Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 121   София, 10 март 2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА         Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 01 март две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА            ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                   ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                    при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 26/2010 година.   Производството е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци Б. Т. Б. и Е. Т. Б. против въззивно решение № 243/ 19.10.2009 год. по в.н.о.х.д. № 447/2009 год. на Пловдивски апелативен съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, са релевирани касационните основания по смисъла на чл.348,ал.1, т.3 НПК. Отправено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Недоволен от въззивния съдебен акт е останал и подсъдимия А. С. Д., който го атакува в срок, развивайки съображения за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Заявено е искане за изменение на решението, с намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция. С решение №285/14.10.2009год., по н.д. № 265/09год. на ВКС на РБ-ІІ-ро НО, е отменено въззивно решение № 39/25.03.2009год., по в.н.о.х.д №34/09год. на ПАС и делото-върнато за ново разглеждане на същия съд. С атакувания съдебен акт, предмет на настоящата проверка, е изменена присъда № 168/ 12.12.2008 год. по н.о.х.д. № 1151/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, като е увеличен размера на наложеното наказание лишаване от свобода от седем на дванадесет години. Присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е признат за виновен подсъдимият А. С. Д. за виновен в това, че на 16.02.2006год. умишлено е умъртвил Т. Б. Д. , поради което и на основание чл.115 НК, е осъден при условията на чл.55,ал.1,т.1НК на лишаване от свобода за срок от седем години. Със същата присъда е ангажирана наказателната отговорност на касатора за извършено престъпление по чл.339,ал.1 НК и му е наложено наказание - една година лишаване от свобода. На основание чл.23,ал.1 НК е постановено подсъдимият да изтърпи по-тежкото от двете наложени наказания, а именно-седем години лишаване от свобода. Предявените граждански искове са уважени за сумата от по 50 000лв. за всеки един от гражданските ищци. Жалбата на подсъдимия Д е неоснователна. От мотивите към въззивното решение е видно, че съдът е изложил аргументирани съображения за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на касатора. За да не уважи направените пред него възражения е приел, че първоинстанционният съд е извършил точен анализ на доказателствата по делото и изложил съображения, съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК. Изводите на втората инстанция се основават на комплексна оценка на събрания доказателствен материал. Въз основа на него, въззивният съд е приел, че приложената от първата инстанция правна квалификация е правилна, извън приетото от окръжния съд по отношение на субективната съставомерност на престъплението, поради което присъдата е изменена в тази й част и –увеличено наложеното наказание. Авторството на деянието и вината на дееца са установени по несъмнен начин от подробния анализ на преките и косвени доказателства, които в тяхната взаимовръзка и обусловеност изключват различните възможни версии, извършителят на престъплението да е действал при непредпазлива форма на вина. В тази насока са изследвани взаимоотношенията на подсъдимия с пострадалата и хронологично е проследен развоя на събитията на инкриминираната дата. Оценявайки доказателствата по делото, съдът е приел за установени фактическите положения. На базата на възприетите факти и обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. От обективна страна, е причинена смъртта на пострадалата. От субективна-Д. е действал при пряк умисъл-решението за убийството е взето в кратък срок от време и незабавно изпълнено. Определящо за умисъла на дееца са обективните му действия, а не заявеното от него намерение за осъществяване на престъпното посегателство. В конкретния случай, в съзнанието на подсъдимия е оформена ясна представа за обществената опасност на деянието-съзнава обществено опасния му характер, в смисъл, че го разбира като условие за настъпване на обществено опасните последици, предвижда настъпването им и цели този резултат- извършва деянието си, за да настъпят те. Като действа с оръжие, годно да причини смърт, насочено към жизнено важни части на човешкото тяло, от близко разстояние, безспорно действа при умишлена форма на вина. Апелативният съд, в изпълнение на задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВКС на РБ, е изложил аргументирани съображения при отхвърляне доводите на защитата, относно осъществяване на деянието при евентуален умисъл, които се възприемат от касационният състав. Съгласно комплексната съдебно-медицинска и балистична експертиза, изстрелът е възпроизведен от упор, ръката на дееца се е намирала в хоризонтално положение, и оръжието-насочено към главата на пострадалата, с дуло, опряно в слепоочието. Механизмът, при който е възпроизведен фаталния изстрел, описан в обясненията на подсъдимия, се изключва от изводите на тази експертизата. Версията, лансирана от него, на която безспорно той има право, че не е допускал настъпването на съставомерния резултат, е опровергана от категоричните доказателства в противоположен смисъл. Сериозен натиск върху спускателния механизъм, необходим за да бъде възпроизведен изстрел, с дуло, опряно в главата на пострадалата /за което има безспорни доказателства/, са обстоятелства, които не могат да бъдат пренебрегнати при определяне формата на вина. На базата на така изложените факти, възприети от въззивната инстанция, е изключено приложението на чл.11, ал.2,пр.ІІ-ро НК. В конкретния случай, от обективно установеното поведение на касатора, не се налага изводът, че същият не цели настъпването на обществено опасните последици. Законосъобразен е изводът на Апелативния съд, досежно правната квалификация на извършеното по чл.339,ал.1 НК. Д. е държал огнестрелно оръжие / годно според балистичната експертиза/, без надлежно разрешение за това. Доводът, че наложеното на подсъдимия наказание, е явно несправедливо е неоснователен. При индивидуализиране на наказанието са отчетени наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и като правилно е определено тяхното съотношение, отчитайки целите на специалната и генерална превенции, по размер то е определено в съответствие с разпоредбите на чл. 35, ал. 3 НПК. Въззивната инстанция е отговорила и на направените доводи, споделени и от касационната, че не са налице многобройни или изключителни обстоятелства, налагащи определяне наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55 НК. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.23,ал.1 НК.   Жалбата на частните обвинители е неоснователна. Несъстаятелни са възлаженията за явна несправедливост на наложеното наказание, включващо и приложението на чл.24 НК. Не във всички случаи на реална съвкупност се прилага посочената правна норма, а само тогава, когато наложеното наказание е несъответно на съвкупността от престъпни посегателства и не могат да бъдат постигнати целите на наказанието в личен и обществен план, с изтърпяване на по-тежкото наказание при условията на чл.23,ал.1 НК. В конкретния случай, наказание лишаване от свобода в рамките на дванадесет години в достатъчна степен удовлетворява тези изисквания.   По изложените съображения не са налице условията за изменяване или отмяна на атакуваният съдебен акт и той следва да бъде оставен в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 243/.19.11.2009 год. по в.н.о.х.д. № 447/2009 год. на Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: