Ключови фрази


1

5



5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 130/2020 г.

София, 04.01.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Емилия Петрова, разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 746 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 259 от 22. 05. 2020 г. по гр. д. № 746/2020 г. на Върховния касационен съд, 1 г.о., е допуснато, по касационната жалба, подадена от В. Т. Д. и Г. Т. Д., чрез адв. М. Б., касационно обжалване на решение № 6229 от 22. 08. 2019 г. по възз.гр.д. № 15759/2018 г. на Софийски градски съд, II-А въззивен състав в частта, с която е обезсилено решение № 457787 от 25. 07. 2018 г. по гр.д. № 89010/2017 г. на СРС, ГО, 128 с-в и е прекратено, като недопустимо, производството по делото в частта по предявените от В. Т. Д. и Г. Т. Д. против К. К. Б. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ответникът не е собственик на 1/2 (50/100) идеална част от ПИ .... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 288 кв.м., съставляващ УПИ ...., в кв. .... по регулационния план на [населено място], м.“ГГЦ З.“, както и по обусловения иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № .... г. на нотариус П. П., признаващ права на собственост на К. К. Б. върху 5/100 ид.ч. (разликата между 50/100 ид.ч. и 45/100 ид.ч.) от описания имот.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
Касационното основание е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота. На така поставения въпрос е даден положителен отговор в редица решения на ВКС, включително и в посочените от касаторите решения - решение № 213 от 3. 10. 2014 г. по гр. д. № 2881/2014 г., 1 г.о., решение № 162 от 9. 07. 2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г., 2 г.о., решение № 59 от 17. 07. 2019 г. по гр. д. № 2214/2018 г., 1 г.о. и решение № 68 от 24. 07. 2018 г. по гр. д. № 2767/2017 г. на ВКС, 2 г.о. и др. Настоящият състав споделя така формираната по въпроса практика.
Когато и двете спорещи страни са се снабдили с констативни нотариални актове за право на собственост върху идеални части, без правата им да се застъпват, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, за които последният се е снабдил с нотариален акт и които се отричат от ищеца. За съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост, наред с него, и каква е квотата му в съсобствеността, тъй като това касае упражняването на правомощията, произтичащи от правото му на собственост върху притежаваната идеална част от вещта и включени в съдържанието на това право. От значение е във вътрешните отношения с останалите съсобственици, свързани с използването, управлението, поддържането, подобряването и т.н. на общата вещ, уредени в чл. 30-чл. 32 ЗС и чл. 41 ЗС, от значение е за законосъобразното упражняване правото му на разпореждане чрез продажба на трето лице с притежаваната от него идеална част (следва да е наясно спрямо кого да изпълни задължението си по чл. 33 ЗС), от значение е за законосъобразното и валидно упражняване на правото му на ликвидиране съсобствеността чрез делба на общата вещ, уредено в чл. 34 ЗС, съотв. чл. 69 ЗН, за законосъобразното упражняване на правата на наследниците да се разпоредят с наследената вещ (предвид опасността разпоредителната сделка да се окаже недействителна по чл. 76 ЗН) и др. Затова, за съсобственика ще е налице правен интерес да отрече със сила на пресъдено нещо претендирани от ответника права върху идеални части от имота или размера им дори ако същите не се застъпват с идеалните части на ищеца. Правният интерес от отрицателния установителен иск за собственост се разкрива и от процесуалното поведение на ответника, когато същият продължава да претендира отричаното от ищеца право на съсобственост върху идеална част от имота.
По основателността на касационната жалба:
Исковото производство е образувано по предявени от В. Т. Д. и Г. Т. Д. против К. К. Б. искове както следва: а/. положителен установителен иск за собственост върху ателие, представляващо южно помещение с площ от около 17 кв.м., разположено на първи партерен етаж от вътрешната еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м., нанесена като самостоятелен обект с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], върху южната половина от мазето в двора, разположено под терасата, както и върху 45/100 идеални части от дворното място с площ от 228 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта, съответно УПИ ...., в кв. .... по регулационния план на [населено място], м.“ГГЦ З.“; б/ отрицателен установителен иск за собственост върху 50/100 ид.ч. от дворното място с площ от 228 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта и УПИ ...., в кв. .... по регулационния план на [населено място], м.“ГГ Ц З.“; в/. иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт за собственост №.... г. на нотариус П. П., признаващ права на собственост на К. К. Б. върху процесното ателие, мазе и върху 1/2 (50/100) идеална част от описания поземлен имот.
Във връзка с отрицателния установителен иск за собственост ищците са заявили, че са собственици на 45/100 идеални части от процесния имот, а останалите 55/100 ид.ч. от правото на собственост са притежание на трети за спора лица, а не на ответника Б.. Последният е бил само наемател на обект в жилищна сграда (на втори жилищен етаж), не е имал собственически претенции към имота, не е придобил по давност 50/100 идеални части от правото на собственост, за които се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, но се „намесва в съсобствеността по неправомерен начин“. Чрез уважаване на отрицателния установителен иск ще се докаже, че К. Б. не е съсобственик на имота наред с ищците. Твърди се, че за съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост върху общата вещ. Поддържа се, че правният интерес от отрицателния установителен иск произтича и от обстоятелството, че ответникът оспорва същия и претендира да е придобил по давност 1/2 идеална част от имота. Горното видно от исковата молба, уточненията в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание, представената пред въззивната инстанция писмена защита.
За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от В. и Г. Д. против К. Б. отрицателен установителен иск, за установяване в отношенията между страните по делото, че К. Б. не е собственик на 1/2 (50/100) ид.ч. от процесния поземлен имот, съставът на въззивния съд е приел, че в частта по този иск решението е недопустимо, тъй като за 45/100 ид.ч. от правото на собственост ищците Д. получават защита чрез предявения положителен установителен иск за собственост, а за останалите 55/100 ид.ч. са предявили иск за защита на чужди права, което е недопустимо съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК. Правата на ищците върху 45/100 идеални части от правото на собственост са установени с решението по положителния установителен иск и след влизането му в сила не могат да бъдат засегнати от уважаване на искове за собственост в полза на ответника Б.. Не се твърди ответникът Б. да възпрепятства правата на ищците Д. върху собствените им 45/100 ид.ч. от процесния поземлен имот, освен със снабдяването с констативен нотариален акт за собственост за 1/2 идеална част от същия. В случай, че такива действия биха били предприети (напр., чрез предявяване на претенции за разпределение на ползването върху имота, за претенции за осигуряване на достъп до части от имота, за приходи и ползване по чл. 30-32 ЗС), това би породило правен интерес от отричане правата на ответника върху останалите 55/100 ид.ч. от правото на собственост, тъй като би препятствало възможностите на лице без собственически права да упражнява права спрямо другите съсобственици.
С оглед дадения отговор на поставения процесуалноправен въпрос, касационната жалба се явява основателна. По изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че за ищците, като собственици общо на 45/100 идеални части от процесния имот, е налице правен интерес да се разреши със сила на пресъдено нещо съществуващият с ответника спор дали същият е участник в съсобствеността, наред с ищците, респ. какъв е размерът на съсобствения му дял. Искът е предявен за защита на правото на собственост на ищците върху 45/100 ид.ч. от поземления имот, а не за защита на чужди права, поради което изводът на въззивния съд за недопустимост на производството на основание чл. 26, ал. 2 ГПК е незаконосъобразен. Незаконосъобразен е и изводът, че правен интерес от отрицателния установителен иск би бил налице само в случай, че ответникът бе предявил към ищците претенции за разпределяне ползването на имота, за осигуряване на достъп до части от имота, за приходи от имота. От волята на ищците зависи да преценят вида и обема на търсената защита. За тях, като собственици на 45/100 ид.ч. от имота, е налице правен интерес да отрекат със сила на пресъдено нещо претендираното от ответника право на собственост върху 50/100 ид.ч., тъй като това би разрешило със сила на пресъдено нещо съществуващият между страните спор участник ли е ответникът в съсобствеността, съотв. какъв е размерът на дела му, а внасянето на яснота и установеност в отношенията между страните би позволило на ищците законосъобразно да упражняват всички правомощия, произтичащи от правото на собственост върху притежаваната от тях идеална част от имота и включени в съдържанието на това право.
Като е приел, че производството по предявения отрицателен установителен иск е недопустимо, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по основателността на този иск, както и по основателността на обусловения иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № ....г. на нотариус П. П., признаващ права на собственост на К. К. Б. върху 5/100 ид.ч. (разликата между 50/100 ид.ч. признати с нотариалния акт права и 45/100 ид.ч., за която част от признатите права нотариалният акт е отменен като последица от уважаване на положителния установителен иск за собственост).
Съгласно чл. 81 и чл. 78 ГПК, въпросът за отговорността за разноските, направени от страните пред настоящата инстанция във връзка с отрицателния установителен иск, следва да се разреши с въззивното решение по съществото на спора и съобразно изхода на делото в частта по този иск.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 6229 от 22. 08. 2019 г. по възз.гр.д. № 15759/2018 г. на Софийски градски съд, II-А въззивен състав в частта, с която е обезсилено решение № 457787 от 25. 07. 2018 г. по гр.д. № 89010/2017 г. на СРС, ГО, 128 с-в и е прекратено, като недопустимо, производството по делото в частта по предявения от В. Т. Д. и Г. Т. Д. против К. К. Б. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ответникът не е собственик на 1/2 (50/100) идеална част от ПИ .... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 288 кв.м., съставляващ УПИ ...., в кв. .... по регулационния план на [населено място], м.“ГГЦ З.“, както и по обусловения иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № .... г. на нотариус П. П., признаващ права на собственост на К. К. Б. върху 5/100 ид.ч. (разликата между 50/100 и 45/100 ид.ч.) от описания имот И ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав в посочената част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: