4 РЕШЕНИЕ № 611 София, 15.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров ЧЛЕНОВЕ: Бойка Ташева Мими Фурнаджиева при секретаря Б. ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ гр.дело №1288/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. Р. Р. – процесуален представител на ищеца Р. Н. С. от град Шумен, против въззивно решение №63/30.4.2009 г. по гр.д. № 92/2009 г. по описа на Т. окръжен съд, г.о. С определение №1385/07.10.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, по следните материалноправни въпроси: “Следва ли работникът или служителят да се възстанови на предишната работа, която е извършвал преди уволнението или може да се възстанови на друга работа, както и може ли работодателят да промени изискванията за заемане на предишната работа по време на висящ съдебен процес за отмяна на уволнението и възстановяване на работа ?”. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното: По представените с изложението по чл.280, ал.1 ГПК решения, а именно – решение №1288/25.01.1995 г. по гр.д.№860/1994 г. на ВС, ІІІ г.о.; решение №436/11.6.1998 г. по гр.д.№1436/1997 г. на ВКС, ІІІ г.о. и касационно решение от 10.12.2007 г. по кас.гр.д.№134/2007 г. на С., ГК, І-ви състав, както и в обжалваното въззивно решение не е спорен въпроса, че работникът или служителят следва да се възстанови на предишната работа, която е извършвал преди уволнението. Поради това отговор на този въпрос съдът не дължи, както по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, така и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В обжалваното решение е прието, че възстановяването е станало на същата длъжност, изискванията за която са били изменени в хода на гражданския спор във връзка с предходно уволнение, но този проблем касае наведено в касационната жалба оплакване и отговор по него следва да бъде даден при разглеждане на касационната жалба по същество. На втория въпрос – “Може ли работодателят да промени изискванията за заемане на предишната работа по време на висящ съдебен процес за отмяна на уволнението и възстановяване на работа ?” не е налице противоречие между обжалваното решение и представените три решения с изложението. В нито едно от последните не е засегнат поставения въпрос. Поради това отговор на този въпрос следва да бъде даден по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нито Кодекса на труда, нито който й да е друг нормативен акт не съдържа правна норма,която да забранява на работодателя да промени изискванията за заемане на предишната работа по време на висящ съдебен процес за отмяна на уволнението и възстановяване на работа. Поради това отговорът на този въпрос следва да бъде положителен. По съществото на касационната жалба. В обжалваното решение въззивната инстанция приема, че работникът е възстановен на длъжност, която е заемал преди уволнението като промяната в наименованието не влияе на трудовите функции. Съдът е изходил от обстоятелството, че основната функция е по водене на счетоводството, а в новата длъжностна характеристика е налице припокриване на функциите от старата. Поради това окръжният съд е стигнал до извод, че ищецът е възстановен на заеманата отпреди уволнението длъжност, като е отчетена и разлика, изразяваща се в размяна на двете функции в длъжностното наименование. Съдът е стигнал до решаващ извод, че длъжността се определя от длъжностната характеристика и съдържанието на работните задължения. Относно извършената промяна в изискванията на заемане на длъжността е прието, че е налице завишаване на изискванията по отношение на образованието относно специалностите и степента. Относно довода за несвоевременно информиране за настъпилата промяна е прието, че същия е неоснователен, тъй като при извършване на последната между страните не е съществувало трудово правоотношение. Прието е също така, че въпросът за притежаване от страна на ищеца на образование, отговарящо на новите изисквания за заемане на длъжността, не следва да се обсъжда, тъй като такъв довод не е бил наведен като основание за незаконосъобразност на уволнението и този факт не е бил спорен в процеса. Прието е, че възражението за несвоевременно информиране за настъпилата промяна е неоснователно, тъй като тя е била факт, когато ищецът не е бил в трудови правоотношения с ответника. В касационната жалба се твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон при определяне на термина “длъжност”, във връзка с довода за това, че ищецът е уволнен от длъжност, която не е заемал. Правят се и оплаквания, че съдът не е обсъдил довода за злоупотреба от страна на работодателя при изменение изискванията за длъжността, както и относно нарушението на чл.66, ал.4 КТ. Като съществено нарушение на процесуалния закон се сочи и отказът да съда да допусне исканите от ищеца доказателства. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Постъпила е и писмена защита от процесуалния представител на касационния жалбоподател – адв. Р.. Ответникът по касационната жалба – С. “А. център/Бизнесинкубатор Шумен” – Шумен, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмените бележки от процесуалния представител на касационния жалбоподател, отговора на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Т. окръжен съд е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че трудовите функции на процесната длъжност и тази, от която е уволнен ищецът при предходното уволнение са едни и същи, като е налице само промяна в наименованието. Правилни са изводите, че една длъжност се определя от длъжностната характеристика и съдържанието на работните задължения, а промяната в изискванията за заемане на длъжността, свеждаща се до образователни изисквания не сочат за наличие на нова длъжност. Изложеното от окръжния съд не само не е в противоречие с Методическите бележки, приети с ПМС №260/12.11.2002 г., а напълно съвпада с тях. Относно промяната в наименованието на длъжността обосновано въззивната инстанция е приела, че същата не означава разкриване на нова длъжност, различна от тази, от която е било извършено предходното уволнение, а е налице разместване на местата на двете основни функции в длъжностното наименование. Правилни са изводите на окръжния съд, че не е налице нарушение на чл.66, ал.4 КТ, и то не от гледна точка на обстоятелството, че между страните в момента на промяната не е съществувало трудово правоотношение. Ангажираните по спора доказателства установяват по безспорен начин, че работодателят е изпълнил това свое задължение при фактическото възстановяване на работа на служителя след предходното уволнение. Правилни са изводите на окръжния съд и относно въпросът за притежаването от страна на ищеца на образование, отговарящо на новите изисквания за заемане на длъжността, макар и такова оплакване да не е наведени в касационната жалба. В хода на цялото производство не е налице изобщо твърдение от страна на служителя за притежаване на съответното образование, образователно квалификационна степен и специалности. Изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение бъде оставено в сила. Водим от горните съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №63/30.4.2009 г., по гр.д.№92/2009 г. по описа на Т. окръжен съд, г.о. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: