Р Е Ш Е Н И Е № 152 Гр. София, 02 октомври 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Я. Гебов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 720/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на на осъдения И. И. Ш. за възобновяване на наказателното производство по н. о. х. д. № 74/2017 год. по описа на Районен съд – Благоевград. В искането и в допълнението към него са изложени доводи, че осъденият не е бил уведомен за образуване на наказателното производство и за повдигнатото му обвинение и се сочи, че именно поради тези обстоятелства Ш. не е могъл да упражни правото си на лично участие в процеса. Направено е искане за отмяна на постановените по делото съдебни актове на двете редовни съдебни инстанции и за връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е допуснато нарушението – привличане в качеството на обвиняем. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият И. И. Ш. се солидаризира с аргументите на своя защитник. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е основателно, тъй като осъденият не е участвал лично в нито един етап от развитие на наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, защото е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е узнал за постановената присъда на 25. 06. 2019 год. (при липсата на други обективни данни за дата на узнаване следва да се приеме датата на постановлението за привличането му като обвиняем по друго наказателно производство) и искането за възобновяване е депозирано на същата дата. Разгледано по същество искането е основателно. С присъда № 3231/19. 04. 2017 год., постановена по н. о. х. д. № 74/2017 год., Районният съд – Благоевград е признал подсъдимите И. И. Ш. и И. В. К. за виновни в това, че в периода 29 – 31. 03. 2012 год. в [населено място], в съучастие помежду си и с М. В. Т., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС отнели от владението на С. Ю. Б. чужди движими вещи на обща стойност 524,88 лева без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК Ш. е осъден на една година лишаване от свобода, а К. – на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанията, наложени на двамата подсъдими, за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Присъдата е проверена по въззивна жалба на защитника на подс. Ш. и с решение № 4834/26. 09. 2017 год., постановено по в. н. о. х. д. № № 292/2017 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, е потвърдена. Процесуалното развитие на делото е следното: Досъдебното производство е образувано на 19. 04. 2012 год. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. На 31. 03. 2012 год., в рамките на предварителна полицейска проверка Ш. е депозирал саморъчни обяснения, а на 12. 10. 2012 год. е разпитан в качеството на свидетел по реда на чл. 223 от НПК. По повод изпълнение на указанията на прокурора за извършване на допълнителни действия по разследването е установено, че Ш. е напуснал страната и живее и работи в Кралство Великобритания. Въпреки положените усилия местонахождението му не е установено и на 20. 12. 2016 год. осъденият е привлечен в качеството на обвиняем в негово отсъствие при условията на чл. 206 вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ от НПК и с участието на служебен защитник. Както досъдебната фаза, така и съдебното производство, развило се пред две съдебни инстанции, са приключили в отсъствие на осъдения, като назначеният служебен защитник неизменно е подчертавал, че няма връзка с клиента си. Така описаната фактология обосновава заключение за наличие на предпоставките на чл. 423 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Цитираната разпоредба предвижда задължителна отмяна на влезлия в сила съдебен акт в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на осъдения, предприето след привличане в качеството му на обвиняем или след внасяне на обвинителен акт в съда. Обстоятелството, че осъденият не е бил привлечен лично, присъствено като обвиняем и фактът на заминаването му на работа извън страната преди разследващият орган да предприеме действия с оглед ангажиране на наказателната му отговорност позволяват да се приеме, че И. Ш. не се е укрил умишлено от правосъдието, манифестирайки по този начин отказ от лично участие в процеса след като е уведомен за стартирането му. Депозирането на саморъчни обяснения от едно лице, които поначало нямат доказателствена стойност в наказателния процес, както и последващият му разпит като свидетел не дават основание за извод, че то е информирано за характера и естеството на повдигнатото му обвинение и въпреки това се е укрило и това е така, защото коментираните обстоятелства нямат за неизбежна последица привличането на лицето в качеството на обвиняем. Последното е бъдещо несигурно събитие, зависещо не само от депозираните от него показания, предшестващи привличането му, но и от останалите събрани доказателства и доказателствени средства и от преценката на органите на досъдебното производство, а визираното в чл. 423 от НПК знание на осъдения за повдигнатото му обвинение предполага уведомяването му за конкретните фактически и правни параметри на обвинителната теза, за да може той да направи информиран избор дали да упражни правото си на лично участие в наказателния процес или да се откаже от него. Нещо повече, участието му в досъдебната фаза като свидетел не създава задължение за осъдения да уведомява разследващия орган за промяната в местоживеенето си, нито изисква той да получи разрешение за това. По силата на чл. 66 от НПК това задължение възниква едва след привличане на лицето в качеството на обвиняем. Ето защо обстоятелството, че И. Ш. е напуснал страната след като е бил разпитан като свидетел, не може да се интерпретира като недобросъвестно поведение, насочено към укриване, а още по-малко – като съзнателен отказ от правото му на лична защита и лично участие в наказателния процес, особено като се има предвид, че разследващият орган е предприел действия по привличането му към наказателна отговорност близо четири години след разпита му пред съдия. Предвид тези съображения наказателното производство по н. о. х. д. № 74/2017 год. по описа на Районен съд – Благоевград следва да бъде възобновено, като бъдат отменени постановената по него присъда и потвърждаващото я решение № 4834/26. 09. 2017 год. по в. н. о. х. д. № № 292/2017 год. на Благоевградския окръжен съд. Следва изрично да се подчертае, че коментираните съдебни актове подлежат на отмяна само в частта им, касаеща осъдения Ш., но не и в тази, отнасяща се до другия осъден по делото – И. К.. Този извод се основава на спецификата на настоящото производство като извънреден способ за контрол върху влезли в сила съдебни актове и на отсъствието на искане от страна на осъдения К. за възобновяване на производството по делото. Тъй като задочното производство е започнало още от досъдебната фаза, именно там следва да бъде върнато делото за ново разглеждане. Разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК изисква от съда произнасяне и по мярката за неотклонение. Като съобрази факта, че И. Ш. е бил осъден при условията на чл. 66 от НК и като взе предвид и забраната за влошаване положението на обвиняемия, ВКС счита, че следва да вземе спрямо него мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 200 лева, вносима в десетдневен срок от съобщението. Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателни дела присъда № 3231/19. 04. 20175 год., постановена по н. о. х. д. № 74/2017 год. по описа на Районен съд – Благоевград, както и решение № 4834/26. 09. 2017 год., постановено по в. н. о. х. д. № № 292/2017 год. по описа на Благоевградския окръжен съд САМО В ЧАСТТА ИМ, с която И. И. Ш. е бил признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената му част от фазата на досъдебното производство. ВЗЕМА по отношение на И. И. Ш. мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 200 лева, вносима в десетдневен срок от съобщението. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.