Р Е Ш Е Н И Е     № 124     София, 10.05. 2010г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА      Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева  гр. дело № 4662 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Д като процесуален представител на С. В. Г. от с. Б., община Т., срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 04.VІІ.2008г. по гр.д № 299/2008г., с което е обезсилено решението от 13.ІІІ.2008г. по гр.д № 77/2005г. на Тервелския РС, с което М. Н. , Т. И. и Й. С. са осъдени да предадат владението на С. Г. припадащата й се идеална част /съгласно удостоверение за наследници на В. Г. / от недвижим имот – земеделска земя, цялата с площ 49.5 дка, възстановена по плана за земеразделяне на с. Б. на н-ци В. Г. с протоколно решение № 16/27. Х.2000г. на ПК Тервел, производството по делото е прекратено поради непоискване в шестмесечния срок на възобновяването му след спиране по взаимно съгласие на страните и в тежест на касаторката са присъдени 550лв. направени от ответниците разноски. В касационната жалба се сочи необоснованост и неправилност на извода на въззивния съд, че е просрочено направеното на 13. ХІ.2006г. с писмо с обратна разписка искане за възобновяване на производството по делото след спирането му в с.з. на 15.V.2006г. Твърди се неправилност на решението и в частта за разноските. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответниците по касационната жалба М. Т. Н., Й. Т. С., двете от с. Б., и Г. Т. И. от с. Г., община И., са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 369/08.ІV.2009г. на основание чл.280 ал.1 т.2 от КТ по процесуалноправния въпрос относно допустимостта на първоинстанционното решение, решен в противоречие с определение № 98/21. ХІ.1984г. по ч.гр.д. № 1108/1984г., според което с прекратяване на производството, въпреки че ищцовата страна своевременно /в шестмесечния срок/ е поискала възобновяването му, е допуснато съществено нарушение на чл.184 от ГПК /отм./. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобразно разпоредбата на чл.291 от ГПК намира за правилна практиката в посочения съдебен акт по изложените по-долу съображения. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като е постановено, въпреки че направеното на 17. ХІ.2006г. искане за възобновяване на производството по делото е след изтичането на 6 месечния срок от спирането му по взаимно съгласие на страните в с.з. на 03.ІV.2006г., определението за което е влязло в сила на 11.ІV.2006г., от която дата е започнало броенето на срока. Решението е неправилно. При постановяването му въззивният съд не е взел предвид данните по делото от значение за изводите му по приложението на чл.184 от ГПК /отм./. В съдебното заседание по делото, проведено пред първоинстанционния съд на 12. ХІІ.2005г., страните чрез процесуалните си представители са уведомени за датата на следващото заседание - 27.ІІІ.2006г. С разпореждане от 14.ІІІ.2006г. съдията-докладчик е отсрочил заседанието за 03.ІV.2006г., на което само ищцата е била представлявана, приети са представените от нейна страна доказателства, дадена е възможност на ответниците да се запознаят с тях и делото е отложено за 15.V.2006г. В протокола за следващото проведено в присъствието на процесуалните представители на двете страни съдебно заседание, в което производството по делото е спряно по взаимно изразено тяхно съгласие, е вписано, че той е изготвен на 15.V.2006г., но в неговата начална част като дата на провеждането му е вписана отново 03.ІV.2006г., с което е допусната явна фактическа грешка. При тези обстоятелства и тъй като никоя от страните не е обжалвала определението за спиране, то е влязло в сила на 22.V.2006г., а не както е приел въззивният съд – на 11.ІV.2006г., необосновано приемайки, че спирането е постановено в с.з. на 03.ІV.2006г. Следователно подаването на 17. ХІ.2006г. направо пред съда /по делото не е представена обратна разписка за подаване чрез пощата/ на искането на ищцата за възобновяване на производството поради непостигане на съгласие с ответниците е сторено в шестмесечния срок по чл.184 ал.1 от ГПК /отм./. Като е приел противното и е обезсилил първоинстанционното решение, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо и на основание чл.293 ал.3 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло, включително и за присъдените разноски, и делото да се върне на същия съд за произнасяне по същество по въззивната жалба на ответниците /и по касационната жалба/ срещу първоинстанционното решение, както и по претендираните и за настоящата инстанция разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решението на Добричкия окръжен съд, ГО, № 305 от 04.VІІ.2008г. по гр.д. № 299/2008г. и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по същество по въззивната жалба на М. Тр. Н. , Й. Тр. С. и Г. Тр. И. срещу решението на Тервелския РС по гр.д. № 77/2005г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: