Р Е Ш Е Н И Е   №  155   София, 19 април  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и втори март  двехиляди и десета  година в състав:                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                         ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева      Теодора Стамболова   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 761/2010 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. П. А., подадена в срок чрез защитника му адв. Ж. Н. , против присъда № 181 от 16.11.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 187/2009 год. по описа на Бургаския апелативен съд. В жалбата се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 3 НПК, като се излага съображение, че е осъден по обвинението при липса на доказателства за авторството на деянието. В условията на алтернативност се иска въззивната присъда да бъде отменена изцяло и да бъде оправдан, а гражданските искове отхвърлени или да бъде изменена, като наказанието бъде намалено по размер и бъде отложено изтърпяването му. В съдебно заседание жалбоподателят и защитника му не се явяват и не вземат становище по жалбата. Частните обвинители и граждански ищци М. Г. , М. С. и Г. К. с писмена молба изразяват становище, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, защото авторството е доказано по безспорен начин. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 54 от 29.04.2009 год. постановена по НОХ дело № 137/2008 год. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимите А. П. А. и К. С. Б. за невинни в това на 10.03.2002 год. в гр. Б., в съучастие като съизвършители да са отнели от владението на Б. Г. К. сумата 700лв с намерение противозаконно да я присвоят, като употребили за това сила и грабежа е придружен с тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което ги е оправдал по предявеното обвинение по чл. 199 ал.2 т.1 във вр. с чл. 198 ал.1, във вр. с чл. 128 ал.2 и чл. 20 ал.2 НК. С присъдата съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от М. Б. Г., М. Б. С. и Г. Б. К. срещу подсъдимия граждански искове за претърпяни имуществени и неимуществени вреди. С присъда № 181 от 16.11.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 187/2009 год. Бургаският апелативен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия А. П. А. за виновен в това, че на 10.03.2002 год. в гр. Б. отнел от владението на Б. Г. К. с намерение противозаконно да я присвои сумата 700лв, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 54 ТК го е осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвора съгласно чл. 61 т.2 и чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС, а го е оправдал по обвинението по чл. 199 ал.2 т.1 във вр. с чл. 128 ал.2 и чл. 20 ал.2 НК. Съдът е признал подсъдимия за виновен и в това, че на същата дата и място причинил смърт по непредпазливост на Б. Г. К. престъпление по чл. 122 ал.1 НК и на основание чл. 24 ал.1 т.3 НПК е прекратил наказателното производство поради изтичане на погасителната давност. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на М. Б. Г., М. Б. С. и Г. Б. Г. по 40 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от деянието и общо да им заплати 700лв обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 10.03.2002 год. до окончателното изплащане, като гражданските искове за разликата до пълните им размери е отхвърлил. Потвърдил е присъдата в останалата част. Оплакването за постановяване на присъдата на Бургаския апелативен съд в наказателната част при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира в жалбата с осъждането му по обвинение, което не е доказано. В този смисъл е изложеното съображение, че е осъден без да са събрани доказателства за участието му в инкриминираното деяние. С него по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. чл.13,чл.14 и чл.303 НПК По делото такова нарушение не е допуснато. При наличието на съответен протест и в изпълнение на правомощията си, въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на оправдателната присъда на Бургаския окръжен съд. Изпълнила е задълженията си на инстанция по същество и като е възприела довода на обвинението, че по делото не са изяснени обстоятелства от съществено значение за правилното му решаване и съдебният акт е постановен без да са изчерпани всички способи за доказване, е уважила писменото искане на прокурора за допълнително попълване на делото с доказателства. В открито съдебно заседание е събрала допълнително поисканите доказателства, които е оценила самостоятелно и в логическата им връзка със събраните в предходната интанция. Констатирала е едностранчивата и избирателна оценка на доказателствата, направена от първоинстанционния съд, направила е различна преценка за достоверността им и други правни изводи относно авторството на деянието и предмета на престъплението. Новата присъда съдържа необходимите изисквания по чл. 305 НПК. В мотивите са посочени обстоятелствата, които съдът приема за установени, доказателствените материали въз основа на които ги приема за установени и правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането на подсъдимия. Правилата за формиране на волята на съда при решаване на въпроса за надеждността и достатъчността на доказателствените източници да обусловят фактическите констатации за срещата на подсъдимите с пострадалия в градинката на ж.п. гара Бургас, отказа на последния да играе на предложената му игра, опита на подсъдимия А да отнеме портмонето на пострадалия, при което двамата го хванали с ръце и го дърпали в различни посоки, внезапното пускане на портмонето от подсъдимия, който успял да отнеме намиращите се вътре банкноти, падането по гръб на пострадалия в резултат на това действие, уврежданията, които получил в областта на главата, довели по-късно до летален изход, бягството на подсъдимите и разделянето на отнетите пари, са спазени. Изводите му почиват на комплексна оценка на всички доказателствени материали, оценени съобразно действителното им съдържание. Доколкото е налице противоречие между тях, което е констатирано, но не е преодоляно, съдът е мотивирал кои противоречиви доказателства кредитира. По същество решението му да даде вяра на показанията на свидетелите, очевидци на деянието П. П. и М. К. и да отхвърли обясненията на подсъдимия А, подкрепени от показанията на неговата съпруга, не подлежи на последваща проверка, след като са спазени правилата за формиране на волята му. Всеки от свидетелите, на които съдът е дал вяра, под страх от наказателна отговорност, е установил фактите, които лично е възприел относно развитието на инцидента или тези, които са му станали известни в процеса по разкривате на деянието, и при отсъствието на забрана да свидетелстват за тях. Така св. П е възприел дърпането между възрастния човек и младото момче, внезапното падане на пострадалия и бягството на двете момчета, пръв е оказал първа помощ на пострадалия, успял да осъществи контакт с него преди изпадането му в безсъзнателно състояние и разбрал, че дърпането е било по повод портмонето му. Свидетелката М. К. е наблюдавала е случващато се от близко разстояние, в период непосредствено след деянието е съобщила на полицейските органи, че познава по физиономия лицата, които се разправяли с пострадалия, като едното от тях взело парите му, а при извършеното по надлежния процесуален ред процедуално следствено действие разпознаване без колебание ги е посочила. Въпреки социално обусловения й нисък интелект, не съществува сънение относно възможността й правилно да възприема фактите и са дава достоверни сведения за тях. Достоверността на съобщените от двамата факти относно момента на падането на пострадалия е проверена и чрез заключението на изслушаното в съдебно заседание вещо лице П. Въз основа на него е приет механизма на падане и увреждане, а именно внезапното пускане на потрмонето, а не тичането след подсъдимите да си върне отнетото. Показанията им са подкрепени от останалия събран доказателствен материал, съдържащ дадни както за авторството, така и за предмета на престъплението. В този смисъл точно са оценени показанията на св. К, пред когото двамата подсъдими са направили признания кой е участвал в дърпането на портмонето от ръцете на пострадалия и каква сума е отнета. Мотивирано е прието, че този свидетел като полицейски служител не е извършвал действия по разследването в рамките на досъдебното производство и не съществува забрана да свидетелства за фактите, станали му известни във връзка с деянието. При установената фактическа обстановка от кредитираните доказателства материалният закон е приложен точно с осъждането му. Извън довода за осъждането му по обвинението без доказателства, от жалбоподателя не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които касационната инстанция е длъжна да отговори. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон в гражданско-осъдителната част на новата присъда е частично основателно. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието и при приетото, че действието на подсъдимият е довело до внезапното падане назад и контузията на главата и мозъка на пострадалия, а като последица от тежката черепно мозъчна травма и до смъртта му, законосъобразно е ангажирана гражданската му отговорност в частта, с която са уважени гражданските искове на М. Г. и М. С. Двете са упражнили правото си да искат обезщетение за претърпяните имуществени и неимуществени вреди от деянието и правото си на жалба срещу постановената от първата инстанция присъда, с която гражданските им искове са били отхвърлени. По основание и размер гражданските им искове са доказани, като е допуснато нарушение единствено в началния период, от който е присъдена лихвата относно обезщетението за неимуществени вреди. То е претендирано за изживяни болки и страдания от смъртта на техния баща и доколкото тя е настъпила не в деня на увреждането, а по-късно, лихвата за забава се дължи от тази дата, а именно от 21.07.2002 год., а не както е прието по делото- от 10.03.2002 год. Касационният състав има правомощие да измени присъдата на присъдата на Бургаския апелативен съд, като я отмени в тази част. В частта, с която е присъдено обезщетение и в полза на гражданския ищец Г. К. присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, като последица от допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Този граждански ищец не е обжалвал присъдата и в частта, с която е отхвърлен гражданския му иск, е влязла в сила.пражняването на правото на жалба зависи от волята на страната, чиито интереси са накърнени от постановения съдебен акт. Недопустимо е съдът по своя инициатива да се произнася по тази част от присъдата, която е влязла в сила. Законодателят не допуска упражняването на чужди права, в това число и правото на един от пострадалите да обжалва съдебния акт, касаещ друг от пострадалите. Изискването за постановяване на единен съдебен акт, предоставящо правомощие на съда да отмени присъдата и в необжалваната част, както и по отношение на лицата, които не са подали жалба е неприложим по отношение на пострадалите, които не са упражнили правото си на иск, съответно на жалба. Претърпяните от всеки от тях вреди са индивидуални и подлежат на доказване, поради което незаконосъобразно съдът е приел, че са понесли общи болки и страдания, между тях съществува общ интерес и взаимна връзка, която налага уважаването на иска и на необжалвалия пострадал. Като е приел противното и е осъдил подсъдимия да заплати обезщетение за неимуществени вреди и на този пострадал, съдът неправилно е приложил процесуалния закон. В тази част присъдата следва да бъде отменена и производството по делото прекратено. Оплакването за постановяване на новата присъда при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК е неоснователно. Наказанието е индивидуализирано в рамките на закона, в размер близък до минимума за престъплението в чл. 198 ал.1 НК, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, в това число и неразумно дългия срок за разглеждане на делото. Наложеното наказание от четири години лишаване от свобода е съответно на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е личност с трайно утвърдено противообществено поведение, като е продължил да извършва престъпления и след като вече е започнато наказателното въздействие върху него с образуване на досъдебното производство. Този извод се налага от данните в приложените свидетелства за съдимост. Към момента на извършване на деянието е имал две влязли в сила присъди за престъпления против собствеността, а към момента на приключване на разследването вече е осъждан седем пъти. Очевидно налаганите му наказания не са изиграли необходимия превъзпитателен и възпиращ ефект и допълнителното смекчаване на наказателното му положение би било проява на неоправдал либерализъм. Обремененото му съдебно минало с изтърпяни ефективни наказания лишаване от свобода прави недопустимо приложението на института на условното осъждане. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение     Р Е Ш И:   Отменява присъда № 181 от 16.11.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 187/2009 год. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е уважен предявеният срещу подсъдимия граждански иск на Г. Б. К. за сумата 40 000лв обезщетение за неимуществени вреди. Прекратява производството по делото в тази му част. Изменява същата присъда в частта, с която са присъдени лихви върху обезщетенията за неимуществени вреди на гражданските ищци М. Б. Г. и М. Б. С. за времето от 10.03.2002 год. до 21.07.2002 год., като я отменяна в тази част. Потвърждава присъдата в останалата обжалвана от подсъдимия част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: