1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр. София, 16.03. 2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.д. № 1011/2021 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В. Г.“, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 12136 от 19.10.2020 г. по в.т.д. № 802/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, петнадесети състав, с което е потвърдено решение № 385 от 25.01.2019 г. по т.д. № 94/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград. С първоинстанционното решение е обявена за относително недействителна по отношение на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, представлявано от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., сделката за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 082, том 1, рег. № 3061, дело № 076 от 08.04.2015 г. на нотариус Ф. Ш., рег. № 511 от регистъра на НК, с район на действие РС - Петрич, сключена между „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, представлявано от управителя В. Н. Г. и ЕТ „Орхидея-сем.Г.-В. Г.“.
Касаторът релевира оплакване за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес от иска към момента на постановяването му, както и за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно развити в жалбата съображения, се иска обезсилване, евентуално отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, или за отхвърлянето му.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, подробно мотивирано, са формулирани и следните въпроси: 1. Налице ли е правен интерес за ищеца от продължаване на иск по чл.135 ЗЗД, предявен преди откриване на производство по несъстоятелност на ответника – длъжник, и след откриване на производството по несъстоятелност, който интерес да следва от възможността при уважаване на иска ищецът да удовлетвори приетите си в несъстоятелността вземания в индивидуално изпълнение или в рамките на универсалното изпълнение, при условие, че само той, но не и останалите кредитори на несъстоятелния длъжник, на които сделката е противопоставима, ще се удовлетвори от стойността на имота, обект на относително недействителната спрямо него сделка; 2. Какъв е характерът на иска по чл.135 ЗЗД и дали същият има обезпечителна функция по отношение вземанията на кредитора и налице ли е правен интерес от иск по чл.135 ЗЗД срещу разпоредителна сделка на длъжник, когато кредиторът – ищец е обезпечен за същите вземания, с които се легитимира в производството по иска по чл.135 ЗЗД, със залог на търговското предприятие на длъжника – ответник по иска; 3. Следва ли да се приеме за установено знание на длъжника за увреждането на кредитора, когато длъжникът се е разпоредил със свой недвижим имот, след като е считал за погасени всички изискуеми парични задължения към кредитора, като е извършил в т.ч. частично плащания чрез прихващания към този кредитор, непосредствено преди извършване на разпоредителната сделка, а същевременно с прихода от разпоредителната сделка е погасил по-старо и обременително свое задължение към друг кредитор, също частично, и което към този момент е било изискуемо; 4. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора; 5. Изводът за нередовно водено счетоводство, базиран на фактически констатации, че сделката е осчетоводена неправилно, а не че не е осчетоводена, достатъчно основание ли е да се приеме, че не е установено обстоятелството по осчетоводяване на сделката като доказателство за наличието на воля за нейното сключване; винаги ли когато се установи нередовност на счетоводството, изразяваща се в погрешно осчетоводяване, следва да се приеме, че извършеното осчетоводяване не доказва воля на сключване на осчетоводеното правоотношение, или с оглед обстоятелствата, които подлежат на доказване, следва да се извърши конкретна фактическа преценка - кои елементи от правоотношението могат да бъдат приети за недоказани, предвид погрешното, но налично осчетоводяване. По втория и четвъртия въпрос се сочи допълнителната селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с позоваване на: Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и на решения на ВКС по т.д. № 1473/2016 г. и по гр.д. № 4321/2013 г., и множество решения на ВКС, вкл. и тълкувателни решения, относими към задължението на въззивния съд да мотивира своя съдебен акт, а по всички останали въпроси се поддържа чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК становища за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение са изразени в постъпили писмени отговори от А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, и от В. С. С. – служебен синдик на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД. В писмените отговори се поддържат и доводи за правилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди изцяло първоинстанционното съдебно решение въззивният съдебен състав, след преценка на извършените от страните процесуални действия, въведените в процеса възражения и поддържани доводи от ответниците, и чрез препращане към мотивите на първоинстанционния акт, е приел, че е налице правен интерес от предявения иск за прогласяване на относителната недействителност на процесната разпоредителна сделка, както и, че кредиторът не разполага с противопоставими права на друго основание /каквото не се явява учреден залог в полза на кредитора върху търговското предприятие на първия ответник, доколкото залогът служи като обезпечение и не може да бъде противопоставен на приобретателя по сделката/.
Решаващият съд е извел извод за наличие на визираните в чл.135, ал.1 ЗЗД предпоставки. Приел за установено качеството на кредитор на банката по отношение на първия ответник, чиито задължения произтичат от 11 броя договори за банков кредит, като наличието на такива задължения е установено от счетоводните експертизи.
Апелативният съд е отхвърлил като неоснователни възраженията на ответниците, че: КТБ АД е загубило качеството си на кредитор поради встъпване в неговите права на „ Sosiete Generale“ Paris, въз основа на договори между двете банки за учредяване на залог върху вземанията на КТБ АД /н/ към „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД и, че вземанията на КТБ АД /н/ срещу кредитополучателя са погасени чрез прихващания. В тази връзка е констатирал, че посочените възражения касаят само част от процесните договори. По отношението на доводите за извършени прихващания, съдът е изтъкнал: липсата на конкретизация на задълженията, за които се твърди, че са погасени чрез този способ, и липсата на надлежни писмени доказателства в този смисъл, като се е позовал и на неоспорените експертизи, според които, „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е отразило в счетоводството си задължения към КТБ АД /н/ в общ размер на 5 366 940.79 лв., основани на договорите за банков кредит.
Решаващият съдебен състав е извел извод, че извършената сделка от първия ответник – длъжник, е увреждаща за банката – кредитор, т.к. е извършено разпореждане със секвестируемо имущество и е без значение с какво имущество разполага длъжникът след това разпореждане. Този извод е счетен за неопроверган от представените по делото споразумения между ответниците, сочещи /според тях/, че прехвърлителната сделка е сключена за погасяване на по- предходен дълг на първия към втория ответник. В този смисъл, съдът е изложил съображения за вида на документите, според: естеството на материализираното в тях изявление, и качеството на издателите. За достоверна дата е възприета тази, на която е извършено нотариално удостоверяване на преписи от споразуменията, която е последваща спрямо датата на сключване и вписване на процесната прехвърлителна сделка. Отделно от това, решаващият съд се е позовал и на счетоводните експертизи, установили нередовно водене на счетоводните книги на ответниците, респ. недостоверност на извършени записвания. По тези съображения, съдът е възприел за основателно възражението на ищеца за недействителност на сключените между ответниците споразумения за прихващане и за прехвърляне на вземания вместо изпълнение, на осн. чл.26, ал.2, пр.последно от ЗЗД.
Съобразявайки, че процесната разпоредителна сделка е извършена след възникване на кредиторовото задължение, както и, че към този момент В. Г. е бил и управител на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, апелативният състав е възприел за доказано знанието за увреждане у длъжника и третото лице.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
Първият и част от втория въпрос, свързани с правния интерес от иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, чрез който ищецът упражнява свое потестативно право, са пряко относими към евентуална недопустимост на атакуваното решение. Спрямо поддържаното от касационния жалбоподател основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК е неприложима общата селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, като законодателят не е въвел изискване за поставяне на конкретен правен въпрос, включен в предмета на делото, произнасянето по който да е обусловило изхода на делото. Искането за достъп до касация на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК е неоснователно поради липса на данни за конкретни нарушения на процесуалноправни норми, които законът свързва с изискванията за допустимост на съдебния акт, още повече, че искът по чл.135 ЗЗД не е предявен в хипотезата на чл.649 ТЗ.
Дори посочените по-горе въпроси да се преценяват с оглед на чл.280, ал.1 ГПК /независимо от конкретната им обосновка с доводи, които не са възприети от апелативния съд, или с доводи, които изобщо не са обсъждани в атакуваното решение/, в случая не са установени допълнителните селективни предпоставки. Липсват данни за допуснато от апелативния съд отклонение от задължителните постановки на ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно обезпечителния характер на отменителния иск по чл.135 ЗЗД и от константната съдебна практика, вкл. и тази, посочена от касатора.
Третият въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е релевантен към правилността на въззивното решение, в частта, с която е прието за установено знанието на длъжника за увреждането на кредитора. Чрез този въпрос се оспорва обосноваността и законосъобразността на съдебния акт, преценката за които е недопустима в селективната фаза на касационното производство /съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това, въпросът е изведен въз основа на възражения и доводи на ЕТ, които, видно от съобразителната част към решението на САС, са отхвърлени като неоснователни.
Процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на съда да мотивира решението си съобразно изискванията на чл.235,ал.2, чл.236, ал.2 и чл.12 ГПК, удовлетворява общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, но предвид конкретните мотиви към въззивното решение, твърдението на касатора за допуснато от съда отклонение от ТР № 1/2000 г. ОСГК, ТР № 1/2013 г. и практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, не може да се възприеме.
Последният въпрос не съответства на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото е изведен въз основа на конкретни нередовности на счетоводните книги на ответниците, а от друга страна е относим към част от изводите на съда, които не са обусловили изхода на спора по отношение една от предпоставките за основателност на иска по чл.135 ЗЗД – извършено от длъжника конкретно действие, увреждащо кредитора.
С оглед горното, искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение е неоснователно.
Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12136 от 19.10.2020 г. по в.т.д. № 802/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, петнадесети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: