О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 637 София, 30.10.2009 г.               Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и девета година в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА             ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА               ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. дело № 98/2009 г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „О” АД гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. Я от АК – гр. С., срещу определение от 05.12.2008 г. по ч. гр. д. № 669/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което се оставя в сила определение от 30.04.2008 г. по гр. д. № 1 845/2007 г. на Районен съд гр. К. за прекратяване на производството по делото, поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовности на исковатата молба. Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил решение № 481/10.04.2003 г. по гр. д. № 1 521/2003 г. на ВКС; решение № 1 363/17.05.1957 г. по гр. д. № 2 447/1957 на ІV ГО, ВКС; решение № 690/19.04.1999 г. по гр. д. № 74/1999 г. на ВКС, V ГО и определение от 09.04.2003 г. на СГС, ІІ Г отделение, постановено по ч. гр. д. № 1 755/2003 г. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, както и оставеното с него в сила прекратително определение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Ответникът по частната касационна жалба „Т” ЕО. гр. К. не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск от „О” АД гр. Б. срещу „Т” О. гр. К., с правно основание чл. 34 ЗЗД. Ищецът претендира връщането на взетите от ответника недвижим имот и движими вещи по договор от 10.03.1999 г., който с решение на Кюстендилски районен съд, постановено по гр. д. № 181/2003 г., е обявен за нищожен. С разпореждане от 22.08.2008 г. КРС е оставил без движение исковата молба, като е дал указания на ищеца да извърши индивидуализация на недвижимия имот и да посочи цената на движимите вещи, чието връщане иска на основание чл. 34 от ЗЗД. В изпълнение на същите е депозирана поправена искова молба, с която недвижимия имот е индивидуализиран с планоснимачен № и цена и е посочена общата цена на движимото имущество – 442 650 неденоминирани лева, като ищецът моли за допълнителна възможност за конкретизиране на движимите вещи. По възражение на ответника исковата молба е оставена отново без движение, тъй като липсвала скица на имота, данъчна оценка и данни за съседите. С определение от 30.04.2008 г. КРС е прекратил производството по съображения, че дружеството /жалбоподател в настоящото производство/ не е изпълнил дадените му указания - да представи скица, данъчна оценка, не била платена и дължимата държавна такса по евентуалния иск за присъждане на равностойността на имоти и вещите (държавна такса не му е била определена от съда). Този съдебен акт е обжалван пред ОС гр. К., който е потвърдил прекратителното определение, споделяйки изводите на първата инстанция. Жалбоподателят счита, че процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е свързан с изпълнение на дадените от съда указания във връзка с индивидуализацията на недвижимия имот и движимите вещи, предмет на обявения нищожен от съда договор, както с наличието на необходимите реквизити на исковата молба, за да бъде същата разгледана от съда. Поддържа се, че е налице противоречива съдебна практиката на съдилищата и посочения въпрос е решен в противоречие практиката на Върховния касационен съд, въпреки че представените съдебни актове са неотносими към настоящия случай, тъй като същите са постановени при друга фактическа обстановка. Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като Кюстендилския окръжен съд се е произнесъл по процесуално правен въпрос, от който зависи изхода на делото – приложението на чл. 127 и чл. 129 от ГПК. С оглед данните по делото, налице е основание за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като даденият в обжалваното определение отговор е в противоречие с постоянната практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 129 от ГПК. Частната касационна жалба е основателна. Видно от данните по делото, жалбоподателят е изпълнил дадените му от съда указания. Недвижимият имот е индивидуализиран чрез посочване на планоснимачен №, както и от данните, съдържащи се в представения договор за продажба от 10.03.1999 г., който е прогласен за нищожен. Посочена е и общата стойност на недвижимите вещи, чието връщане се иска. Освен това съдът не е указал на ищеца да внесе държавна такса по евентуалното искане за заплащане на левовата равностойност на подлежащото на връщане движимо и недвижимо имущество. Като се има предвид характера на основната претенция - връщане на даденото по признат за нищожен договор – чл. 34 от ЗЗД, в същия са посочени подробно вещите и имота, който ответникът следва да върне на „О” АД, поради което не необходимо ищецът да представя допълнително скица на имота. Съгласно чл. 55, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.) дължимата държавна такса в случая се събира върху стойността на разваления договор и непредставянето на данъчна оценка е без значение за определянето цената на иска. Посочените фактически данни налагат извода, че първоинстанционният съд не е съобразил приложението на цитираните норми, поради което неправилно е прекратил производството, поради неизпълнени указания за отстраняване нередовности на исковата молба. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че определението на Кюстендилския окръжен съд и оставеното с него в сила прекратително определение следва да бъдат отменени, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на следващите съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ определение от 05.12.2008 г. по ч. гр. д. № 669/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд, както и оставеното с него в сила определение от 30.04.2008 г. по гр. д. № 1 845/2007 г. на Районен съд гр. К.. ВРЪЩА делото на Кюстендилския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: