6 Р Е Ш Е Н И Е № 487 София , 19 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Бисер Троянов при секретар Н.Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Т.Комов .................................... изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1673 / 2014 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци О. Д. Г., А. Д. Г. М. и Д. Г. С. - адвокат М. С. против присъда № 35 от 14. 07. 2014 г. по внохд № 217 / 2014 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата и допълнението към нея се сочи, че оправдателната присъда на въззивната инстанция е постановена в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че експертното изследване за мястото на удара между моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия, и пострадалата пешеходка не е съобразено с изводите от съдебномедицинската експертиза. Подчертава се, че второстепенният съд неправилно е игнорирал изцяло медицинските експертизи от досъдебното производство и първата инстанция, макар да са изготвени след оглед на трупа на пострадалата, за разлика от депозираната пред въззивната инстанция експертиза, която се позовала само на документи. На следващо място, с аргумент , че направените изводи не почиват на събраните доказателства, повереникът оспорва заключението на вещите лица, назначени от втората инстанция, в частта, която коментира причината за смъртта на пострадалата. В касационната жалба са изложени съображения за неизяснени факти поради непълен разпит на съпруга на починалата, който е единственият очевидец на нейното състояние в последния ден от живота ѝ. Жалбоподателите изразяват несъгласие с констатацията на вещите лица, че пострадалата е починала поради хипертонична криза, като противопоставят на експeртното заключение данните за субдорален хематом, установен при огледа на труп, както и данни за постоянен контрол , изключващ развитие на хипертонично страдание. В заключение са отправя искане за отмяна на въззивната присъда и ново разглеждане на делото. Подсъдимият и неговата защитата пледират обжалваната присъда да бъде оставена в сила. Прокурорът изразява становище за неоснователност на касационната жалба, произтичаща от обективността на оспорената експертиза. Върховният касационен съд , второ наказателно отделение ,след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Софийският градски съд, наказателно отделение, девети състав, с присъда от 21. 01. 2014 г. по нохд № 3611/2013 г. признал подсъдимия Л. Ц. Г. за виновен в това, че на 08. 07. 2011 г. около 17.40 часа в [населено място], при управление на заден ход на моторно превозно средство-лек автомобил, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Й. К. С., починала на 12. 07. 2011 г., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б.”б” ,вр. с чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б”, пр. 1 вр. с чл.42а, ал.2, т. 1 и т. 2 от НК го осъдил на пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД съдът осъдил подсъдимия да заплати на всеки от гражданските ищци по 40 000 лева, представляващи обезщетение за причинените им в резултат на престъплението неимуществени вреди. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с присъда № 35 от 14.07.2014 г. по внохд № 217/2014 г. отменил изцяло първоинстанционната присъда, признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 343а, ал. 1, б. ”б” вр. с чл. 343, ал. 1 , б.”в” , вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Със същата присъда съдът отхвърлил изцяло и исковете, предявени от гражданските ищци срещу подсъдимия . Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения : Възраженията на повереника на гражданските ищци и частни обвинители са насочени основно към експертното заключение на тройната експертиза, назначена от възивната инстанция. Първостепенният съд изцяло кредитирал заключенията на вещите лица от изслушаните комплексна медикоавтотехническа експертиза /КМАТЕ/, съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ и две допълнителни КМАТЕ. Според тях пострадалата пешеходка С. починала в резултат на закрита черепно-мозъчна травма, причинена от удар с автомобила, управляван от подсъдимия. Този обобщен извод е категорично оспорен пред апелативния съдебен състав от вещите лица по повторна съдебномедицинска експертиза. Според тях находките от съдебномедицинската експертиза на труп след ексхумацията на тялото на пострадалата не са категоричен морфологичен субстрат на травма, а само суспектни /в смисъл на съмнителни/ за травматични увреждания на мозъка. В касационната жалба / in fine/ некоректно се подчертава, че въззивният съд безкритично е игнорирал данни за обективиран хематом , установен при аутопсията. Напротив, в СМЕ на труп / л.119-125,т.първи от досъдебното производство/ е отбелязано, че при аутопсията са установени ”кръвонасядане на меката черепна покривка и кореспондиращите с нея промени на мозъчна тъкан, суспектни за подлежаща мозъчна контузия, суспектни данни за субдурален кръвоизлив по основата на мозъка в дясно” т.е. липсват данни за категорична обективна находка. Въззивният съд, както и изслушаните от него експерти, са коментирали релевантните факти изцяло в територията на суспекцията относно травмата на мозъка на пострадалата, очертана от СМЕ на труп, на която се позовават и касаторите. Настоящият състав не споделя разбирането на жалбоподателите , че последната експертиза е с по-ниска степен на достоверност , тъй като е извършена „по документи ”, за разлика от СМЕ на труп, която е резултат от оглед и аутопсия. Различията между двете групи вещи лица не са в констатациите, свързани с непосредствени впечатления, а в тяхната интерпретация в контекста на причината за смъртта на пострадалата. Повторната СМЕ не се конфронтира с данните за установените от предходната експертиза морфологични находки - напротив, тя ги цени и обсъжда , наред с установените по делото клинични данни за състоянието на пострадалата. Несподелимо е оплакването на повереника на частните обвинители и граждански ищци, че съдът, в нарушение на процесуалните правила, не е инициирал разпит на свидетеля С. относно последните часове на починалата му съпруга. От досието на делото пред първата инстанция е видно, че поради тежко здравословно състояние, осуетяващо явяване пред съд, показанията на свидетеля С. са инкорпорирани в доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 от НПК. Прочетен е протоколът от л. 97 и л.98 от досъдебното производство , том първи. В него свидетелят е описал състоянието на пострадалата от момента , в който му съобщила за инцидента , до часа на смъртта й. Тези данни са обсъдени от всички експертизи и от двата предходни състава.Ето защо доводът за доказателствен дефицит следва да бъде отхвърлен. В касационната жалба пространно се излагат съображения за начина, по който следва да се определи „мястото на удара”. Наведените принципни правила са приложени от съдебните състави при изясняване на механизма на произшествието. Двете предходни инстанции са изразили становище за предотвратимост на пътнотранспортния инцидент, поради което цитатите за необходимостта от изясняване на местоположението на пешеходката и моторното превозно средство в контекста на виновното поведение на водача не обогатяват касационната процедура. Част от разсъжденията на повереника могат да се разтълкуват като оспорване на изводите на съда за характера и разположението на уврежданията, които пострадалата понесла от удара с автомобила на подсъдимия. Въззивният съд и в тази насока се е ръководил от обективните данни, отразени в медицинските документи от прегледите на Й. С. веднага след удара и в следващите два дни . Според тях блъснатата пешеходка е получила охлузване в дясно челно с подкожен хематом с диаметър два сантиметра. За увреждания в централната теменна област няма информация въпреки консултациите с невролог и посещението при личния лекар. Вещите лице са обсъдили това обстоятелство като важна информация за локализация на травмата на пострадалата в областта на главата. Те са категорични , че при удар в дясна челна област не би се образувало контузионно огнище в теменната област. Важно е да се отбележи , че това не е единственият аргумент, с който вещите лице са отхвърлили съмненията за закрита черепномозъчна травма. Наред с него те изтъкват още, че при травма в челната област не би се получил кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясната средна черепна ямка по черепната основа, където е суспектната находка от СМЕ на труп и изводите на КМАТЕ. Много конкретно на експертно ниво е изяснен и спорният въпрос за светъл, безсимптомен период на травматично увреждане на мозъка. Според вещите лица при пострадалата тази възможност е изключена поради липсата на клинични данни за развиващ се кръвоизлив. Бързата кончина на госпожа С., отсъствието на данни за постепенно замъгляване на съзнанието и много краткият период между манифестираните оплаквания и настъпването на смъртта са посочени от експертите като обстоятелства, отхвърлящи нейния травматичен генезис. Неоснователно е и оплакването на повереника, че съдът неправилно е възприел неубедителните аргументи на експертите, свързващи смъртта на пострадалата с хипертоничната й болест. Вещите лица не са имали задача да отговорят на въпрос от какво е починала Й. С.. Тяхната задача е ограничена от определението на съда и се отнася до установяване на травматично увреждане на мозъка на пострадалата при описаната от предходната експертиза морфологична находка. Всички мнения извън така очертаните предели на експертното изследване са неотносими към предмета на доказване и поради това - ирелевантни за изхода на процеса. Обобщено, касационната проверка не установи въззивният съд да е допуснал процесуални нарушения при обсъждане на експртните заключения. Той е спазил стандарта на чл. 154 и чл. 305, ал.3 от НПК при формиране на вътрешното си убеждение. Изложил е подробни и логични съображения защо кредитира становището на вещите лица от повторната експертиза, като се е позовал на дан ните от цялата доказателствена съвкупност и след обективно , пълно и всестранно изясняване на всички обстоятелства. При отсъствие на доказана причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие, причинено от подсъдимия поради неспазване правилата за движение, и настъпилата смърт на Й. С. , въззивният съд правилно е постановил оправдателна присъда и е отхвърлил предявените граждански искове. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал.1 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 35 от 14.07.2014 г. по внохд № 217/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.