Р Е Ш Е Н И Е № 266 гр. София, 06.12.2017 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Петя Шишкова при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНОХД № 996/17 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК по постъпила касационна жалба и допълнение към нея от защитника на А. С. срещу присъда № 18 от 14.06.2017г., постановена по ВНОХД № 268/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, с която е отменена частично присъда № 253/19.10.2016г., постановена по НОХД № 867/2016г. по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 25 състав. В касационната жалба и допълнителното изложение се прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия С., а алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Твърди се, че доказателствата по делото са тълкувани превратно, като не е съобразен интересът на свидетелите-полицейски служители от отчитане на успешна операция, не са обсъдени твърденията на св.А., оневиняващи подсъдимия, в мотивите не е даден отговор на въпроса за връзката между двамата подсъдими, като тези пропуски представляват съществено процесуално нарушение. Твърденията за нарушение на материалния закон са обосновани с тезата на защитника, че е осъден невинен подсъдим. В съдебно заседание касаторът поддържа изложеното в жалбата и допълнението към нея. Желае подзащитният му да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъплението, или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на прокуратурата предлага присъдата да бъде оставена в сила. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан. Съдебното производство по делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу две лица. Обвиненията срещу П. В. И. са в два пункта – за осъществено самостоятелно престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, и за съвместна престъпна дейност с А. А. А. С.. Подсъдимият С. е обвинен в това, че на 02.06.2016г. в [населено място],[жк], в съучастие като съизвършител с И., без надлежно разрешително разпространил високорисково наркотично вещество 0,42гр. амфетамин със 7,2% съдържание на активен компонент, на стойност 12.60лв., осигурено му от И., като го продал на св.А. – престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият И. е осъден по обвинението за самостоятелната престъпна дейност и е оправдан за съучастническа със С.. Подсъдимият С. е признат за невиновен и е изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият И. не е обжалвал така постановената присъда и по отношение на него тя е влязла в законна сила. По протест на прокурора делото е разгледано от Софийския апелативен съд, който е признал С. за виновен в осъществяването на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1 от НК и на основание чл.55, ал.1 т.1 и ал.3 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца, като изпълнението е отложено за изпитателен срок от три години. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Атакуваната присъда следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, поради наличие на касационно основание по чл.348, ал.1 т.2 от НПК. Въззивният съд е нарушил задълженията си във връзка със събирането и оценката на доказателствата, като не е положил дължимите усилия за приобщаване на всички относими доказателствени средства, а наличните е интерпретирал непълно и едностранчиво. Основното доказателствено средство, на което апелативният съд се е позовал, за да отмени първоинстанционната присъда по отношение на С., са показанията на св.А.. Именно техният анализ страда от сериозни недостатъци. В процесуално отношение е надлежно констатирано, че заявеното от свидетеля пред съда противоречи на показанията му в досъдебната фаза на процеса. В такава ситуация инстанциите по същество, преди всичко следва да очертаят кръга на елементите от предмета на доказване, по отношение на които съществуват противоречия. В атакуваното решение е обсъден само един от тях – дали става въпрос за покупка на наркотика или за „почерпка“. Извън вниманието на съда е останало противоречието относно времето на придобиването, дали това е станало на инкриминираната дата или предишния ден, което не е без значение, защото подсъдимият би могъл да бъде признат за виновен само в първия случай. Друг въпрос, свързан с показанията на св.А. в съдържателно отношение, който не е надлежно анализиран е този за възможността въз основа на тях да се идентифицира подсъдимият, като лицето, което е продало дозата амфетамин. В съдебно заседание свидетелят отрича изобщо някога да е виждал С.. Във въззивното решение се приема, че макар и в досъдебната фаза, той да е категоричен, че не може да познае момчето, то може да бъде идентифицирано по описанието на дрехите му, съпоставено с това, направено от полицаите, наблюдавали срещата. Възприемайки тази позиция, съдът е следвало да я обоснове, като посочи какви точно елементи от облеклото е посочил А. в разпита си, доколко те са специфични и доколко съвпадат с елементи от облеклото, за които са свидетелствали Н., М. и Д.. Не е обсъдено и друго различие между показанията на А. и това на полицейските служители - относно начина по който е протекла срещата. А. е заявил, че е чакал на пейка и след известно време при него е дошъл непознатият, докато полицаите твърдят, че са наблюдавали С. да отива до ъгъла на блока, където е изчакал появата на А.. Съдът е следвало да прецени доколко разминаванията в показанията на свидетеля и на полицаите му позволяват да направи категоричен извод, че са разказвали за една и съща среща. Изтъкнатата необходимост от очертаване на обстоятелствата, които се установяват от приобщените показания на А. от досъдебното производство, и които са в противоречие със заявеното от него пред съда, както и на тези, които се установяват единствено от неговите показания и тези, за които има данни и в други доказателствени средства, не е самоцелна. Тя се налага поради законовата забрана по чл.281, ал.8 от НПК. Показанията на свидетеля от досъдебното производство са прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, тъй като разпитът му не е бил пред съдия, защитниците и подсъдимите не са участвали в него, а в съдебната фаза не са дали съгласие. При това положение, за да приеме за установени въз основа на тях факти от обвинението, особено поведението, чрез което е осъществено изпълнителното деяние, съдът е длъжен да посочи и данните от други доказателствени източници, които ги подкрепят, а това не е сторено. Като такива е следвало да се ползват и обясненията на С., дадени в хода на досъдебното производство, след надлежното им приобщаване чрез прочитане. Извън забраната на чл.281, ал.8 от НПК, когато преценява доколко да кредитира показанията на А., съдът е следвало да съобрази и обсъди в мотивите и безспорния факт, че инкриминираното наркотично вещество е намерено у него, но той не е привлечен като обвиняем. Същото задължение за съда съществува и по причина на заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза. Свидетелят А. е с тежки здравословни проблеми – страда от шизофрения халюцинаторно-параноидна форма с личностова промяна и от наркотична зависимост. С оглед на това, експертите, дори и без да са били запознати с показанията на поемното лице, което го описва като неадекватен и замаян в момента на задържането му, са дали заключение, че показанията му следва да се кредитират само след съпоставянето им с други доказателствени източници. Указанието им е напълно пренебрегнато от въззивния съд. Процесуално нарушение представлява и липсата на мотиви във връзка със съществена част от обвинението. Подсъдимият С. е признат за виновен в самостоятелно извършване на престъпление, за което прокуратурата настоява, че е осъществено в съучастие с другия подсъдим. Въззивният съд не е изразил позиция по въпроса, дори е допуснал противоречие, като е коментирал, че пред полицаите С. е говорил за участие и на И., че намереният в дома на последния амфетамин е със същия вид – на прах и бучки, а след това без каквито и да било аргументи, не е уважил протеста в тази му част. Така допуснатите нарушения могат да бъдат отстранени чрез ново разглеждане на делото от въззивната инстанция. Съдът следва да оцени в съответствие с процесуалните изисквания възможността за кредитиране на показанията на св.А. от досъдебното производство. Възможно е провеждане на въззивно съдебно следствие, при което да се приложи разпоредбата на чл.279, ал.2 от НПК с цел преодоляване на доказателствения дефицит. Следва да се произнесе по повдигнатото обвинение в неговата цялост, включваща квалификацията по чл.20 ал.2 от НК. С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.3 т.2 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение Р Е Ш И : Отменя присъда № 18 от 14.06.2017г., постановена по ВНОХД № 268/2017г. по описа на Софийски апелативен съд. Връща делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.