Р Е Ш Е Н И Е № 318 София, 8 август 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. деветнадесети юни ……........... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Фиданка Пенева ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова ................................. .. Севдалин Мавров ............................. при секретар .. Лилия Гавролова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. НОХД № .. 1049 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от страна на осъдения И. А.. Иска се възобновяване на ВНОХД № 211/12 год. по описа на Русенския окръжен съд, с изменението на постановеното по него решение № 58 от 10.05.12 год. в санкционната му част по отношение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК. Посочено е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 3 НПК. В съдебното заседание пред ВКС не се явяват осъденият и неговият защитник, редовно призовани. Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира същото да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, посочените в него основание и доводи, постановените съдебни актове и становището на прокурора, намира следното: Съдебното производство е протекло при условията на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК. С присъда № 47 от 28.02.12 год., постановена по НОХД № 2934/11 год. по описа на Русенския районен съд, осъденият И. А. е признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице - кмет на [населено място], обл. Русе, подбуден и подпомогнат от Л. Д., като изпълнител, съставил официални документи – удостоверяване на авторството на подписите в частни документи – заявления за промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по индивидуални партиди в друг фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване до ПОД „Алианц България” от името на 32 осигурени лица. На осн. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, т. 2, б. „б”, вр. чл. 2, ал. 2 НК му е наложено наказание пробация със съответни пробационни мерки. С присъдата е осъдена и подсъдимата Л. Д.. По протест на прокурора с цитираното решение присъдата е изменена, като за извършеното престъпление по чл. 311, ал. 1 НК на А. е наложено и наказание лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, включваща правомощия за осъществяване на нотариална дейност, за срок от ДВЕ години. В жалбата се акцентира, че извън приложението на чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, което е наложило определянето на наказанието на осъдения по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, спрямо А. са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които са игнорирани от въззивния съд, налагайки му и наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК. Като такива в искането се изтъкват направеното самопризнание още на досъдебното производство, пълното съдействие и критичното отношение към извършеното. Този довод, обаче, противоречи на т. 7 от ТР № 1/06.04.09 год. по т.д. № 1/08 год. на ОСНК на ВКС. Съгласно същата, при определяне на наказанието по правилата на чл. 373, ал. 2, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. Случаят не е такъв, тъй като разкриването на извършеното от осъдения не е било сложно с оглед писмените доказателства и свидетелските показания. Неоснователен е и доводът, че незаконосъобразно решаващият съд е отчел съучастието като отегчаващо отговорността обстоятелство, което го е мотивирало да наложи и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК. Съучастието, като усложнена престъпна дейност, винаги следва да се отчита като престъпление с по-висока степен на обществена опасност. В редица случаи законодателят го е възприел и като квалифициращо отговорността обстоятелство, налагащо завишена наказателна санкция. Още по-укоримо е, когато кмет и зам. кмет действат в съдружие за реализирането на престъпление с корупционен елемент, нарушавайки грубо служебните си задължения за нотариална заверка на подписите. Напълно в съответствие с целите на чл. 36 НК въззивният съд е противопоставил на възприетите от РС – гр.Русе, смекчаващи отговорността обстоятелства, съществуващите по делото отегчаващи такива, като - проявената упоритост, множеството отделни деяния, всяко от които само по себе си осъществява престъпния състав на чл. 311, ал. 1 НК /л. 32 по настоящото дело и л. 74 деяния по НОХД № 3270/09 год. на РС – гр.Русе/, значителното увреждане на престижа на местната власт от длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – кмет на населено място, комуто са поверени по силата на закона и нотариални правомощия. При тези съображения ОС – гр.Русе не е нарушил закона и налагането на осъдения и на кумулативно предвиденото наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5 НПК. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдения И. Б. А. за възобновяване на ВНОХД № 211/12 год. по описа на Русенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: