1 Р Е Ш Е Н И Е № 389 София, 27 ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври 2014 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря ............Кр. ПАВЛОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Ив. СИМОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1074/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по протест на Окръжна прокуратура – гр.Пазарджик срещу нова въззивна присъда № 22 от 23.04.2014 г., постановена от Пазарджишки окръжен съд по ВНОХД № 72/2014 г., с която е била отменена първоинстанционната присъда и подс.Б. В. Д. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 209 от НК. С първоинстанционна присъда № 209, постановена от Пазарджишкия районен съд на 30.09.2013 г. по НОХД № 283/2012 г., подс. Д. e бил признат за виновен за това, че през месец декември 2002 г. в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал до лятото на 2003 г. у Х. А. К. заблуждение, че е собственик на недвижим имот – гаражно помещение, и му продава същия, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 6650 лева. На осн. чл. 55 ал.1 т.2 б.Б вр. чл. 2 ал.2 от НК му е наложил наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Протестът на окръжната прокуратура релевира довод за незаконосъобразност на въззивната присъда, която е постановена при допуснати съществени нарушения на закона, изразили се в неправилен анализ на доказателствата, в резултат на който материалният закон е бил приложен неправилно – касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В допълнението към протеста се сочи, че въззивната инстанция не е извършила задълбочен анализ на показанията на пострадалия – св. К., както на показанията на св. У., св. П. в съвкупност с обясненията на подсъдимия. В резултат на тези нарушения прокурорът намира, че въззивният съд е изградил убеждението си за начина, по който са се развили отношенията между Д. и К., изцяло въз основа на обясненията на подсъдимия, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. С протеста се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на второинстанционния съд. Пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста и направеното с него искане. Защитата на подс.Д. моли присъдата на въззивния съд да бъде оставена в сила, тъй като е законосъобразна, като направените правни изводи съответстват на доказателствата, а те сочат на липса на престъпление. Счита, че неправилният анализ на доказателствата не е касационно основание, а самите те са тълкувани в полза на подсъдимия. Намира, че от показанията на пострадалия е видно, че той е бил наясно с всички параметри на сделката, а нейното финализиране не е било в компетентността на пълномощника Д.. Подсъдимият в своя защита пледира за това, че фактите са били правилно установени от въззивния съд, тъй като той никога не се е легитимирал като собственик на сградата. В последната си дума подсъдимият моли за оставяне в сила на оправдателната присъда, като заявява, че не е извършил престъпление. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Касационният протест е основателен. Касационната инстанция след извършена проверка на съдопроизводствените действия на въззивния съд и на постановената вследствие на това въззивна оправдателна присъда, намира, че са допуснати твърдените в протеста нарушения на процесуалните правила. На първо място, касационната инстанция не се съгласява с възражението на защитата по делото, че анализът на доказателствата по делото не представлява касационно основание. Безспорлно е , че основанията за касационен контрол са изчерпателно изброени в чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК и сред тях е допускането на съществени нарушения на процесуалните правила. Анализът /оценката/ на доказателствата по делото е последният етап от процеса на доказване. Той е мисловна дейност на съда, при която той взема решението си по предмета на делото, ръководейки се от своето вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл.14 от НПК/. Оценката включва преценка и за спазването на процесуалния ред през целия процес на доказване. Неизвършването на проверка на доказателствата, тяхното едностранчиво, избирателно или превратно обсъждане, изключването от анализа на доказателствата на версии относно фактите, различни от представените от подсъдимия, представляват съществени нарушения на процесуалните правила . Такива действия /или бездействия/ на решаващия орган са в нарушение на принципа за издирване на обективната истина и произтичащото от него изискване за обективност, всестранност и пълнота на изследването. Ето защо спазването на процесуалните правила за допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата не може да бъде изключено от касационния контрол. В основата на протестираната въззивна оправдателна присъда стои тезата на решаващия съд, че изводите относно фактическото развитие на отношенията между подсъдимия и пострадалия, следва да се изградят върху обясненията на първия от тях, тъй като той е имал „последователна и категорична позиция във всички фази на наказателния процес” и „навсякъде и пред всички е поддържал тезата си, че не е извършил вмененото му престъпление”. Подкрепа в изводите си е намерил в показанията на св. Л. Д. /майка на подсъдимия/, на св. П. и св. У., както и в приложеното по делото пълномощно, № 469/11.11.2002 г., подписано от св. Т. Н. – управител на [фирма]. В резултат на това е приел, че „губят кредит в своята надеждност” показанията на частния обвинител К., че е бил заблуден от Д., че е собственик на имота, тъй като още при оформянето на договора и плащането на капарото, дори и преди това, той е знаел, че подсъдимият е пълномощник. При създалата се процесуална ситуация въззивният съд е трябвало да подходи много по - внимателно към цялостната доказателствена съвкупност, като анализира същата, защото само на основата на всички гласни и писмени доказателства могат да се съпоставят и преценят от гледна точка на достоверност взаимно изключващите се твърдения на подсъдимия и на свидетеля К., който се явява пострадал според обвинението. Вместо това въззивният съд се е задоволил само в избирателно изброяване на някои от доказателствата, без обаче да анализирана всички в съвкупност и във взаимна връзка. Съгласно чл. 107 ал.5 от НПК всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Тя представлява не само изолирано анализиране на съответното доказателство, но и логическа дейност по направата на извод, интересуващ наказателния процес, въз основа на комплексния анализ на всички доказателства, взети в една обща доказателствена съвкупност. Това е задължение на въззивния съд особено в случаите на постановяване на нова присъда, когато приема различна фактическа обстановка от първата инстанция. Игнорирани са били показанията на св. К., които наред с кредитираните обяснения на подсъдимия, са били основния източник на доказателства, които са относими към предмета на доказване. В настоящето дело от основно значение са фактите относно развитието на отношенията между двамата до момента на подписване на предварителния договор, когато К. е предал сумата от 6650 лв. като капаро за бъдещата сделка по прехвърляне на собствеността върху гаража. В тази насока нито показанията на св. П., нито тези на св. У., както и тези на св. Д. могат да бъдат надежден източник на доказателства, тъй като се отнасят до факти, стоящи преди или след основния факт в процеса. Като е концентрирал доказателствения си анализ само върху обясненията на подсъдимия и представеното пълномощно, въззивният съд е оставил без оценка важни и съществени доказателства, съдържащи се в показанията на св. К., позовавайки се на това, че последните се опровергават от обясненията на подсъдимия и посочените трима свидетели. Въззивният съд не е отчел обстоятелството, че обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и негово средство за защита в процеса, поради което той не е длъжен да изложи обективни, правдиви и достоверни факти. Няма пречка обясненията да бъдат приети за достоверни и кредитирани, но съдът трябва да изложи убедителни доказателства защо ги приема за такива, като не кредитира показанията на пострадалия. В показанията на свидетелите П. и У. не могат да бъдат открити доказателства за това при какви условия е била постигната договорката за продажбата на гаража между Д. и К., доколкото те свидетелстват само за предаването на пари от страна на подсъдимия в касата на дружеството „Х. ” / л.128 от първоинст. произв. и л. 34 от въз. произв./. Въззивният съд въобще не е обсъдил техните показания, в които е следвало да отчете наличие на съществено противоречие – кой е получил парите, съставени ли са били документи за това, уведомен ли е бил управителят на дружеството. Изобщо са били игнорирани показанията на св. Т. Н. /л.73/ - управител на дружеството, в които той твърди, че не е знаел за сключения предварителен договор, че в касата на дружеството не е заприходявана сума от 6 650 лв., получена от Д., че не е предаван предварителен договор за продажба на гараж. Те са могли да послужат за проверка на достоверността на обясненията на подсъдимия, както и на показанията на пострадалия, от която възможност обаче въззивният съд се е лишил, след като не ги е обсъдил. Писмените доказателства – два броя разписки и три броя квитанции /л. 30-32 от първоинст. произв./, са били превратно тълкувани от въззивния съд, доколкото той е приел, че след като в първите два документа е вписано, че подс. Д. е действал като пълномощник на [фирма], то пострадалият не може да не е знаел това обстоятелство при сключването на предварителния договор. Това е дало основание на въззивния съд да приеме, че той не е бил въведен в заблуждение от подсъдимия, че е собственик на гаража, за който е сключен предварителния договор за покупко-продажба. Вън от вниманието на съда е останал факта, че са издадени две разписки с дати 14 и 15.01.2003 г., но три квитанции с дати 02, 14 и 15.01.2003 г. за получените от Д. суми от пострадалия, като всъщност сумата е предадена наведнъж. Това обстоятелство е следвало да бъде обсъдено съвместно с показанията на К. и обясненията на Д. и съдът да изложи съображения кое му дава основание да приеме, че последните са по-достоверни. Необсъждането на доказателства чрез тяхното игнориране или придаването на същите на съдържание, което те нямат, винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава принципа на изграждане на вътрешното убеждение на съда въз основа на цялостната доказателствена съвкупност. В случая въззивният съд прибързано се е доверил на тезата на подсъдимия, че е уведомил пострадалия, че е пълномощник на дружеството – собственик на сградата в строеж, както и че е връчил копие от предварителния договор на същия. Той не само, че не е обсъдил в логическа връзка доказателствената наличност, но не се е и възползвал от възможността да провери твърденията му чрез събиране на съответните доказателства. Кредитирането на обясненията на подсъдимия само въз основа на тях, при игнориране на доказателства и превратно тълкуване на други, е в противоречие с широките правомощия, които има въззивната инстанция, която освен контролно - отменителни има и правомощия да попълва делото с доказателствени материали служебно или по искане на страните, за да изпълни в пълен обем задълженията си за обективно всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в главния факт, предмет на доказване по делото. В конкретния случай въззивната инстанция е била длъжна да изпълни процесуалното си задължение, каквото има според чл. чл. 314 - 316 НПК и чл. 107, ал. 2 НПК, за попълване на делото с необходимите доказателства по отношение на фактите, включени в предмета на доказване, което не е сторила. За изясняване на предмета на доказване по делото - каква договореност са имали подсъдимия и пострадалия в периода на преговорите и към момента на получаването от първия на инкриминираната сума – представял ли се е подсъдимият за собственик на имота, обещавал ли е, че ще прехвърли собствеността върху него, показвал ли е и кога на пострадалия пълномощно от управителя на [фирма], от особено значение е било провеждането на задълбочен разпит на пострадалия предимно за тези обстоятелства. Необходимо е било да се изясни и точната поредност на подписване на документите с оглед установяване в кой момент К. е разбрал, че подсъдимият извършва действия като пълномощник, както и дали той би сключил предварителния договор, ако е знаел, че подсъдимият не е собственик на имота. Последното има съществено значение за приложението на материалния закон, тъй като условията, при които пострадалият е извършил разпореждане със своето имущество, са важна част от неговата мотивация за това, а те са създадени чрез действията на подсъдимия. Въззивният съд е трябвало да отговори и на въпроса: установена ли е користната цел на Д. – да набави за себе си облага, която е основният разграничителен елемент между гражданскоправната и наказателната измама. Вместо това въззивният съд е изменил фактическите положения, приети от първоинстанционния съд, въз основа на които е приел липса на съставомерно поведение у подсъдимия и го е оправдал със съдебния си акт. По този начин въззивният съд е изместил предмета на доказване /по начина, по който той е визиран в чл. 102 от НПК/, като е поставил акцент върху последващите действия на подсъдимия, и се е произнесъл извън него, а е могъл със средствата на въззивното съдебно следствие да изясни противоречията в доказателствените средства и да разкрие обективната истина. Констатираните пороци при формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция относно правно-релевантните факти обуславят отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Необходимо е обективната истина да бъде разкрита чрез допълнителен подробен разпит на свидетеля К., а при необходимост и чрез очна ставка между него и подсъдимия, за да може на тази основа да се прецени коя от двете противоположни тези /на обвинението и на защитата/ във връзка с фактите е по - достоверната. Последното следва да се изведе и от цялостен анализ на всички доказателства, а не само от изолиран кръг от тях. При необходимост съдът следва да използва процесуалната техника на чл. 281 от НПК по отношение на показанията на пострадалия от досъдебното производство /вж л.106/. Суверенно право на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно убеждение по достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствата, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите на съдебния акт, което в конкретния случай не е било сторено. Всяко отклонение от принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК представлява съществено процесуално нарушение. По тези съображения протестът на прокурора е основателен и следва да бъдат уважен, тъй като допуснатите нарушения по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК могат да бъдат отстранени единствено по реда на чл. 354 ал.3 т.3 от НПК – чрез връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Водим от изложеното и на основание чл. 354 ал.3 т.2 и 3 вр. ал.1 т.4 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 22 от 23.04.2014 г., постановена от Пазарджишкия окръжен съд по ВНОХД № 72/2014 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.