Р Е Ш Е Н И Е № 397 София, 28 октомври 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1405/2013 година. Производството е образувано по искане от защитника на осъдения П. К. Х. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 71 от 14.06.2013год. по внохд № 164/2013год. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 28 от 07.03.2013год. по нохд № 534/2012год. на Новопазарския районен съд и оправдаване на осъдения. В искането са въведени основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК като се твърди, че на съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, с които са били ограничени правата на осъдения като страна в процеса. Не е спазен и редът по Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС за надлежно установяване наличието на съставомерно процентно съотношение на алкохол в кръвта на осъдения като водач на моторно превозно средство. В резултат на неправилно изграденото вътрешно убеждение на съда е допуснато и нарушение на закона, защото неоснователно е ангажирана наказателната отговорност на Х.. Пред настоящия съдебен състав осъденият и защитникът му, редовно призовани, не се явяват. Представителят на прокуратурата изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно и поради това, следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 28 от 07.03.2013год. по нохд № 534/2012год. на Новопазарския районен съд подсъдимият П. К. Х. е признат за виновен в това, че на 11.02.2012год. в [населено място] пазар е управлявал моторно превозно средство-л.а. „Опел К.”, с ДК [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2%о, а именно- 1,57%о, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкомер 931”, № 0251646, поради което на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК, предвиденото за престъплението наказание лишаване от свобода до една година е заменено с пробация, като на Х. са наложени пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т.1, т. 2 и т. 6 НК-задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и безвъзмезден труд в полза на обществото от сто часа годишно за срок от една година. На основание чл. 343г от НК Х. е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца, считано от датата, от която е лишен от това право по административен ред-11.02.2012 год. С решение от 14.06.2013год. по внохд № 164/2012год. на Шуменския окръжен съд присъдата е потвърдена. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. От фактическа страна районният и окръжният съд са установили следното: По сигнал за станало спречкване между граждани, на 11.02.2012год. около 16.30часа служителите на РУ „Полиция“-Нови пазар-П. П.-мл. автоконтрольор и П. С. били изпратени на адрес [населено място], [улица]. Полицейските служители заварили във видимо нетрезво състояние подсъдимия П. К. Х., който преди това бил пристигнал на мястото с л.а. „Опел К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , за да изяснява отношенията си с живущия на адреса Т. И. Т.. След като на базата на показанията на свидетелите Т. И. Т., Х. Т. И., И. Т. И., И. Н. С. и Г. Ж. Г. полицейските служители установили, че Х. е пристигнал до дома на Т. Т. управлявайки автомобила си в явно нетрезво състояние, го отвели в полицейското управление и на базата на установените фактически положения свид. П. П. съставил на П. К. Х. АУАН № 110/2012 год., с констатации за извършени нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Х. бил изследван с техническо средство-„Алкомер 931“, № 0251646, което показало наличие на алкохол и концентрация в кръвта-1,57%о, като след това на Х. бил издаден талон за медицинско изследване в ЦСМП-гр. Нови Пазар и бил съпроводен до там от полицейски служител. В болничното заведение Х. категорично отказал на свидетеля д-р К. да предостави кръвна проба за химическо изследване и отказал съдействие да бъде освидетелстван, поради което не бил съставен протокол /образец приложение № 2 към Наредба № 30/. Отказът на Х. да предостави кръвна проба лекарят отразил върху самия талон за медицинско изследване, като същото обстоятелство било вписано и в амбулаторния журнал на ЦСМП под пореден № 505, където отказа си Х. подкрепил с поставен от него подпис. Критиката отправена към съдилищата в дейността им по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства е неоснователна и не може да бъде споделена. Постановената първоинстанционна присъда е законосъобразна, като съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, като доказателствата са ценени в съответствие с действителното им съдържание, а не превратно и в разрез с правилата на формалната логика. От изложените мотиви към нея/л.107-л.108 от наказателното дело/ е видно, че съобразно задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК, съдът е направил пълен разбор на данните от гласните доказателствени средства и точно е посочил на кои се дава вяра, на кои не, и на кои изгражда изводите за виновността на Х. като автор на инкриминираното деяние. Тезата на осъдения, че не е управлявал автомобила след употребата на алкохолни напитки, а е консумирал такива в минимално количество непосредствено след като го е паркирал пред дома на Т., за да придобие „кураж“ в разговора си със свидетеля и синовете му, съдът не е възприел за достоверни, тъй като са в противоречие не само с показанията на свидетелите от семейство Т., че Х. е пристигнал до дома им управлявайки автомобила си и слязъл от него във видимо пияно състояние, но и на свидетелите С. В. Ф. и Б. О. М., които са категорични, че Х. е залитал, лъхал на алкохол, бил агресивен в поведението и конфликтен в разговорите си с тях. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса: извършено ли е от подсъдимия Х. престъпление, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства, чрез които е установено точно поведението и действията му на сочените в обвинителния акт дата и място. След като е установено по несъмнен начин, че осъденият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, правилно е бил осъден за това. При извършена от настоящия съдебен състав проверка се констатира, че в процесуалната дейност на въззивния съд по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, също не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, към които разпоредби препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. След извършената проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, въззивният съд е изложил съображения /така, както изисква чл. 339, ал. 2 от НПК/ по възраженията на осъдения във въззивната му жалба по доводите за незаконосъобразност и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдена е била тезата на Х. и защитата му и са посочени основанията, поради които тя не се възприема, като вътрешното убеждение на втората инстанция е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Посоченото основание - по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото. По повод на подадена въззивна жалба в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдил направените доводи, второинстанционният съд мотивирано е обосновал отказа да приеме, че съставът на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. В цитирания по-горе акт за установено административно нарушение полицейският служител от РПУ-Нови Пазар-П. П. точно е посочил, че установената чрез техническо средство алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия е 1,57%о и тя е достатъчна, в случая, за доказване на това обстоятелство, при хипотезата на чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. И това е така, защото в ЦСМП-гр. Нови Пазар, Х. отказал да даде кръв за изследване, което писмено е отразено в талона за медицинско изследване и в амбулаторния журнал на лечебното заведение. Безспорно установеното в този момент поведение на осъдения опровергава твърдението на защитата му, че е допуснато нарушение на Наредбата, като не е съставен протокол за медицинско изследване /обр. приложение № 2/, в който лекарят следвало да опише при освидетелстването му поведението, общото психично и соматично състояние, поведенческите реакции, степента на съзнанието, ориентацията, паметта и др., защото, обективно, Х. е отказал каквото и да било съдействие в тази насока, от което впоследствие не може да черпи доводи за нарушения, довели до ограничаване на правото му на защита, тъй като при установеното с техническо средство първоначално административно нарушение и разяснени права, сам е избрал последващата си позиция на защита. Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на съдилищата относно постановяване на осъдителната присъда и на решението, с което тя е потвърдена. Счита, че мотивите им в тяхна подкрепа представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Ето защо, доводите на защитата за допуснати от решаващите по фактите съдилища съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на осъдения, както и за неправилно приложение на материалния закон, не намират подкрепа в данните по делото и са неоснователни, поради което искането за възобновяване на наказателното дело следва да се остави без уважение. Водим от горното и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения П. К. Х. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 71 от 14.06.2013год. по внохд № 164/2013год. на Шуменския окръжен съд, Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: