Р Е Ш Е Н И Е № 189 София, 23.05.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Биляна Чочева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Николай Любенов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 142 за 2023 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъд. А. П. С. против нова присъда № 10 от 06.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 124/ 2021 г. на Великотърновския апелативен съд с всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата, което е довело до погрешно установена фактическа обстановка и съответно – до неправилното осъждане на подсъдимия за опит за убийство. Изложените съображения в подкрепа на касационното основание се отнасят и до наличие на противоречия между отделните групи свидетели, до едностранчив подход за кредитиране на показания в подкрепа на обвинителната теза и до липса на мотиви. Доводи в насока за явната несправедливост на наказанието не са изложени. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият А. П. С. и неговите защитници адвокат А. К. и адв. П. Е. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. В допълнение се излагат и възражения срещу мотивите на въззивната присъда по отношение на предмета на престъплението и неправилна интерпретация на субективната страна, тъй като според защитата е създадена реална опасност за подсъдимия от действията на пострадалия. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, защото не са налице посочените в нея касационни основания за отмяна на съдебния акт. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на събраните по делото доказателства, самостоятелно и обстойно ги е анализирал, съпоставил е показанията на двете основни групи свидетели, като е извел съществуващите между тях противоречия и кои от тях кредитира за изграждане на фактическите и правните изводи. За неоснователни е намерил възраженията за нарушение на материалния закон, тъй като по въпросите за отсъствието на неизбежна отбрана и за развития пряк умисъл по време на деянието въззивният съд дал убедителен отговор. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С въззивна присъда № 10 от 06.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 124/ 2021 г. Великотърновският апелативен съд отменил изцяло оправдателна присъда № 260006 от 19.02.2021г., по н.о.х.д. № 868/ 2019 г., по описа на Плевенския окръжен съд (без да сочи конкретни основания по НПК) и признал подсъдимия А. П. С. за виновен в това, че на 10.06.2018 г. в [населено място], чрез използване на огнестрелно оръжие, направил опит умишлено да умъртви В. Д. Д. и деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 58, б. „а“ във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. В тежест на подсъдимия възложил разноските по делото и се разпоредил с веществените доказателства. Касационната жалба на подсъдимия А. П. С. е процесуално допустима, подадена в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Не са налице посочените от касатора доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при доказателствения анализ и в процеса на формиране на фактическите и правните изводи. Подробни изложения в подкрепа на довода по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК са развити в писменото допълнение към касационната жалба и в преобладаващата си част представляват несъгласие с анализа на доказателствените източници от апелативния съд, което сочи на необоснованост на съдебния акт, а тя не представлява касационно основание. Касационната проверка има задача да проучи правилно осъществената доказателствена и оценъчна дейност на съда, съобразно процесуалните правила и правилно формираното вътрешно съдийско убеждение за приложението на материалния закон. В рамките на правомощията си касационният съд изследва дали при постановяване на обжалвания съдебен акт са съобразени принципните начала на чл. 13, 14, 18 и 107, ал. 2, 3 и 5 от НПК. Въпросите за конкретно установените по делото факти, за доказателствата които ги разкриват, за тяхната достоверна оценка и други, са суверенно правомощие на съдебните инстанции разглеждащи по същество наказателното производство. Касационната проверка по делото не установи претендираните с жалбата процесуални нарушения. Вътрешното убеждение на въззивния съд е изградено при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства разкрити в хода на следствието, а доказателствата са обсъдени при спазване на правилата на формалната логика. За да прецени като неправилни изводите на първоинстанционния съд и да отмени оправдателната присъда въззивният съд е изпълнил стриктно задълженията си, като е подложил на собствен, внимателен и задълбочен анализ събраните по делото доказателства и доказателствени средства, включително и повторно извършените разпити на част от свидетелите, а с оглед на съдържащите се противоречиви показания е извел доводи кои от тях кредитира и по какви съображения. Съдът е изложил убедителни мотиви за причините, поради които не кредитира конкретни показания, тъй като са изолирани, не съответстват на обективните данни и на събраните доказателства. Въззивният съд се е позовал на показанията на свидетелите Л. М., С. М. и С. С., както и на Р. А., допринесли за изясняване на създалите се противоречия между двете групи свидетели, а тъкмо техните сведения били игнорирани от първоинстанционния съд. Обсъдени са и показанията на трета група свидетели, на които се позовава касаторът, но след обстойният им анализ въззивната инстанция е достигнала до извод, че М. П. и Б. С. не са имали преки възприятия за деянието и сведенията им са останали неподкрепени от други доказателствени източници. В хода на касационната проверка не се установи за основателно оплакването на касатора за непълнота и липса на мотиви. Фактическите и правни изводи на въззивната присъда са основани на събраните и анализирани доказателства и доказателствени средства, интерпретирани съобразно действителното им съдържание и не са налице пропуски в аналитичната дейност на съда. От изведените доказателствени факти въззивният съд логично е приел, че подсъдимият С. е осъществил инкриминираното деяние с намерение да причини смъртта на пострадалия, а поведението му е било предшествано от закани за убийство, вземане на огнестрелно оръжие (ненамерено по делото) и целенасочена стрелба срещу пострадалия. Иззетото след инцидента оръжие не е средството за извършване на престъплението. Възраженията на защитата за проявена провокация и заплаха спрямо подсъдимия не са правно издържани, защото активните действия (псуване и хвърляне на камъни по прозорците на къщата), са осъществени от свидетеля И. Ф., а не от пострадалия. Ирелевантна за казуса представлява информацията, на която се позовава касаторът, за предшестваща трайна вражда между двата семейни рода. Фактическите констатации на въззивния съд убедено разкриват довършения опит за убийство на пострадалия В. Д. Д.. Материалният закон не е нарушен и деянието правилно е квалифицирано по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Престъпното посегателство на подсъд. А. С. е извършено при отсъствие на уплаха и смущение. Подсъдимият не се намирал в състояние на физиологичен афект, поради което искането му за преквалифициране на деянието в по-леко наказуем закон е неоснователно. Установените от въззивната инстанция факти сочат липсата на нападение от страна на пострадалия, предхождащи момента на произвеждане на изстрелите, което от своя страна изключва и вероятното проявление на неизбежна отбрана. Доводи за явна несправедливост на наказанието не са изложени, поради което касационният съд не е в състояние да изложи съображения. Касационната проверка не е служебна и съдът не дължи изследване на индивидуализиращите наказанието предпоставки, за да прецени неговата справедливост. Наложеното наказание от четири години лишаване от свобода при довършен опит за убийство, при произведени три изстрела, като два от куршумите попаднали в тялото на пострадалия (в трето и в седмо междуребрия вдясно) и само навременната висококвалифицирана медицинска помощ е предотвратила настъпването на смъртта, касационният съд намира дори за снизходително. Подадената срещу въззивния съдебен акт касационна жалба е неоснователна. Не е налице проява на посочените в нея касационни основания. Обжалваната въззивна присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 10 от 06.10.2022г. по в.н.о.х.д. № 124/ 2021г., по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.