4
Р Е Ш Е Н И Е
№111
гр. София, 01 юли 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА
с участието на секретар Мира Недева и на прокурор Атанас Гебрев , изслуша докладваното от съдията КАРАКАШЕВА наказателно дело № 311/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Ц. В. Ц. , чрез упълномощения му защитник -адв.Р. Р. срещу нова присъда № 1 от 17.02.2022г., постановена по внохд № 18/2022г. по описа на Окръжен съд- Видин.
В жалбата са заявени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.Нарушението на материалния закон е защитено с твърдения, че деянието по чл.355, ал.1 от НК е декриминализирано; че е субективно несъставомерно, както и че обществената му опасност е явно незначителна, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.В подкрепа на довода за допуснати съществения нарушения се поддържа липса на мотиви, тъй като „изложените такива не представляват правен анализ на установените факти и събраните доказателства“. Отправено е искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, подсъдимият Ц. и защитникът му адв.Р., редовно призовани, не се явяват.
Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е основателна, тъй като обществената опасност на инкриминираното деяние е явно незначителна, което обосновава приложение на чл.9, ал.2 от НК.С тези съображения пледира за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия Ц..
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
С присъда № 13/14.12.2021г. по нохд № 86/2021г. по описа на Районен съд-Кула, подсъдимият Ц. В. Ц. бил признат за невиновен и оправдан за това, да е извършил вмененото му престъпление по чл.355, ал.2, пр.3, във вр. с ал.1 от НК.
По протест на прокурор от РП-Видин, с искане за осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, пред ОС-Видин е било образувано внохд № 18/22г..Въззивното съдебно производство приключило със сега обжалваната нова въззивна присъда № 1 от 17.02.2022г., по силата на която първоинстанционната присъда била отменена изцяло, а подс.Ц. Ц. бил признат за виновен в извършване на престъпление чл.355, ал.2, пр.3 във вр. с ал.1, от НК /за това, че на 15.04.2020г. в [населено място], обл.Видин, нарушил предписанието за поставянето му под карантина, издадено от РЗИ-Благоевград/, като при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му наложил наказание ПРОБАЦИЯ, включващо следните пробационни мерки:Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител и двете за срок от шест месеца.
Въззивната присъда е подписана с особено мнение от съдията-докладчик, който е изложил съображения за това, че вмененото на подсъдимия деяние е малозначително, което обосновава приложението на чл.9, ал.2 от НК и съответно -оправдаване на подсъдимия.
На първо място, ВКС не намира за основателно твърдението на касатора за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от въззивната инстанция, намерило израз в липса на мотиви към постановената нова присъда.Касационната проверка установява, че обжалваният съдебен акт отговаря на изискванията на чл.305 от НПК за съдържание. Въззивният съд е отразил в мотивите си фактическите обстоятелства, които е приел за установени, анализирал е събраните по делото доказателства, изложил е правните си съображения за взетото решение и е аргументирал вида и размера на наложеното от него наказание.
На следващо място, във връзка със съображенията, аргументиращи наличие на касационния повод по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, касационния съд намира следното:
Разпоредбата на чл.355, ал.2, пр.3 вр. ал.1 от НК, по който текст е вменена наказателна отговорност на подсъдимия Ц. е част от актуалната правна уредба.Обстоятелствата, че в Закона за здравето са предвидени разпоредби, ангажиращи административно-наказателната отговорност на лица, които са нарушили наложените им мерки по карантиниране, както и че понастоящем е намален срока на карантинирането от 14 на 10 дни, не обосновават декриминализиране на инкриминираното деяние, както се настоява в жалбата.
Неоснователно е и твърдението, че деянието е субективно несъставомерно.Според изложените в негова подкрепа съображения, подс.Ц. не е знаел, че не следва да напуска адреса, на който е карантиниран за периода на карантината, тъй като изрична забрана в тази насока не фигурирала в издаденото му предписание.Идентично оплакване е било поставено на вниманието на въззивния съд, който аргументирано го е приел за несъстоятелно.В допълнение към мотивите на проверявания съд следва да се посочи и това, че лансираната от защитата теза се опровергава от приетите за установени фактически положения, според които, преди инкриминирания момент, на подсъдимия Ц. двукратно са били издавани предписания за поставянето му под карантина /№ДМ ІІ335 от 26.03.2020г. и №ДМ ІІ 361 от 10.04.2020г./, като през периода на карантинирането му, той стриктно е спазвал наложеното му ограничение да не напуска адреса, на който е бил карантиниран.Това обстоятелство в съчетание с доказателствата, изводими от показанията на св.Д. В., пред когото подсъдимият е заявил, че не следва да напуска дома си, тъй като е поставен под карантина, определят като неоснователно защитното твърдение за липса на умисъл.
ВКС намира, че оплакването за нарушение на материалния закон, аргументирано с това, че въззивния съд неправилно е преценил липсата на основания за приложението на чл.9, ал.2 от НК, е основателно.
Въззивният съдебен състав е отрекъл аргументацията на основния съд за малозначителност на престъпното деяние, визирани във втората хипотеза на коментираната разпоредба.Приел е, че съображенията на първия съд, поставени в основата на извода, аргументиращ приложението на чл.9, ал.2 от НК са неправилни, тъй като подсъдимият е могъл да използва други начини да набави стоки от първа необходимост, както и да заплати сметките си за ток и телефон, невключващи излизането му от адреса на който е карантиниран.Подчертал е, че обстоятелството, че подсъдимият не е бил болен от COVID 19 е ирелевантно, тъй като това не е елемент от престъпния състав по чл.355, ал.2, пр.3 вр. ал.1 от НК.
Изложените аргументи не показват задълбочено разискване на нормата на чл. 9, ал.2 от НК. Както е известно, конкретиката на всеки случай е тази, която обосновава позицията за наличието или не на условията, заложени в посочения законов текст. Престъпленията по глава ХІ, раздел ІІІ от НК, насочени срещу народното здраве и околната среда поначало са такива със завишена степен на обществена опасност. Това обаче не може да бъде пречка за приложението на чл. 9, ал.2 от НК, ако при обсъждането на конкретното деяние се разкрива неговата малозначителност – липса или съществена незначителност на отрицателното въздействие върху защитените отношения. При конкретната фактическа обстановка настоящият състав намира, че поведението на подсъдимия Ц. може да се разглежда на плоскостта на предпоставките по втората алтернатива – явна незначителност на обществената опасност на деянието. Несъмнено, инкриминираното поведение на подсъдимия формално осъществява признаците на неправомерно нарушаване на наложената му забранителна мярка да напуска адреса, на който е карантиниран и с оглед на това попада в обсега на наказателноправната забрана по чл.355, ал.2, пр.3 вр. ал.1 от НК. Същевременно спецификата на конкретната престъпна проява на Ц. съдържа в себе си нисък потенциал за засягане на защитените обществени отношения.Инкриминираните му действия му са били мотивирани от необходимостта да се снабди със стоки от първа необходимост за времетраенето на карантината и да заплати дължимите разноски за ползваните от него услуги, които не е успял да погаси своевременно.По делото е установено, че подсъдимият е живеел сам ; че упражняваната от него дейност на международен шофьор е била свързана с продължително отсъствие от Република България, както и че по повод на тази дейност в периода от 26.03.2020г. до инкриминираната дата, той е бил или в карантина или извън пределите на Република България.При това положение, обществените отношения, обект на защита по глава ХІ, раздел ІІІ от НК, се оказват засегнати в една твърде незначителна степен, а от това следва, че конкретното деяние няма характера на престъпно. Наред с това, жалбоподателят е в зряла възраст, неосъждан /реабилитиран при условията на чл.86 от НК и чл.88а от НК/, образован, трудово ангажиран, като липсват данни за други противообществени прояви в неговия живот.
Изложените фактори очертават конкретното деяние като малозначително, поради явно незначителната му обществена опасност. Затова в случая са налице основанията на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК за признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му по предявеното му обвинение по чл.355, ал.2, пр.3 вр. ал.1 от НК.
Предвид горните съображения, ВКС намери, че жалбата на подсъдимия Ц. е основателна, въззивната присъда следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а подсъдимият – оправдан.
По изложените съображения,
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на осн. чл. 354, ал.1, т.2 от НПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло въззивна присъда № 1 от 17.02.2022г., на Видински окръжен съд, постановена по внохд № 18/2022г. по описа на съда, като на основание чл.9, ал.2, пр.2 от НК оправдава подсъдимия Ц. В. Ц. от [населено място], област Видин да е извършил престъпление по чл.355, ал.2, пр.3, във вр. с ал.1 от НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : |