Р Е Ш Е Н И Е   № 156   София,  12 март 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети март  две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА  при участието на секретаря   Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Дим.ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 47/2010  година   Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия А. Ш. Б. срещу въззивно решение № 227 от 08.12.2009г. по внохд № 256/2009г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се поддържа касационно основание по чл.348,ал.1 т.3 НПК. Подсъдимият твърди,че наказанието лишаване от свобода,макар и намалено от въззивния съд,е явно несправедливо. В подкрепа на довода,излага аргументи за добро процесуално поведение,млада възраст доброволно възстановяване на щетите,припознаване на родено от съвместно съжителство с млада жена дете. Служебният з. на подсъдимия,в съдебно заседание поддържа и довод за съществено процесуално нарушение,изразяващо се в участието по делото на назначен служебен з. ,от когото той искал да се откаже и който не направил искане за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 131 от 14.09.2009г. по нохд № 375/2009г. Русенският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим А. Ш. Б. за ВИНОВЕН в това,че на 04.12.2008г. в гр. Р.,при условията на опасен рецидив,отнел чужди движими вещи-чанта с пари,мобилен телефон и други вещи на обща стойност 520 лева от владението на Б. В. Х. ,с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила,поради което и на основание чл.199,ал.1 т.4 вр.с чл.198,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в частта за наказанието,като е НАМАЛИЛ същото при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводът за явна несправедливост на наказанието не се подкрепя от данните по делото. Преценката на съдилищата за наказание в атакувания размер е съобразена с разпоредбите на чл.35,ал.3 и чл.36 НК. Обсъдени са всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието. Отчетени са високата степен на обществена опасност на този вид престъпления,степента на обществена опасност на подсъдимия-осъждан 17 пъти за престъпления от общ характер/справка за съдимост-л.41-46 от дос.производство/,стойността на отнетото имущество. Сочените в жалбата обстоятелства са взети предвид от въззивния съд,който съобразявайки доброто процесуално поведение на извършителя,възстановяването на щетата/представена нотариално заверена декларация от пострадалата за възстановено сума/,младата възраст,критичното отношение към извършеното,обстоятелството че е баща на малолетно дете,е намалил наказанието при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК. Основание за по-голямо снизхождение,предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия,което сочи на утвърдени престъпни навици,не е налице. В този смисъл наказанието наложено за деяние при условията на опасен рецидив по чл.29 б.”а” НК не е явно несправедливо,а съответно на извършеното/подсъдимият е нападнал пострадалата в ранните часове на денонощието и след нанасяне на удари е отнел дамската й чанта/,определено е в пределите на закона и отговаря на целите на чл.36 НК. Множеството осъждания за също такива престъпления-кражби и грабежи ,изключва възможността за допълнително намаляване на наказанието. Обратното би означавало неоправдано занижаване на санкцията за престъплението грабеж по чл.199,ал.1 НК,за което законодателят е предвидел от 5 до 15 години лишаване от свобода. Съгласно чл.348,ал.5 т.1 НПК наказанието е явно несправедливо,когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,както и на целите на чл.36 от Наказателния кодекс. Предвид гореизложеното,наказанието от 4 години лишаване от свобода,определено при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК не е явно несправедливо. По довода за допуснато съществено процесуално нарушение. На първо място,оплакването е направено извън срока в жалбата и принципно не подлежи на обсъждане,тъй като съгласно чл.347 НПК,касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част. Извън това,правото на защита на подсъдимия не е нарушено. Във всички стадии на наказателното производство,той е бил представляван от легитимен защитник-служебен такъв на досъдебното и първоинстанционното и от договорно ангажиран пред въззивния съд. Независимо,че делото не е разгледано по реда на глава 27 от НК,при който наказанието би се определило при условията на чл.55 НК,въззивната инстанция намалявайки наказанието ,по същество е постигнала същия резултат,съответен на чл.373,ал.2 НПК. С оглед на горните мотиви,тъй като при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал визираното в жалбата нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК,решението следва да се остави в сила. В този смисъл и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 227 от 08.12.2009г. по внохд № 256/2009г. по описа на Великотърновския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: