4 Р Е Ш Е Н И Е № 210 гр. София, 20 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА СПАС ИВАНЧЕВ със секретар Мира Недева и с участието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ружена Керанова наказателно дело № 467/2015 г., изготвено от съдия Капка Костова. На основание чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК осъдените Б. Т. И. и И. М. И. са направили искания за възобновяване на н.о.х.д. № 380/2013 г. по описа на Районен съд – Девня. В отправените до ВКС искания се съдържат твърдения за допуснати в хода на наказателното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъответствие относно инкриминирания период между внесения обвинителен акт и постановената присъда, както и в неспазване на принципа за случаен подбор при разпределението на делата. Сочи се още неправилно кредитиране на свидетелски показания от досъдебната фаза и липса на мотиви на въззивния съдебен акт. В съдебното заседание пред ВКС осъдените не се явяват, представляват се от редовно упълномощен защитник, който поддържа изцяло исканията. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че исканията са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, тъй като не са налице законовите предпоставки за възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в исканията оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: І. С Присъда № 6 от 19.03.2014 г. по н.о.х.д. № 380/2013 г. по описа на Районен съд – Девня Бойка Т. И. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 167, ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК – за това, че през периода от 07.05.2013 г. до 10.05.2013 г. в [населено място], обл. В., при условията на продължавано престъпление, организирала предлагането и даването на имотна облага на обща стойност 380.54 лв., изразяваща се в цена на разходи за транспорт, на такса за попълване на документ /заявление/ и на такса за издаване на лична карта, от която в размер на 19.86 лв. за лицето С. И. К., и в размер по 26.36 лв. за всяко едно от лицата Ю. А. Х., А. С. Д., И. С. И., С. З. С., С. Х. С., Р. Д. Б., Е. Ф. С., А. Я. С., К. М. Й., С. Л. С., А. С. Б., С. Я. С., С. Я. С. и С. А. И., с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право на „Парламентарни избори 2013 г.” в полза на политическа партия „ГЕРБ”, поради което на И. са наложени наказания лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години и 6 месеца, глоба в размер на 10 000 лв. и лишаване от право да заема длъжност „технически сътрудник” в кметство, както и всяка друга експертна длъжност с изпълнителски функции или по-високо отговорна държавна /включително общинска/ или обществена длъжност за срок от 3 години. На основание чл. 167, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК И. М. И. е признат за виновен, че през периода от 07.05.2013 г. до 10.05.2013 г. в [населено място], обл. В., и в [населено място], обл. В., при условията на продължавано престъпление, дал имотна облага на обща стойност 380.54 лв., изразяваща се в цена на разходи за транспорт, на такса за попълване на документ /заявление/ и на такса за издаване на лична карта, от която в размер на 19.86 лв. за лицето С. И. К., и в размер по 26.36 лв. за всяко едно от лицата Ю. А. Х., А. С. Д., И. С. И., С. З. С., С. Х. С., Р. Д. Б., Е. Ф. С., А. Я. С., К. М. Й., С. Л. С., А. С. Б., С. Я. С., С. Я. С. и С. А. И., с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право на „Парламентарни избори 2013 г.” в полза на политическа партия „ГЕРБ”, поради което на И. са наложени наказания лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години и 6 месеца, глоба в размер на 10 000 лв. и лишаване от право да заема длъжност „технически организатор” в кметство, както и всяка друга длъжност с изпълнителски и организационни функции или по-високо отговорна държавна /включително общинска/ или обществена длъжност за срок от 3 години. Със същия съдебен акт лицето Г. М. Т. е признато за невиновно по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 167, ал. 4, във вр. с ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. С Решение № 366 от 16.12.2014 г. по в.н.о.х.д. № 1147 по описа на Окръжен съд – Варна за 2014 г. първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. ІІ. Исканията за възобновяване са процесуално допустими, подадени са в законоустановения срок, но разгледани по същество са частично основателни. В хода на второинстанционното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на пълна, цялостна и задълбочена проверка, дължима по закон от страна на въззивния съд. Основателни са възраженията на осъдените, че решението на Окръжен съд – Варна в действителност не е мотивирано. Не е нарушение само по себе си приемането от страна на въззивния съд на същата фактическа обстановка, като тази, приета от районния съд. Дословното преповтаряне на цели абзаци от мотивите на първата инстанция обаче, каквото е направил Окръжен съд – Варна, категорично не може да се приеме за правилен и препоръчителен подход при изграждане на въззивен съдебен акт. Липсата на собствена аргументация от правна страна на решението, доколкото декларативното съгласие с правните изводи на предшестващата инстанция не представлява надлежно мотивиране, е драстично нарушение на установените процесуални правила, относими към дейността на въззивния съд. Поставилите началото на второинстанционното производство жалби на подсъдимите действително са бланкетни, но същите са допълнени с надлежно изложени доводи в подкрепа на релевираните основания за отмяна (л. 36 и сл. от въззивното дело). Именно на така отправените възражения и оспорвания Окръжен съд – Варна е бил длъжен да отговори. Решаващият второинстанционен съд изцяло е игнорирал изложените от жалбоподателите твърдения и не е извършил собствен анализ от правна и фактическа страна. Нещо повече – дори въззивните жалби да се ограничаваха до бланкетно оспорване, това не би било основание въззивната инстанция да неглижира собствените си задължения по чл. 314 НПК. За разлика от касационната проверка, на която по принцип служебното начало не е присъщо, при въззивната такава спазването на това своеобразно правило е задължително. Без значение пълнотата на оспорването и характера на наведените възражения въззивният съд, като контролна инстанция, е длъжен да провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 314 НПК. В противен случай се накърняват правата на оспорващите, тъй като те са лишени от възможността да разберат аргументите, поради които са отхвърлени техните възражения, съответно – да защитят адекватно интересите си пред касационната инстанция. Липсата на мотиви, както на първоинстанционен, така и на въззивен съдебен акт, всякога представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива, което води до отмяна на акта. Причината е, че поради естеството си то представлява пречка да се установи правилно ли съответният съдебен състав е изградил вътрешното си убеждение, изследвал ли е в цялост всички относими доказателства по делото и извършил ли е изискуемата надлежна проверка на дейността на предходната инстанция. Този порок не позволява касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1 НПК, което налага отмяна на обсъжданото въззивно решение и връщане делото на второинстанционния съд. При новото му разглеждане Окръжен съд – Варна следва да постанови акт, в който да даде отговор на всички отправени от жалбоподателите възражения, като спази законовите изисквания, касаещи извършвана от въззивен съд инстанционна проверка. Ръководен от изложеното и съобразно чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 366 от 16.12.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1147/2014 г. от Окръжен съд – Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане във въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: