определение за изменение на решението в частта за разноските, какъвто е настоящия случай/, въззивния съд следва да присъди както направените при новото разглеждане на спора разноски, на страната, в чиято полза е разрешен спора по същество, както и сторените от тази страна разноски в производството до този момент – във въззивната инстанция при първото разглеждане на делото, както и в касационната инстанция, в което производство е постановено решението, с което е отменено решението на окръжния съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Предвид изложеното, определението на окръжния съд в частта, с която се отхвърля искането за присъждане на разноски за сумата над 300 лева следва да се отмени, като вместо него се присъдят направените разноски по гр.д.№293/2008 г. по описа на БОС и гр.д.№ 105/2009 г. на ВКС, в размер на 603,66 лева. В полза на М. В. И. следва на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК да се присъдят и направените пред настоящата инстанция съдебни и деловодни разноски, в размер на 300 лева, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/30.08.2010 г. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № І-44/07.06.2010 г. по в.гр.д.№ 229/2010 г., постановено от Окръжен съд – Бургас. ОТМЕНЯ определение №1426/17.09.2010 г., постановено по гр.д.№ 229/2010 г., постановено от Окръжен съд – Бургас само в частта, с която е оставено без уважение искането на М. В. И. за присъждане на съдебните разноски по гр.д.№293/2008 г. по описа на БОС и гр.д.№ 105/2009 г. на ВКС, като вместо него постановява: ОСЪЖДА С. С. В. и М. С. В. и двете от [населено място], [улица] да заплатят на М. В. И. от [населено място] , обл.С., сумата 603,66 лева, представляваща направени съдебни разноски по гр.д.№293/2008 г. по описа на БОС и гр.д.№ 105/2009 г. на ВКС. ОСЪЖДА С. С. В. и М. С. В. и двете от [населено място], [улица] да заплатят на М. В. И. от [населено място] ., обл.С., сумата 300 лева, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, представляваща направените пред настоящата инстанция съдебни разноски. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.