4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 822 [населено място] ,21,11,2013 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 715 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК . Образувано е по касационна частна жалба на „ Н. „ против определение № 12 668 / 31.07.2012 год. на Софийски градски съд , ІІ А гр. отд. , постановено по ч.гр.д.№ 8431 / 2012 год. , в частта , в която със същото е отменена заповед от 07.03.2012 год. по ч.гр.д.№ 7110 / 2012 год. на СРС, 25 състав , в частта по присъдени в полза на жалбоподателя – заявител в заповедното производство разноски , за разликата над сумата от 2 445 лв. и до претендираната сума от 4 775, 29 лева . Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение относно недължимост на разликата , обоснована с прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, в какъвто смисъл частната жалба на З. М. съдържа изричен довод за прилагане нормата на чл. 78 ал.5 от ГПК във връзка с Наредба № 1 /2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Жалбоподателят намира неправилно несъобразяването с пар.2 от ДР на Наредбата , предвид липсата на законова делегация в текста на чл.36 ал.2 от ЗАдв. за приемането й . Оспорва определението като неправилно , поради слизане под минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение , извън трикратния размер съгласно пар. 2 от ДР на Наредбата , т.е. в размера , определим съгласно чл. 7 ал.5 вр. с ал. 2 т.4 от същата / при интерес от 74 000 лева – дължимо минимално възнаграждение от 1 190 лв., при присъдено от въззивния съд от 965 лева / . Позовава се на липса на извършена от въззивния съд преценка по действителното основание на възражението - за липса на правна сложност на делото . Представя изложение по чл.274 ал.3 ГПК във всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК . Ответната страна - З. М. - оспорва частната жалба , с довод за недопустимост , тъй като атакуваното определение не попада в хипотезите на чл.274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК . В евентуалност оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване в сочените от жалбоподателя хипотези - всички - на чл.280 ал.1 ГПК . Върховен касационен съд , Търговска колегия, първо търговско отделение констатира , че касационната частна жалба е подадена от надлежна страна и при спазен преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Неоснователно е възражението за недопустимост на касационната жалба срещу определението . Налице е основание за обжалване по чл.274 ал. 3 т.2 от ГПК - с определението на въззивния съд се разрешава по същество – с частичен отказ за заявителя , материалноправен по своя характер спор относно дължимите в заповедното производство разноски , въведен от законодателя и като самостоятелен предмет на обжалване, съгласно чл. 413 ал.1 от ГПК . В този смисъл се касае за аналогични на наведените с ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ВКС / т. 6 , пар. 3 от мотивите / съображения за допустимост на касационното обжалване / в ТР посочени за определенията по чл.192 ал.4 ГПК отм. и за самостоятелното произнасяне по разноските по брачни дела / , независимо от изрично уреденото обжалване , принципно указващо на двуинстанционен контрол . В случая доводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение е изрично наведен с жалбата по чл.413 ал.1 ГПК , поради което не се касае за произнасяне по молба с правно основание чл.248 ГПК . Не се касае и за функционална обусловеност на касационната обжалваемост на определението на въззивния съд , в частта за разноските по заповедното производство, от необжалваемостта на акта , в частта в която съдът се е произнесъл по жалбата с правно основание чл.419 ал.1 ГПК - срещу разпореждането за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист . Кумулативно са предявени чрез жалби права на различни правни основания - чл.413 ал.1 ГПК и чл.419 ал.1 ГПК , а не се претендират разноски за производството по чл.419 ал.1 ГПК . В този смисъл функционална обусловеност е налице спрямо обжалваемостта на евентуалния иск по чл.422 от ГПК / в настоящия случай преодоляващ минималния праг за касационна обжалваемост по търговско дело , съгласно чл.280 ал.2 от ГПК / , макар същият да няма за предмет установяване размера на разноските в заповедното производство / реш.№ 40 от 05.06.2012 год. по т.д.№ 148 / 2011 год. на І т.о. на ВКС / , но доколкото въз основа на влязлото в сила решение се реализират правни последици по заповедта и в частта по присъдените разноски , в зависимост от отхвърлянето или уважаването на иска . С определение № 784 / 04.12.2012 год., с което е мотивирано и допускането на касационното обжалване , производството по настоящия спор е спряно , до постановяване решение по тълк . дело № 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС / значимост на отговора по трети въпрос по разпореждането за образуването му / , наличието на което към момента предпоставя възобновяване производството и произнасяне по частната жалба . По основателността на жалбата : За да отмени заповедта за незабавно изпълнение ,в частта по присъдени в полза на заявителя разноски , над сумата от 2 245 лв. / част от която съизмерява заплатена , дължима държавна такса от 1 480 лв. /, въззивният съд е приел, че при произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение,на основание чл. 78 ал.5 ГПК, не е обвързан от трикратния размер на предвиденото в Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения такова, на основание пар.2 от ДР на Наредбата. С ТР № 6 / 06.11.2013 г. по т.д. № 6 / 2012 год. / трети въпрос / ОСГТК на ВКС прие идентично разрешение : при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение , по реда на чл. 78 ал.5 ГПК , съдът не е обвързан от предвиденото в пар.2 от ДР на Наредбата ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредба № 1 / 2004 год. минимален размер . Изводът се базира на липсата в чл. 36 от ЗАдв. на законова делегация, в изпълнение на каквато е създадена Наредбата ,и по отношение определяне на размера на възнагражденията в хипотеза на чл. 78 ал.5 ГПК. Следователно и съдът е бил свободен в преценката си да намали договореното адвокатско възнаграждение до дължимия , съгласно чл. 7 ал.2 т.4 вр. с ал.5 от Наредбата размер - 965 лева , какъвто именно е потвърдил в рамките на общата призната сума дължими разноски 2 245 лв. / 1 480 лв. д.т. + 965 лв. адв. възнаграждение / . Възражението си за неправилно определяне на възнаграждението и без прилагане ограничението на пар.2 от ДР на Наредбата , жалбоподателят не е съобразил с преждепосочения чл. 7 ал.5 от същата, според който в производства по издаване заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал.2 , на базата на половината от стойността на претендираните суми . Действително , въззивният съд не е изложил обстоятелства за липса на основание за завишаване възнаграждението над минималните размери , определени в Наредбата, съставляващи единствено долна граница на дължимо , съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото , възнаграждение . Такава , в рамките на първата фаза на заповедното производство - до издаването , респ. отхвърляне заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение , с оглед обстоятелствата в конкретния случай , настоящият състав не намира . Следователно частната жалба се явява неоснователна и предпоставя оставяне в сила на въззивното определение в обжалваната му част . Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 12 668 / 31.07.2012 год. на Софийски градски съд , ІІ А гр. отд. , постановено по ч.гр.д.№ 8431 / 2012 год., в обжалваната му част - относно дължимите разноски на „ Н. „ в заповедното производство . Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :