Р Е Ш Е Н И Е № 172 София, 13.01.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2535 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по две касационни жалби на [фирма] с вх. № 2230/25.03.2013 г. и вх. № 2262/27.03.2013 г. срещу решение № 99/20.02.2013 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в.т.д. № 1228/2012 г. в отменително-отхвърлителната му част, касателно частично отхвърляне на претенции по договор от 19.02.2008 г. и в потвърдителната му част, касателно изцяло отхвърлените претенции по договор от 30.03.2011 г., допуснато до касация с определение № 514/01.07.2015 г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: Доказва ли получаване на определена услуга в обем и цена, отразени във фактури, които са осчетоводени и отразени в търговските книги на получателя, при упражнено от него право на данъчен кредит по ЗДДС и представлява ли това признание, че е приета извършената работа, респ.услуги и че се дължи плащане за същата?. В касационните жалби на [фирма] касаторът релевира оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение в обжалваната му част, които поддържа в о.з., иска отмяна на решението на ПАС в същата част и уважаване на предявените искове срещу [община] в цялост с оглед представените по делото двустранно подписани и осчетоводени фактури за приетата от възложителя работа по извършена охрана, включени в счетоводните декларации по ЗДДС с ползван данъчен кредит от общината. Подробни съображения излага в писмена защита. [община] не взима становище по жалбите. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационните жалби на [фирма] са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Жалбите са основателни по следните съображения: Пред Пловдивски окръжен съд /ПОС/ са предявени обективно съединени искове от [фирма] срещу [община] по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.286 ТЗ и чл.266 ал.1 ЗЗД, по чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждения за осъществена охранителна дейност по договори от 19.02.2008 г. и от 30.03.2011 г. с лихва за забава по посочени фактури и неустойка за забавено изпълнение. Ищецът претендира сумата от 339552 лв. със законната лихва от датата на исковата молба – неизплатено възнаграждение за осъществена охранителна дейност за посочен период от време и приложени фактури по договор от 19.02.2008 г. и сумата 14364.86 лв. – неустойка по т.22 от договора за забавено плащане на главницата; сумата 40824 лв. със законна лихва от датата на исковата молба – неизплатено възнаграждение за охранителна дейност с приложени фактури и 811.81 лв. – мораторна лихва за забава за посочен период от време по договора от 30.03.2011 г. ПОС е уважил исковете по договора от 19.02.2008 г. за сумата 290308 лв. като е отхвърлил иска до предявения размер и изцяло е уважил иска за неустойка по т.22 от договора за 14364.86 лв. със законните последици. Отхвърлил е изцяло исковете по договора от 30.03.2011 г. за сумата 40824 лв. – главница и 811.81 лв. – лихва за забава. ПАС е изменил решението на ПОС, като след отмяна е уважил иска за претендираната главница по договора от 19.02.2008 г. за 266112 лв. /вместо уважените от ПОС 290308 лв./, отхвърлил е претенцията по този договор за разликата от 266112 лв. до 290308 лв. със законните последици и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част /уважителна и отхвърлителна/. ПАС е приел, че отношенията между страните са по сключени два договора за охрана от 19.02.2008 г. и от 30.03.2011 г. За да намали присъдената сума по договора от 19.02.2008 г., ПАС е приел, че в представените фактури е отразено възнаграждение, несъответстващо на уговореното в чл.6 от договора, че изпълнителят е завишил размера му. По тази причина е коригирал дължимото възнаграждение на сумата 266112 лв., независимо от представените фактури, които са надлежно осчетоводени при страните. Приел е, че претендираната неустойка по чл.22 от договора е основателна, като е неоснователно възражението за нищожност на същата – накърняваща добрите нрави, с оглед определянето й като минимален процент от размера на вземането и ограничаване на крайния й размер. По договора от 30.03.2011 г. ПАС е приел недължимост на претенциите за главница и лихва с оглед липсата на представени двустранно подписани протоколи между страните за приемане и отчитане на извършената работа /чл.7 ал.1 от договора от 30.03.2011 г./. ПАС е приел, че самото осчетоводяване на фактурите за претендираното възнаграждение не създава права нито задължения, а само ги отчита. След като липсва двустранно подписан протокол, удостоверяващ извършването и приемането на работата, според ПАС не е доказано и основанието за възникване на претендираното възнаграждение. Така постановеното решение от ПАС е обжалвано от [община] и от [фирма] /с две касационни жалби/, в потвърдителната и отменително-отхвърлителната му част. С определение № 514/01.07.2015 г. решението е допуснато до касация по касационните жалби на [фирма], касателно отхвърлянето /частичното и изцяло/ на претенциите по двата договора по въпросите: Доказва ли получаване на определена услуга в обем и цена, отразени във фактури, които са осчетоводени и отразени в търговските книги на получателя, при упражнено от него право на данъчен кредит по ЗДДС и представлява ли това признание, че е приета извършената работа, респ.услуги и че се дължи плащане за същата?. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК с оглед разрешение на тези въпроси в противоречие със задължителна практика на ВКС, постановена в решения по реда на чл.290 ГПК, цитирани в двете касационни жалби на [фирма]. Не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на [община] срещу решението на ПАС в потвърдителната му част. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното: Безпротиворечива е практиката на ВКС, която настоящият състав на ВКС споделя, че отразяване на парична престация като дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т.н./ и ползването на данъчен кредит, съобразно със стойността й съставлява извънсъдебно признание на задължението. Само по себе си отразяването на двустранно подписана фактура в счетоводството на ответника – купувач, а в случая възложител и ползването на данъчен кредит от него представляват признание на задължението и доказват съществуването му /р. № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, р. № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2009 г. на ВКС, І ТО и други, цитирани в касационните жалби, както и служебно известните на съда - р. № 23/07.02.2011 г. по т.д. 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и р. № 228/07.01.2015 г. по т.д. № 3597/2013 г. на ВКС, І ТО в същия смисъл/. В настоящия случай от заключението на ССЕ е установено, че по двата договора за охрана от 19.02.2008 г. и от 30.03.2011 г. са издадени 90 фактури по първия договор и 13 фактури по втория договор, всички двустранно подписани, отразени в счетоводството и на двете страни, включени в дневниците на продажби при ищеца, респ. в дневници за покупка при ответника и в справка – декларация по ЗДДС като има и частично плащане / по 9 фактури по първия договор/. След като възложителят – [община] е осчетоводил процесните фактури, следвало е и да плати задължението по всяка от тях в договорения срок – в чл.8, който е изтекъл за всяка от фактурите /при приспадане на платените фактури/. При тези доказателства следва да се ангажира отговорността на възложителя за неплатените фактури във връзка с извършената охранителна дейност по двата договора по заключението на ССЕ със законната лихва от 09.11.2011 г. до окончателното плащане /неустойката по чл.22 от договора от 19.02.2008 г. е присъдена от ПОС, в тази част решението е влязло в сила и не е предмет на касационната жалба/. Следва да се има предвид още и обстоятелството, че самият възложител – [община] в писмо с изх. № 91-00-6/12.01.2012 г. и приложени към него аналитична справка от сметка 4010 „задължения към доставчици в страната“ посочва задълженията си по двата договора. Отхвърляйки претенциите за извършена охранителна дейност /частично по първия договор и изцяло по втория договор/ при наличие на двустранно подписани и осчетоводени фактури, отразяващи договорено възнаграждение с включен ДДС, ПАС е постановил неправилно решение - чл.281 т.3 предл.1-во ГПК. На основание чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК, постановеното решение на ПАС следва да се отмени в отменително-отхвърлителната му част по договора от 19.02.2008 г. – за 24196 лв. /разлика от 266112 лв. до 290308 лв./, както и в потвърдителната му част досежно отхвърляне претенциите по договора от 30.03.2011 г. – за 40824 лв. по описаните фактури с номера, дати и стойност с включен ДДС в 13 пункта в исковата молба и 811.81 лв. лихва за забава за стойността на тези фактури до предявяване на исковата молба /09.11.2011 г./. Следва да се постанови друго решение, с което претенциите по двата договора се уважат за отменените размери със законните последици – законна лихва върху главниците от предявяване на исковата молба - 09.11.2011 г. до окончателното плащане и разноски пред ВКС в размер на 13946.64 лв. по приложения списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 99/20.02.2013 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 1228/2012 г. в отменително-отхвърлителната му част по договора от 19.02.2008 г. – за 24196 лв. /разлика от 266112 лв. до 290308 лв./, както и в потвърдителната му част досежно отхвърляне претенциите по договора от 30.03.2011 г. – за 40824 лв. по описаните фактури и 811.81 лв. лихва за забава до предявяване на исковата молба /09.11.2011 г./ и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА [община], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] още и сумата 24196 лв. /двадесет и четири хиляди и сто деветдесет и шест лева/, представляваща неизплатено възнаграждение за осъществяване на охранителна дейност през периода м. август 2010 г до м. октомври 2011 г. включително по сключен между страните договор за охранителна дейност от 19.02.2008 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.11.2011 г. до окончателното й плащане. ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] сумата от 40824 лв. /четиридесет хиляди осемстотин двадесет и четири лева/ по договор от 30.03.2011 г. общо по фактури: № 3384/17.05.2011 г., № 3385/17.05.2011 г., № 3467/ 29.06.2011 г., № 3468/29.06.2011 г., № 3537/27.07.2011 г., № 3538/ 27.07.2011 г., № 3632/26.08.2011 г., № 3633/26.08.2011 г., № 3634/ 26.08.2011 г., № 3723/30.09.2011 г., № 3724/30.09.2011 г., № 3807/ 31.10.2011 г. и № 3814/31.10.2011 г. ведно със законната лихва, считано от 09.11.2011 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 811.81 лв. /осемстотин и единадесет лева и 81 ст./ – лихва за забава по същите фактури до предявяване на исковата молба – 09.11.2011 г. ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 13946.64 лв. /тринадесет хиляди деветстотин и четиридесет и шест лева и 64 ст./. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.