Р Е Ш Е Н И Е   № 300   София, 10 юли 2009 година     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 юни две хиляди и девета година, в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                 ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА   БЛАГА ИВАНОВА       при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 222/2009 година.       Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура против въззивно решение № 67/ 04.03.2009год, постановено по в.н.о.х.д. № 4/2009 год. на Софийски апелативен съд. В протеста, поддържан в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура, като основание за проверка на въззивното решение, е посочено нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите на подсъдимите за неоснователни. Касационната инстанция е сезирана и с жалби на подсъдимите Г. Н. Г. и И. Е. Г., поддържани в съдебно заседание лично и чрез процесуалните им представители. Изтъкнати са доводи за процесуална и материалноправна незаконосъобразно и отправено искане за отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК. Защитникът на подсъдимия С тези на подсъдимите Г. и Г. изразяват становище за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт, е изменена присъда № 23 от 03.11.2008год., постановена по н.о.х.д. № 1238/08 год.на Софийския градски съд, с преквалифициране на извършеното от Г. и Г. деяние. В останала част е потвърдена присъдата. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия И. Е. Г. за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, пр.-во НК и му е наложено наказание три години лишаване от свобода, условно, с петгодишен изпитателен срок и глоба в размер на 10 000 лв. Със същата присъда е призната за виновна и осъдена подсъдимата Г. Н. Г. за извършено престъпление по чл.354а, ал.2,пр.І-во НК и е наказана с лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66,ал.1 НК за пет години, считано от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 10 000лв. Подсъдимият С. Н. е признат за невинен и оправдан по предявените му обвинения за извършени престъпления по чл.321 НК и по чл.354а, НК, а Г. и Г. извършено престъпление по чл.321,ал.3,т.2 НК и за квалифициращите обстоятелства-деянието по чл.354а НК да е извършено на”публично място” и да е в „ особено голямо количество”. Протестът на САП е частично основателен, а жалбите на подсъдимите Г. и Г. –неоснователни. Въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Инстанциите по същество законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на обясненията на подсъдимия, разгледани през призмата на останалите доказателствени източници - показанията на свидетелите –, на полицейския служител В. , протокола за претърсване и изземване, физико-химична експертиза. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена от Софийски апелативен съд при строго съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл.14 НПК. Възражението на защитата, свързано с липсата на субективния елемент на престъпното посегателство, е отхвърлен аргументирано от въззивната инстанция, в съответствие на изискванията на чл.339,ал.2 НПК. Не отговаря на истината твърдението в жалбите, че изводите на съда са изградени само въз основа на обстоятелството, че подсъдимите са хукнали да бягат при започналата полицейска акция. Софийски апелативен съд прецизно, подробно и задълбочено е анализирал цялостното поведение на Г. и Г. и извел законосъобразни изводи, че същите са съзнавали противоправността на поведението си, съзнание, което закономерно следва от внимателно организирания начин, по който е подготвено и предадено наркотичното вещество, с цел престъплението да не бъде разкрито и извършителите – заловени. Въз основа на възприетата фактическа обстановка, Апелативният съд е извел незаконосъобразни правни изводи, само по отношение на квалифициращото обстоятелство ”особено голямо количество”. Вън от всякакво съмнение, Г. е държал без съответното разрешение инкриминираното наркотично вещество, а Г. –придобила от него същото, без съмнение „с цел разпространение”, защото с оглед количеството е насочено към ангажиране на повече адресати. Настоящият съдебен състав изцяло възприема доводите на предходната инстанция, за това, че деянието не е извършено на „публично място”, предвид начина и времето, в което е предадено наркотичното вещество и че подсъдимият Г не следва да носи отговорност и за формата на изпълнително деяние ”придобил”, поради невъзможността по категоричен и несъмнен начин да се установи времето, мястото, начина и от кого е придобит предмета на престъпното посегателство. Подсъдимата Г. законосъобразно е призната за невинна и оправдана за формата на изпълнително деяние”държане”, поради невъзможност да установи фактическа власт върху инкриминираното наркотично вещество. Липсата на категорични и несъмнени доказателства за участие на тримата подсъдими в организирана престъпна група, води до извода, че и в тази част атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а протестът на САП - неоснователен.   Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите, изтъкнати в протеста на САП, единствено по отношение на квалифициращия признак”особено голямо количество”. Въпросът с понятието е разработен нееднократно в задължителната практика на ВС и ВКС в ПП №3/70год, решение № 6/1973год. на ОСНК и ТР № 1/1998год. на ОСНК. Като изцяло са игнорирани тези указания за количествените и оценъчни критерии, е прието неправилно, че липсва посоченият квалифициращ белег, защото не е необходимо, поради малкия му обем, транспортно средство за превозване на инкриминираното вещество, т.е. не се касае до „особено голямо количество”. Тези съображения не могат да бъдат споделени. С оглед вида и специфичните му особености, наркотичното вещество е оформено в таблетен вид и макар да е измерено в килограми, се състои от стотици хиляди таблетки, всяка от които представлява отделна доза. Тази особеност на предмета на престъплението, сочеща на придобиване и държане на огромен брой забранено от закона вещество, е подценена от Инстанциите по същество, които в разрез със закона са приели, че става дума за „голямо количество”, вместо за „особено голямо количество”. Като допълнителен аргумент, че количеството е особено голямо, може да посочи и паричната равностойност на наркотичното вещество, аргумент, който не е определящ, но има своето правно значение, в контекста на останалите .   По изложените съображения, касационната инстанция намира, че въззивният съдебен акт подлежи на отмяна, а делото- на връщане на Софийски апелативен съд за ново разглеждане, на стадия на съдебното заседание.   При новото разглеждане на делото, е необходимо да се приложи правилно материалния закон. При вярната по-тежко наказуема правна квалификация, Апелативният съд следва изложи подробни съображения, с какъв вид наказание, размер и начин на изтърпяване, могат да бъдат постигнати целите му по чл.36 НК, по отношение на двамата подсъдими, с оглед завишената степен на обществена опасност на деянието, на извършителите и оценката на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, разгледани в тяхната взаимна връзка и обусловеност.     Водим от горното и на основание чл.354, ал. 3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивно решение № 67/ 04.03.2009 год., постановено по в.н.о.х.д. № 4/2009 год.на Софийски апелативен съд, в частта, в която подсъдимите Г. Н. Г. и И. Е. Г. , са признати за невинни и оправдани, по квалифициращия признак-наркотичното вещество да е в „особено голямо количество”. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: