О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 211 София, 17.05. 2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1158 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Р. А. и Й. Р. П., чрез пълномощника им адвокат Ю. Д., против решение № 260056 от 20.11.2020 г., постановено по гр.д. № 228 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Кюстендил в частта, с която е отменено решение № 143 от 2.03.2020 г. по гр.д.№ 1626/2019 г. на Районен съд-Дупница и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения М. Р. А. и Й. Р. П. против С. Д. М. и А. К. М. ревандикационен иск за признаване за установено, че ищците са собственици на основание наследство от С. П. и Р. П. на 225/712 ид.ч. поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставлящ УПИ * в кв.76 по подробния устройствен план, ведно с 1/2 ид.ч. от построената в имота сграда с идентификатор **** и за предаване владението на този имот, както и за осъждане на С. Д. М. и А. К. М. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на М. Р. А. и Й. Р. П. да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху тяхната идеална част от сградата чрез предоставяне на ключ от т.нар. „черен вход“ – входът на сградата на сутерена с избените помещения. С. Д. М. и А. К. М., чрез пълномощника си адвокат Й. Г., са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното: Въззивното решение в частта, с която искът по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищците ключ от входната врата на двора, е уважен, е влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт от 1969 г. наследодателите от ищците са придобили собствеността на 225 кв.м. идеални части от парцел *, имот пл. № *, кв.140 по плана на гр.Ст. Д., както и 1/2 идеална част от жилищната сграда, находяща се в същия парцел, с правото на владение на северната част с черния вход, състояща се от вход, стая и стълбище, а на втория етаж – от стая, кухня и хол, 1/2 идеална част от зимничните помещения и 1/2 идеална част от общите части на сградата, а с нотариален акт от 2016 г. ищците са признати за собственици на 225/712 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастрална карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК-Кюстендил, с административен адрес: [населено място], [улица], целият с площ 712 кв.м. ведно с 1/2 идеална част от находящата се в имота сграда с идентификатор ****, която част се състои от: вход, стая и стълбище на приземния етаж и стая, кухня и хол на етажа, ведно с 1/2 идеална част от зимничните помещения и 1/2 идеална част от общите части на сградата. С нотариален акт от 1992 г. наследодателят на ответниците е признат за собственик на 320/545 идеални части от дворното място на [улица] [населено място], имот пл. № * в квартал 76, ведно с източната половина от масивната двуетажна жилищна сграда в имота, с целия таван, която сграда се състои от приземен етаж, състоящ се от мазе, антре и стая със самостоятелен вход и стълби и първи жилищен етаж, състоящ се от кухня, спалня, хол, входно антре с външни стълби, тераса с тоалетна. Със съдебно решение от 2001 г. съсобствениците са разпределили по реда на чл.32, ал.2 ЗС ползването на дворното място. Съдът е възпроизвел и показанията на разпитаните свидетели Б. Й. /че работи със съпруга на ищцата Й. П. и преди 6-7 години са отишли с колегата си до процесния имот и не са имали проблем с достъпа до имота, но когато преди 3-4 години отишли отново до имота, съпругът на Й. установил, че бравата на вратата на къщата е сменена/, М. И. /че страните по делото са във влошени отношения, тъй като ищците не разрешили на К. достъп до тавана, за да може последният да извърши ремонт на покрива на къщата, че през 2017 г. е била направена преградна стена така, че частта на ответниците да се обособи като самостоятелна и че дворната врата не е заключена и достъпът до двора е безпрепятствен/ и С. Х. /че е ходила в процесния имот, достъпът до жилището се осъществявал през дворна врата, след това се слизало по стълби до входната врата; след нея имало антре, от което през друга врата се влизало в частта от сградата, ползвана от майката на ищците, състояща се от антре, кухня, мазе, тоалетна, в която бил поставен и душ и се ползвала за баня и спалня/. Посочил е, че съдебно техническата експертиза установява, че понастоящем съществуват два входа – на приземния етаж, от който се осигурява достъп до избените помещения на ответниците и за жилищния им етаж. Посочила е, че жилището на ответниците се състои от стая, кухня, баня с тоалетна и избени помещения под жилището, които те ползват. При извършването на огледа вещото лице е установило, че липсва достъп до частта от сградата, ползвана от ищците. В съдебното заседание вещото лице е допълнило, че през входа на приземния етаж не може да се стигне до помещенията на ищците, като пред стената в коридора имало поставени рафтове със зимнина, поради което не може да посочи дали е съществувала врата, която понастоящем е зазидана. Вещото лице сочи, че в архитектурния проект са предвидени отделни входове на приземния и на жилищния етаж за частта от сградата, ползвана от ищците. Съгласно архитектурния проект за сградата, понастоящем в техен дял попада стълбищната клетка, антрето, кухнята и тоалетната; в дела на ответниците попада стая, хол и гостна, като в дъното на хола се намира понастоящем изградената баня с тоалетна. При така възприетите факти въззивният съд е направил извод, че ищците са доказали, че са собственици на идеалните части от дворното място и 1/2 ид.ч. от сградата с правото да владеят съответните помещения, но не са доказали, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота /процесуалният представител на ответниците е заявил, че частта, която е отредена за ищците, не се ползва от ответниците и по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи владение от последните/. Посочил е, че не може да се приеме, че доколкото ищците не са имали ключ от външната врата, то е доказано обстоятелството, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота. Обстоятелството, че ответниците не са предоставили ключ от дворната врата възпрепятства ищците от възможността да упражняват правото си на собственост, но не ги лишава от правото им на собственост. По тези съображения е отхвърлил иска по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищците и за осъждане на ответниците да им предадат владението. За неоснователен съдът е приел и иска по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да предоставят ключ от т.нар. „черен вход“- входът на сградата на сутерена с избени помещения, тъй като жилищната сграда, находяща се в имота е в режим на етажна собственост, като ищците са собственици на северната част, състояща се от приземен етаж - вход, стая и стълбище и част от етаж - стая, кухня и хол, а ответниците са собственици на източната половина /според вещото лице южната част/ от жилищната сграда, състояща се от приземен етаж с мазе, антре и стая със самостоятелен вход и стълби и първи жилищен етаж с кухня, спалня, хол, входно антре с външни стълби, тераса с тоалетна. От съдебно-техническата експертиза и от показанията на свид.Х. се установява, че къщата има само един вход, като в имота на ищците се е влизало откъм двора, минавало се е през салонче, след което през врата, а след нея се е влизало в салонче и кухня. В дадените от вещото лице обяснения в съдебно заседание на 10.01.2020 г. се установява, че до жилищния имот на ищците няма достъп, като при извършения от него оглед е установило, че в частта на ответниците имало наредени рафтове със зимнина и стена не се виждала, поради което не е могло да прецени дали е имало вход. Свидетелката М. И. твърди, че през 2017 г. е била зазидана врата и по този начин е била обособена самостоятелна стая. Към заключението си вещото лице е приложило две схеми. В първата от тях са показани съществуващите помещения в сградата, като са отразени и входовете на същата, а във втората са показани входовете за достъп в сградата по архитектурен проект. Установява се, че в северната част има нереализирани входове за приземния и жилищния етажи. Съпоставяйки двете схеми и вземайки предвид показанията на свид. И., съдът е счел, че е зазидан входът, през който ищците са осъществявали достъп до собствения си имот. От заключението на вещото лице се установява също така, че по архитектурния проект за частта от сградата, собственост на ответниците са били предвидени три входа - за жилищната сграда, за складовите помещения и за достъп за подпокривното пространство. Последният е минавал през антре за избените помещения. Съпоставяйки двете схеми към заключението на вещото лице и данните, съдържащи се в него, както и показанията на свид.И., съдът е приел, че е бил зазидан входът, който е бил предвиден за достъп на ответниците до подпокривното пространство на сградата, който същевременно е служил и на ищците за достъп до тяхната част от сградата, поради това, че предвиденият за тях по архитектурния проект вход откъм улицата не е бил реализиран. Със зазиждането на входа, служещ за достъп до подпокривното пространство, ответниците са обособили самостоятелна стая, която е описана в техния нотариален акт като антре /салонче/. Със заключването вратата на приземния етаж, ответниците упражняват правомощието да го владеят, охранявайки го и ограничавайки достъпа на трети лица до него. Действието по заключване на собствен самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и отказа да се даде свободен и неограничен достъп до този обект на друг етажен собственик не може да бъде прието за неоснователно, дори чрез него ищците да са лишени от достъп до своята част, осъществяван преди това през частта на ответниците. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, М. Р. А. и Й. Р. П. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. трето и ал.1, т.3 ГПК. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК с оглед наличието на вътрешно противоречие в мотивите на съдебния акт. Съобразно позоваването на касаторите следва да се извърши преценка дали не е очевидно неправилен изводът на съда: че ответниците не владеят частта от имота на ищците, макар да е приел за установено, че ответниците са затворили входа, който е бил предвиден за достъп до тавана и който е служил на ищците за достъп до тяхната част на сградата, с което са обособили самостоятелна стая, както и че понастоящем ищците нямат достъп до помещенията, на които им е разпределено ползването. К. съд служебно констатира, че следва да прецени дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че сградата е в режим на етажна собственост, макар въззивният съд да е приел за установено, че ищците се легитимират като собственици на 1/2 ид.ч. от цялата сграда с разпределено ползване /владение/ на определени помещения, а същевременно е счел, че ответниците са собственици на източната половина от сградата и действията им по заключване на собствен самостоятелен обект не могат да бъдат приети за неоснователни, без да посочи осъществен ли е фактически състав по придобиване идеалната част на ищците върху помещенията, ползвани на ответниците, както и дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че макар ищците да се легитимират като собственици на 1/2 ид.ч. от сградата, то след като не са доказали, че ответниците ползват помещенията съобразно разпределеното ползване, то ревандикационният иск следва да се отхвърли както в установителната, така и в осъдителната част. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260056 от 20.11.2020 г., постановено по гр.д. № 228 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Кюстендил в атакуваната му част, с която е отхвърлен предявения от М. Р. А. и Й. Р. П. против С. Д. М. и А. К. М. ревандикационен иск за признаване а установено, че ищците са собственици на основание наследство от С. П. и Р. П. на 225/712 ид.ч. поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставлящ УПИ * в кв.76 по подробния устройствен план, ведно с 1/2 ид.ч. от построената в имота сграда с идентификатор **** и за предаване владението на този имот, както и иск по чл.109 ЗС за осъждане на С. Д. М. и А. К. М. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на М. Р. А. и Й. Р. П. да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху тяхната идеална част от сградата чрез предоставяне на ключ от т.нар. „черен вход“ – входът на сградата на сутерена с избените помещения. В едноседмичен срок от съобщението М. Р. А. и Й. Р. П. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 90.00 лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: