Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е   № 250 гр.София 13.07.2010г.   в   името      на     народа     Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на  двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА  ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА                                                   при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 2955/2008 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано е по жалба на „И” О. , гр. И., представлявано от управителя Б. Г. Д. против решение № 29/07.03.2008 г. на Разградския окръжен съд по въззивно гр.д. № 422/2007 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1153/20.08.2009 г. при условията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с приложеното Р-1079-2005-ІV ГО ВКС. по въпросите необходимо ли е според чл. 17а ЗППДОП установяване на реално и ефективно ползване на имотите от съответния стопански субект, който се преобразува и в акта за преобразуване трябва ли изрично да се впише, че имотът се включва в капитала на нововъзникналото дружество. Въззивният по спора съд е приел, че имотите, визирани в ПМС. № 201/25.10.1993 г. и чл. 17а ЗППДОП трябва не само да са били счетоводно заприходени, но следва реално и ефективно да са ползвани и стопанисвани от съответния стопански субект, за да станат част от имуществото на образуваното търговско дружество. Не става ясно от съдебното решение дали преобразувщато се предприятие или преобразуваното публично търговско дружество трябва да е ползвало ефективно имуществото, но и в двата случая, това разбиране противоречи на Р-1079-2005-ІV ГО ВКС. , а и не е правилно. Въззивният съд се е позовал в това си заключение на „константната практика на Върховния касационен съд”, но такава в посочения смисъл, при това и трайно установена, няма. Фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП, както е изяснено и в приложеното решение на ІV ГО ВКС. , изисква осъществяването на следните условия: а/вещта да е била предоставена за стопанисване и управление на приватизиращото се държавно или общинско предприятие, б/ да не е изрично изключена от акта за преобразуването, в/ да е включено в баланса на новообразуваното дружество, но последното не е нужно изрично да се вписва и в акта за преобразуване. В ПМС. № 201/1993 г. правилата са същите – при преобразуването на държавните предприятия правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са им били предоставени за стопанисване и управление, се внася в капитала на новообразуваните дружества. Обратното следва, само, ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. Законодателят не поставя изискване за реално фактическо използване на имуществото. Нуждата и намерението да се ползва вещта, няма юридическа стойност за придобиването й в собственост от даден правен субект.   По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Ответниците по касация Г. С. К. и Н. И. К. считат решението на въззивния съд за правилно. К. с. „О”, Разград – трето лице-помагач на ответниците, не е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно е изразил становище по касационната жалба. С. обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Исперихски районен съд, е отхвърлил иск по чл. 108 ЗС. на „И” О. , гр. И. поради недоказана активна материалноправна легитимация. Поради това и не е изследвал правното основание на ответниците, които се ползват от договор за покупко-продажба. Продавач по него е К. с. „О”, Раград.   Предвид дадения по-горе отговор на въпросите, повдигнати по чл. 280, ал. 1 ГПК, тълкуването на чл. 17а ЗППДОбП, дадено в обжалваното решение се явява неправилно. То, също така се явява и необосновано, а това, както и противоречието с материалния закон, се дължи на неизяснения предмет на иска, съответно на твърденията, доводите и възраженията на страните, а от там и на неизяснения предмет на спора. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик, но не изяснява придобивното основание – правопораждащите юридически факти, довели до придобиване на собствеността от неговите праводатели, как, кога и по какъв начин е станало правоприемството, съответно по какъв начин търговецът – ищец се легитимира като собственик. Въззивният съд принципно правилно е изложил историята на нормативното регулиране на правоотношенията, свързани със собствеността на държавните предприятия към 1991 г. и тяхното преобразуване и приватизация, но при липса на яснота за обема на търсената съдебна защита, а и неизяснени насрещни становище, няма как да се преценят релевантните за спора доказателства и тежестта на доказване, както и евентуално нуждата от ползване на специални знания. До измененията на чл. 6 ЗС. и § 6 и 7 ПЗР ЗМСМА, основани на Конституцията от 1991 г., държавните юридически лица, независимо от тяхното наименование, предвид различните нормативни актове, действали назад във времето, са упражнявали правото на държавната собственост чрез стопанисване и управление на недвижимите имоти. Няма собственост на държавно юридическо лице или на общината, отделна от тази на държавата. Това положение не е било променено преди това с УДС. № 56 / ДВ, бр. 4 от 13.01.1989 г., отм./, който само определя фирмата като имуществено, социално и организационно обособен участник и основна форма за осъществяване на стопанската дейност. Заварените от указа държавни предприятия и обединения се реорганизират по реда, определен в него. При влизане в сила на Търговския закон /ДВ бр. 48/1991 г., в сила от 01.07.1991 г./, образуваните държавни фирми запазват дейността си по досегашните разпоредби до превръщането им в търговски дружества /§ 2 ПЗР ТЗ/. По силата на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /ДВ бр. 55/12.07.1991 г., отм./ държавните предприятия могат да се преобразуват в еднолични търговски дружества /ЕО. или ЕАД/. За целта е издаван акт на МС. /административен акт, с който се организира стопанисването на държавното имущество/, като Министерският съвет е органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала и определя ред за възлагане с договор управлението на търговското дружество. След приемане на ЗППДОбП / ДВ, бр. 38 от 8.05.1992 г., преобразуването на държавните и общинските дружества /тези, съответно изцяло с държавна и общинска собственост според редакцията на § 1 към датата на обнародване на закона/ се извършва при условията на чл. 17а от същия. Прехвърлянето на собствеността от държавното предприятие става с вписването на акта за преобразуване в търговския регистър и обнародване на това решение в “Държавен вестник” и доколкото, както вече бе изяснено, съответното имущество е включено в баланса на предприятието и не е изключено от акта за преобразуването. При приватизацията се извършва прехвърляне по някоя от хипотезите на чл. 1, ал. 3 ЗППДОбП, в резултат на което участието на държавата в дялове и акции остава под 50 на сто или тя напълно се освобождава от такова. В случая, в резултат на закупуване на дружествения дялове през 1997 г. от публично еднолично търговско дружество /ЕООД/ е извършена приватизация и образувано дружеството – ищец. Следователно, правилата на чл. 17а ЗППДОбП нямат отношение към тази сделка. Следва да бъде посочено как приватизиращото се ЕО. е придобило собственост върху спорния имот и ако е в резултат на преобразуване на държавно предприятие – кое е то и кога е станало преобразуването с оглед преценка на приложимия нормативен акт – чл. 17а ЗППДОбП или ЗОЕТДДИ; как държавата е предоставила стопанисването и управлението върху спорния имот на преобразуващото се държавно предприятие и ако е сторено в полза на негов праводател – кой е той, кога и как е станало това, кога и как е извършено правоприемство. При положение, че се твърди придобиване на предоставената за стопанисване и управление земя от държавата в резултат на отреждания по плана, съдът трябва да изясни при действието на кой нормативен акт е станало евентуално това, поради различния режим на транслиране на собствеността. При действието на Закона за благоустройството /ДВ бр. 117/1941 г., Закона за кадастър и комасация /ДВ бр. 127/1941 г. и Закона за плановото изграждане на населените места /ДВ бр. 227/1949 г./ - до изменението му с ДВ бр. 54/1956 г., отчуждителното действие за отреден имот за мероприятие по уличнорегулационния план и за придадени части към даден парцел ****о дворищнорегулационния план, настъпва по силата на самия план. От 09.07.1956 г. до 14.11.1958 г. отчуждаването на имоти, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план настъпва от деня на обезщетяване на собственика. С. изменението на чл. 55аЗПИНМ /Изв. Бр. 90/1958 г./ отчуждителното действие на уличнорегулационния план при мероприятие, с което се образуват парцели за държавно, обществено, групово и кооперативно застрояване, настъпва от деня на отчуждителния акт – решенията на народните съвети, които не подлежат на обжалване. При режима, определен със Закона за териториално и селищно устройство /в сила от 01.06.1973 г./ до измененията в ДВ бр. 124/1998 г., самото отреждане на плана за обществени мероприятия няма отчуждително действие. Нужно е издаване и на нарочна заповед по чл. 98 ЗТСУ, като получаването на обезщетението не е елемент от отчуждителния ефект. Трябва да се изясни още, дали твърденията за отреждания по плана не са засягали терен, който е бил държавна собственост, при което те не са въздействали върху титуляра на правото на собственост, но трябва да се ценят с оглед предоставянето на стопанисването и управлението – реда и условията, при които се възлага това правомощие на съответната стопанска организация. Действия по чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./, съответно за изясняване предмета на спора, не са предприети от първата инстанция. Този пропуск не е отстранен и от въззивния съд, каквито са задълженията му по чл. 211, вр. чл. 100, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК /отм./ . По този начин обжалваното решение е постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск. Вписването и отписването на имота като държавен само по себе си не е придобивен способ, нито пък доказва собственост. Същото се отнася и до актовете за държавна собственост. Оплаквания на касатора за нередовност на исковата молба няма, но съдът служебно извършва проверка за допустимост на съдебното решение. При така изложените съображения, въззивното решение трябва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за уточняване на исковата молба, съответно на становищата на страните по реда на чл. 109, ал. 2 ГК /отм/ и след това преценка на събраните по делото доказателства, като при необходимост постави допълнителни конкретни задачи на съдебно техническа и съдебно икономическа експертизи. На осн. чл. 218з, ал. 4 ГПК /отм./ по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд, ще следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на спора от него.     МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И:     ОБЕЗСИЛВА решение № 29/07.03.2008 г. на Разградския окръжен съд по въззивно гр.д. № 422/2007 г.   ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: