О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №80   София, 20.01.2010 год.     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:                                               Председател: Таня Райковска                                                       Членове: Дария Проданова                                                                        Тотка Калчева   като изслуша докладваното  от съдията  Проданова ч.т.д. № 826     по описа  за 2009  год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Р”Е. срещу О. № 251 от 30.06.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 773/2008 год. на Софийския градски съд, с което е потвърдено Р. от 05.06.2008 год. по гр.д. № 14666/2008 год. на Софийски районен съд 29 с-в. С него е постановен отказ по искането на “Р”Е. за издаване по реда на чл.418 вр.чл.417 т.2 ГПК на заповед за незабавно изпълнение срещу “С”ЕООД, В. П. В. и Б. Г. И. за парично вземане в размер над 1000 лв., произтичащо от договор за банков кредит. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване основана на нормата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по обуславящия въпрос – необходимостта от представяне на удостоверение за актуално състояние към заявлението за издаване на заповед за изпълнение/незабавно изпълнение. Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав е, че е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е правилна преценката на СРС, че заявлението е било нередовно по смисъла на чл.410 ал.2 вр. чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 ГПК – не е представено удостоверение за актуално състояние на заявителя. Становището на съдилищата, че като приложение към заявлението следва да боде представено удостоверение за актуално състояние на хартиен носител е неправилно. Съгласно чл.23 ал.4 ЗТР, посочването на ЕИК индивидуализира дружеството и освобождава страната от задължението за представяне на удостоверение за актуално състояние. Ако за търговеца е посочен ЕИК (както е в случая), съдът, държавните органи, лицата, на които е възложено упражняването на публична функция и др., нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Търговският регистър е публичен и достъпът до делото на търговеца и приложените към него документи се осъществява по електронен път. В този смисъл, обстоятелствата относно правосубектността на заявителя, законните му представители и други подлежащи на вписване релевантнтни данни, подлежат на проверка от съда, сезиран със заявлението по чл.417 ГПК, чрез справка на електронния адрес на търговския регистър по делото на търговеца с посочен ЕИК. Както бе посочено по-горе, вземането произтича от договор за банков кредит. Сключен е на 29.06.2007 год. между “Р”Е. и кредитополучатели “С”ЕООД, В. П. В. и Б. Г. И. при условията на пасивна солидарност. С договора е предвидена възможност за банката да направи целия кредит предсрочно изискуем в случай на неизпълнение на задълженията по обслужването му. В съответствие с чл.60 ал.2 ЗКИ банката е уведомила кредитополучателите, че ще упражни правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Видно от приложеното извлечение от счетоводните книги на “Р”Е. е, че просрочените задължения на “С”ЕООД, В. П. В. и Б. Г. И. възлизат на 57778.50 лв. за главницата; 669.27 лв. просрочена редовна лихва и 13594.88 лв. просрочена наказателна лихва. Разноските възлизат на 1640.65 лв., съобразно внесената държавна такса за трите съдебни инстанции (доколкото списък по чл.80 ГПК не е представен) и 1440.85 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал.8 ГПК. Или, разноските възлизат общо на 3081.50 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ О. № 251 от 30.06.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 773/2008 год. на Софийския градски съд и Р. от 05.06.2008 год. по гр.д. № 14666/2008 год. на Софийски районен съд 29 с-в вместо което постановява: ДОПУСКА издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 т.2 ГПК за заплащане солидарно от СИМ ТЕЛ 1”ЕООД код Б. 131227837, В. П. В. с ЕГН-6411226551 и Б. Г. И. с ЕГН-8309296687 на сумата 57778.50 лв. (петдесет и седем хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и 50 ст.) произтичаща от неизпълнение на сключен на 29.06.2007 год. договор за банков кредит; сумата 669.27 лв. - просрочена редовна лихва; сумата 13594.88 лв. - просрочена наказателна лихва, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2009 год. и до окончателното плащане, както и сумата 3081.50 лв., представляваща направени по делото разноски пред трите инстанции. ДОПУСКА издаването на изпълнителен лист за посочените суми. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.