Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * установяване право на собственост * отмяна на нотариален акт * придобивна давност * правомощия на въззивната инстанция * наследяване


3

Р Е Ш Е Н И Е
№ 278
С., 17.08. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1081/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 197 от 02.03.2011 г. е допуснато касационно обжалване, по касационните жалби и на двете страни, на въззивното решение № 286 от 20.07.2009 г. по в. гр. д. № 164/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 1278 от 05.12.2007 г. по гр. д. № 240/2007 г. на Разложкия районен съд, е прието за установено по отношение на А. Н. Р., Н. А. Р. и Е. Б. Д., че Р. Д. К. е собственица на 2/27 ид. ч. от имот пл. № 3287 от кв. 200 по плана на [населено място] с площ 1 843 кв. м., като за разликата до 2/9 ид. ч. искът е отхвърлен като неоснователен, отхвърлен е и иск за предаване владението на 2/9 ид. ч. от същия имот, а н. а. № 30/2005 г. е отменен до размер на 2/27 ид. ч. от спорния имот.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбите основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието, че имотът по исковата молба пл. № 3287 от кв. 200 по плана на [населено място] е идентичен с част от имот пл. № 612 по плана от 1958 г., отчужден с решение № 198 от 20.07.1948 г. /на основание Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост - ЗОЕГПНС/. Реституиран е на всички наследници на собственика А. Л. К., починал на 27.03.1957 г.: дъщери М. Ал. Р. и В. Ал. Р., починали съответно през 1969 г. и през 2001 г., и син В. К., починал на 07.01.2007 г. и оставил за наследници по закон съпруга Р. К. - ищца, и низходящи на своите сестри, част от които са ответниците по делото Е. Д. и Н. Р..
Въззивният съд приел, че по силата на наследствено правоприемство от съпруга си ищцата е собственица на 2/9 ид. ч. от имота по исковата молба, но с оглед завещанието на В. К. от 22.10.1991 г., с което той й завещал 1/3 ид. ч. от имуществото си, тя се легитимира за собственица на 2/27 ид. ч. Приел, че в полза на ответниците не е изтекъл десетгодишният давностен срок, а и не е установено да са манифестирали своенето на имота по начин, който да е стигнал до знанието на ищцата, респективно до съпруга й Вл. К.. За признатия в полза на ищцата размер от претендираното право съдът уважил иска за собственост в установителната му част и отменил нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с който ответниците са признати за собственици на основание придобивна давност, а в останалата част до 2/9 ид. ч. отхвърлил иска. Като намерил, че ответниците не владеят имота, съдът отхвърлил и искането за предаване на владението.
С решение № 489 от 25.11.2009 г. молбата на ищцата за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение за размера на признатите й права е отхвърлена като неоснователна.
В касационната жалба на ответниците по иска се поддържа основание за недопустимост на постановеното решение - касационно отменително основание по чл. 281, т. 2 ГПК, тъй като в нарушение на диспозитивното начало въззивният съд изменил основанието на предявения иск - ревандикационен, и се произнесъл по установителен иск за собственост и осъдителен за предаване на владение.
Д. е неоснователен. Искът за ревандикация по чл. 108 ЗС съдържа две части: признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и връщане на владението върху имота на собственика му. С оглед на тази особеност, ако ищецът докаже да е носител на претендираното право, но ответникът не владее имота, искът следва да се уважи само в установителната част и да се отхвърли в частта за предаване на владението. Така е процедирал и въззивният съд в разглеждания случай, след като приел, че ищцата е съсобственик на спорната вещ, но ответниците не я владеят. Ето защо постановеният съдебен акт не е недопустим.
Неоснователно е и становището за недопустимост на ревандикационния иск когато ищецът владее имота. В тази хипотеза искът за ревандикация е допустим, но неоснователен в осъдителната част, което ще доведе до уважаване на претенцията в установителната част с признаване, че ищецът е собственик, и отхвърляне на искането за предаване на владението.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения и от двете страни процесуалноправен въпрос за съдържанието на мотивите на въззивния съд.
В нарушение на т.т. 4 и 19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на Върховния касационен съд, което е запазило сила и при действието на ГПК от 2007 г., и съставлява задължителна за съдилищата съдебна практика, въззивният съд не е изложил мотиви по основните въпроси, определящи изхода на спора за собственост, с оглед въведените от ищцата, включително и чрез уточнението на исковата молба пред въззивната инстанция, правопораждащи факти и обстоятелства, и противопоставените от ответниците възражения. Затова и оплакването на двете групи касатори за неправилност на обжалваното решение, съставляващо касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, е основателно.
Въззивният съд е приел, че имотът по исковата молба е част от ливада от 5.000 дка в м. “Точилото” в землището на [населено място] и е идентичен с част от имот пл. № 612 по плана на града от 1958 г., която е отчуждена с решение № 198 от 20.07.1948 г.
За да се изясни статутът на спорния имот и действителните права на страните, следва заключението на вещото лице за частична идентичност да се прецени във връзка с останалите данни по делото, а именно нотариалните актове от 1974 г. и 1975 г., с които В. Ал. К. и В. Ал. Р. са признати за собственици на 1/2 ид. ч. от имоти пл. №№ 612 и 613 /л.л. 30 и 31 от въззивното дело/, да се установи дали се касае за отчуждаване по чл. 1 ЗВСОНИ или за отнемане без законово основание, дали имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден, съответно отнет, като предпоставка за реституция по чл. 1 и чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, относима към обекта на правото. Следва да се обсъдят и данните в решение № 678 по протокол № 33 от 16.05.2006 г. на Общинския съвет [населено място], за одържавяване на имота за обществено мероприятие - гробищен парк /л.л. 60-63 от въззивното дело/.
Д. на ответниците във връзка с данните по делото за конфискация на основание присъда на 1/3 ид. ч. от имуществото на Вл. К. е неотносим към спора, тъй като имотът по исковата молба произхожда от А. Л. К., починал през 1957 г., когато и е преминал в патримониума на наследниците му. Затова и евентуалната конфискация от 1951 г. не е засегнала притежаваното към този момент от Вл. К. имущество, част от което не е бил спорният имот.
След изясняване на тези въпроси относно възстановяването на правото на собственост, съдът следва да се произнесе по правата на страните. Правата на ищцата, макар първоначално да са заявени като произхождащи от наследство по закон на съпруга й В. Ал. К., следва да се определят, като се съобрази и оставеното от него завещание, на база притежаваното от завещателя имущество към момента на смъртта му, а не на база квотата на ищцата по закон съобразно чл. 9 ЗН. Тук следва да се отбележи, че за установяване на действителните права на страните е необходимо изясняване на продължителността на брака между ищцата и наследодателя чрез представяне на удостоверение за сключен граждански брак.
Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила са довели до постановяване на решение по неразяснено дело. То следва да се отмени и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 286 от 20.07.2009 г. и решение № 489 от 25.11.2009 г. по в. гр. д. № 164/2008 г. на Благоевградския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: