Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 366

Гр.София, 04.05.2022г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.169 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ Силистра от една страна и Д. И. Г. и В. Г. В. от друга срещу решение №.60/18.10.21 по г.д.№.198/21 на ОС Силистра-с което е потвърдено реш.№.167/21.04.21 по г.д.№.1432/20 на РС Силистра за осъждане на ЦСМП да плати на Д. Г. и В.В. съответно по 60000лв. и 50000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на Г. В. Г. /съпруг на първата и баща на втория/, починал при трудова злополука на 4.12.18, ведно със законната лихва считано от 4.12.18г. до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени за разликите над тези суми до пълните предявени размери от по 160000лв. ЦСМП обжалва решението в осъдителната му част; Д.Г. и В.В. – в отхвърлителната.
Ответните страни Д. Г. и В. В. оспорват жалбата на ЦСМП Силистра; претендират разноски.
Ответната страна ЦСМП Силистра оспорва жалбата на Д.Г. и В.В.; претендира разноски.
Третото лице помагач Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ не оспорва жалбата на ЦСМП Силистра в частта, с която се прави искане за намаляване на размера на присъденото обезщетение, в това число предвид съпричиняване, и я оспорва в частта, с която се иска ангажиране на отговорността на агенцията; оспорва жалбата на Д.Г. и В.В..
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на
чл.200 КТ за ангажиране отговорността на ответника като работодател на наследодателя на ищците Г. Г. /съпруг на Д.Г. и баща на В.В./ за репариране на претърпените от тях неимуществени вреди- болки и страдания във връзка с настъпила вследствие на травматично увреждане, признато по надлежен ред /с разпореждане от №.5104-18-7/13.06.19/ за трудова злополука, негова смърт. По делото няма спор, че Г.Г. е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „фелдшер“ на половин щатна бройка; според работния график за м.12.18 трябвало да застъпи на нощна смяна на 4.12.18 в часовия диапазон 19.30-7.30; на горепосочената дата напуснал дома си /в [населено място]/ в 18.20 с цел да поеме нощната смяна на работното си място /във филиал Дулово/, движейки се с личния си автомобил по мокър и заснежен участък по път ІІ-23 в близост до [населено място]; в резултат на това претърпял ПТП, при което получил травми, предизвикали по-късно неговата смърт. От правна стана съдът е изходил от принципната постановка, че съгласно чл.200 КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена нетрудоспособност или смърт на работник или служител. В случая, доколкото е налице разпореждане на длъжностно лице от ТП на НОИ, [населено място], за признаване на трудова злополука, безспорно ЦСМП е пасивно легитимиран по иска и ищците са претърпели болки и страдания вследствие загубата на техния съпруг и баща. Доказано е /със свидетели и СПЕ/, че са преживяли драматично смъртта му, изпитвали са силни болки и непреодолима празнота от загубата, лишили са се от неговата близост и подкрепа, загубили са житейската и финансовата си сигурност, без да съумеят до настоящия момент да намерят стабилна опора в живота си и да възвърнат душевното си равновесие. Доколкото с оглед житейските перспективи на всеки негативното отражение на загубата е с по-голям интензитет при съпругата отколкото при сина, е прието, че размерът на обезщетението трябва да бъде диференциран - както е отсъдил и районният съд. Във връзка с възражението по чл.201 КТ за съпричиняване е намерено, че е налице обикновена, а не груба небрежност, която правилно е била санкционирана с присъждане на около 1/3 от претендираното обезщетение за вреди. По делото е установено, че пострадалият е карал със скорост над 90км/ч в зимни условия, по настилка, обработена срещу заледяване и заснежаване; пред въззивната инстанция е установено и, че е бил без предпазен колан – въпреки, че не е станало ясно до каква степен това обстоятелство е завишило сериозността на пораженията от ПТП. Посочено е, че при възприетия от районния съд механизъм на ПТП въз основа на авто-техническа експертиза /АТЕ/, потвърден и от вещото лице пред окръжния съд, въззивната инстанция намира, че е нарушено както изискването на чл.20 ал.2 ЗДП да се съобрази скоростта на движение с атмосферните и всякакви други условия, които имат отношение към пътната обстановка, вкл. и със състоянието на пътната настилка, така и максималната скорост за участъка от 90км/ч. Отразено е, че, видно от поясненията на вещото лице, при зимни условия, въпреки ясното време и липса на снеговалеж, оптималната скорост на движение е 75 км/ч - независимо, че автомобилът на пострадалия е бил изправен и от висок клас, нарушена е била максималната скорост за участъка от 90км/ч-което, заедно с непоставянето на предпазния колан, неминуемо са способствали за естеството и размера на вредоносния резултат. Съдът се е позовал на практика /реш.№.41/ 5.03.20 по г.д.№.2679/19, ІV ГО, ре.№.977/14.01.10 по г.д.№.298/09, ІV ГО/, съгласно която когато се касае за предприети действия в интерес на работата от страна на пострадалия работник не става въпрос за груба небрежност, а за т.нар. обикновена небрежност, тъй като не всяко нарушение на правилата на труда мотивира приложението на чл.201 ал.2 КТ - а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довели до осъществяване на груба небрежност от негова страна като елемент от виновното му поведение. Само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането, и при което работникът не е положил грижата, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, е груба небрежност - като настоящият случай очевидно не е такъв. Макар скоростта да е била завишена, тя е била съобразена с факта, че времето е било ясно, не е имало снеговалеж и интензивно движение, колата е била в изправност и с множество екстри за предотвратяване на ПТП-които са квалифицирани правилно като външни фактори, внушили на водача измамливо чувство на сигурност-което изключва самонадеяността му като форма на вина при избиране на несъответната на състоянието на пътната настилка скорост на движение. Няма данни, че са налице характеристиките на груба небрежност при шофиране /че водачът е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, изразяващ се в ПТП, но неоснователно се е надявал, че няма да настъпи или че ще успее да го предотврати/, както и че пострадалият е шофирал съзнателно безотговорно, със значително превишена скорост, с рискови маневри, след употреба на алкохол или упойващи вещества. При тези обстоятелства той не е предвиждал рисковете от управлението на автомобила си с установената по делото скорост - въпреки, че, с оглед зимните условия и състоянието на пътното платно, превантивно е следвало да я ограничи. При тези обстоятелства е прието, че от една страна не е налице груба небрежност, а от друга не се касае за хипотеза на драстично занижен и несъобразен с преживяните болки и страдания размер на присъденото обезщетение.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът ЦСМП сочи основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, в това число във връзка с въпрос относно това съставляват ли проява на груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ действията на работник/служител, изразяващи се в управление на автомобил с превишена и несъобразена скорост, довели до самопричинява не на смърт /реш.№.79/27.02.12 по г.д.№.673/11, ІV ГО, реш.№.114/ 19.07.19 по г.д.№.2413/18, ІІІ ГО/. Касаторите Д.Г. и В.В. се позовават на въпрос във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД /ППВС 4/68/.
Съгласно посочената задължителна практика груба небрежност при трудова злополука е налице, когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати, тя е тежко нарушаване на дължимата грижа - при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да го допусне, тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие, при което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ; от друга страна понятието "справедливост" не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата следва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Настоящият състав намира, че по посочените въпроси трябва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение с цел проверка съобразяването на цитираната практика. На касатора ЦСМП следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на 2200лв. държавна такса; касаторите ищци не дължат такава. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.60/18.10.21 по г.д.№.198/21 на ОС Силистра.

ДАВА едноседмичен срок на касатора ЦСМП да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 2200лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване или, при неизпълнение, за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: