О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 354 гр.София, 10.08.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1543 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.396, ал.2 вр.чл.280, ал.1 ГПК. Подадена е частна жалба от ТЕВА Б.В. – дружество, регистрирано в Нидерландия, срещу определение № 947/08.04.2022г. по в.ч.гр.д. № 1008/2022г. на САС, с което е отменено определение № 2425/21.03.2022г. по гр.д. № 2858/2022г. на СГС и вместо него е допуснато обезпечение на бъдещите искове на Bayer HеalthCare LLC /„Байер Хелткеър ЕлЕлСи“/- дружество, регистрирано в САЩ, срещу ТЕВА Б.В. – дружество, регистрирано в Нидерландия, с правно осн.чл. 28, ал.1, т.1 и т.3 ЗПРПМ, вр. чл.72в, ал.1 ЗПРПМ, като са наложени следните обезпечителни мерки: спиране за срок до 03.12.2022г. включително на предлагането за продажба, вноса, използването, съхраняването с цел предлагане, продажба или използване в България на лекарствен продукт с наименование „Сорафениб Тева 200 филмирани таблетки“ на англ.език „Sorafenib Teva 200 mg film-coated tablets” и е задължен частният жалбоподател да предприеме незабавни действия за изключване със срок до 03.12.2022г. на „Sorafenib Teva 200 mg film-coated tablets” от Позитивния лекарски списък при гаранция в размер на 45 000 лв., вносима от ищеца по сметка на САС. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси: 1/Обезпечителната /предварителна/ мярка, изразяваща се в задължаване да се предприемат действия по изключването за определен срок на лекарствен продукт от ПЛС, наложена във връзка с бъдещи искове на основание чл.28, ал.1, т.1 и т.3 ЗПРПМ вр. чл.72в, ал.1 ЗПРПМ явява ли се подходяща по смисъла на чл.397, ал.1, т.3 ГПК ?; 2/ Обезпечителната /предварителна/ мярка, изразяваща се в задължаване да се предприемат действия по изключването само за определен срок на лекарствен продукт от ПЛС, възможна за изпълнение ли е от законова гледна точка, с оглед процедурите за изключване на лекарствен продукт, предвидени в ЗЛПХМ и в подзаконовите актове издадени въз основа на него?; 3/ Предвид спецификата на производството и етапа му на развитие, включително предвид необходимостта от специални знания за установяване на нарушението на патентни права, налице ли е обезпечителен интерес и адекватност на допуснатата във връзка бъдещи искове с правно осн. чл. 28, ал.1, т.1 и т.3 ЗПРПМ вр. с чл.72в, ал.1 ЗПРПМ предварителна обезпечителна мярка, изразяваща се в спиране за определен срок на предлагането за продажба, вноса, използването, съхраняването с цел предлагане, продажба или използване в България на лекарствен продукт с наименование „Сорафениб Тева 200 филмирани таблетки“ , на англ.език „Sorafenib Teva 200 mg film-coated tablets”? Всички въпроси са поставени при посочване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като частният жалбоподател счита, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовава се и на хипотеза „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В писмения си отговор ответникът на частната жалба Байер Хелткеър ЕлЕлСи - дружество, регистрирано в САЩ, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на същата. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.396 ГПК. С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че бъдещите искове са с правно осн. чл.28, ал.1, т.1 и т.3 ЗПРПМ вр. чл.72в, ал.1 ЗПРПМ. Обсъдил е конкретните доводи, с които се очертава обстоятелствената част на бъдещата искова молба – молителят е титуляр на европейски патент с действие на защита на територията на Р България и със срок на закрила до 03.12.2022г., а ответниците използват защитеното с патента изобретение, без съгласието на правоимащия молител, чрез предлагане за продажба на процесния лекарствен продукт. Коментирал е приложените писмени доказателства – публикация за издаване на процесния патент и извадка от електронния регистър на ПВ на европейските патенти, валидизирани в България, както и подробно описание на изделието, а от друга страна – публикация относно продукта „Sorafenib Teva“ в електронната база данни на ПЛС и кратка характеристика на продукта. Въз основа на същите е направил извод за вероятна основателност на бъдещите искове. Относно обезпечителната нужда и необходимостта от незабавна защита на спорното субективно материално право САС се е позовал на чл.9 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. относно изпълнението на права върху интелектуална собственост и е счел, че неналагането на временни и предпазни мерки до голяма степен би обезсмислило евентуалното бъдещо позитивно решение. По отношение на конкретно поисканите от молителя обезпечителни мерки е приел, че първата от тях е изрично предвидена в чл.9, §1, т.а от Директивата като допустима за обезпечаване на искове по защита на права на интелектуална собственост, а втората – относно предприемане на действия по изключване на лекарствения продукт от ПЛС, е била преценена съобразно конкретни казуални факти: установения в страната правен режим на лекарствените продукти, предлаганата от ответниците по бъдещите искове по-ниска цена, която служи за база на извършените от НОЗК плащания на лекарствени продукти и др. Съобразно горното е достигнал до заключение, че всяка мярка отговаря за обезпечаване на различни защитими интереси, произтичащи от патента. Обезпечението е било допуснато при условията на парична гаранция, изчислена от САС въз основа на справки за продадени на лечебни заведения опаковки от лекарствения продукт „Sorafenib Teva“. По отношение на поставените в изложението правни въпроси настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно разясненията т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събрани по делото доказателства. Правният въпрос следва да е обусловил правните изводи на съда, но не и дали те са законосъобразни. Поставеният първи въпрос е обоснован от частния касатор само с оглед правното естество на бъдещите искове. За да формира краен извод за подходящ характер на мярката: предприеме от ответниците на незабавни действия за изключване със срок до 03.12.2022г. на лекарствения продукт от Позитивния лекарски списък, САС е обсъдил и други обстоятелства, които е счел за релевантни за обезпечителното производство: особености на защитения продукт; срок на действие на патентна; нормативната регламентация на правния режим на лекарствените средства в България; твърдяното конкретно нарушение на защитеното конкретно право на интелектуална собственост; последици на това нарушение по отношение правната сфера на притежателя на патента. Следователно въззивният съд е извършил съвкупна преценка на множество фактори, които са релевантни за определяне на конкретния обезпечителен интерес за молителя, за да направи извод, че поисканата обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда. Видът на бъдещия иск не е единствено обуславящ критерий за произнасянето на САС. Освен това доводите, с които в изложението се обосновава първият правен въпрос, по същество отразяват позицията на частния касатор, че не е налице нарушение на защитеното с патента изобретение при използването на лекарствения продукт и включването му в ПЛС попада в хипотеза на законово уредено изключение. Същите доводи имат отношение към правилността на извода за вероятна основателност на бъдещите искове, но не и към поставения с правния въпрос проблем за съответствие на обезпечителната мярка с обезпечителната нужда. Вторият правен въпрос не отговаря на направеното от САС обсъждане на темпоралния елемент. Последният е отнесен от съда към времевата защита на изобретението на молителя, респ. чрез посочването на срок е ограничил действието на привременната мярка, като е гарантирал пропорционалността й спрямо спецификите на случая, за да не се яви тя прекалено обременителна за правната сфера на ответника по бъдещия иск. Посочените от частния касатор като критерии по третия правен въпрос обстоятелства – етап на развитие на производството и необходимост от специални знания за установяване на нарушението на патентните права, имат отношение към възможността на база на представени с молбата по чл.390 ГПК писмени доказателства да се извърши преценката за вероятна основателност на бъдещите искове, но не и към обезпечителната нужда и адекватността на конкретната обезпечителна мярка на този обезпечителен интерес, в аспекта на които е поставен въпросът. Касае се до различни предпоставки за уважаване на молбата за допускане на обезпечение. В случая по отношение на мярката „спиране на предлагането за продажба, вноса, използването, съхраняването с цел предлагане, продажба или използване в България на лекарствения продукт“ допустимостта на същата и принципното й съответствието с обезпечителната нужда по искове за защита на права на интелектуална собственост са били обосновани от САС с предвидената възможност по чл.9, §1, т.а от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. относно изпълнението на права върху интелектуална собственост – за постановяване на привременна и неокончателна възбрана на предполагаемия нарушител - с предназначение да се предотврати всяко неминуемо нарушение на право върху интелектуална собственост. Правен въпрос по отношение на този обуславящ извод не е поставен в изложението. Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, тъй като формулираните правни въпроси не отговарят на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Наведените възражения от частния касатор касаят втората обезпечителна мярка и съдържанието на предвидените по ЗЛПХМ процедури. Не съдържат твърдения, че в нормативната регулация има забрана за извършване на предписаното действие – по изключване на определен лекарствен продукт от ПЛС. Повтарят обосновката на втория правен въпрос от изложението, по отношение на който според обективираните вече мотиви времевият елемент е бил съобразен от въззивния съд не във вложения от частния касатор смисъл. Освен това дали е налице съответствие на конкретно допусната обезпечителна мярка с обезпечителната нужда на ищеца и дали не се обременява извънредно правната сфера на ответника по бъдещите искове предполага извършване на анализ на съвкупност от критерии, т.е. обсъждане по същество на частната касационна жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 947/08.04.2022г. по в.ч.гр.д. № 1008/2022г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: