Р Е Ш Е Н И Е № 502 София, 06 април 2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1515/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 420, ал. 2 вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, по искане за възобновяване, подадено от осъдения А. Н. А., чрез упълномощените му защитници адв. Е. Я. и адв. Р. З.-К., на НОХД № 610/2011 г., по описа на Районен съд – гр. Разлог и ВНОХД № 91/2014 г., по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград, с което се иска отмяна на присъдата на Районен съд – гр. Разлог и решението на Окръжен съд – гр. Благоевград, и връщане на делото за ново разглеждане. С искането са развити доводи, относими към всички основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, като в по-голямата си част искането преповтаря съдържанието на въззивната жалба. В подаденoтo искане за възобновяване на наказателното дело се изтъква недоказаност на обвинението относно извършените деяния, аргументира се непълен анализ на доказателствата, изразяващ се в неправилно кредитиране на съдебно-психологичните експертизи и на гласните доказателствени източници по делото, обосновава се явна несправедливост на наложеното наказание, като се посочва, че е следвало да бъде приложен чл. 66 от НК. Oсъденият се явява лично и отправя искане да бъде оправдан. Представлява се от упълномощените си защитници, които поддържат искането и молят делото да бъде върнато за ново разглеждане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като не са налице сочените основания, поради което следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите, разгледа подаденoтo искане за възобновяване, провери първоинстанционната присъда и въззивното решение с оглед поддържаните основания за възобновяване, за да се произнесе съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо – направено е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, в предвидения от чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на съответния съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С присъда № 449 от 04.02.2014 г., постановена по НОХД № 610/2011 г. на Районен съд – гр. Разлог, А. Н. А. е признат за виновен в това, че: 1) на 24.05.2011 г., след 17:30 ч., в мазето на къща, намираща се в [населено място], [улица], извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14 годишна възраст – малолетния Р. А. И., като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 157, ал. 2 във вр. с ал. 1, предл. 1-во и 2-ро от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на три години и шест месеца; 2) при условията на продължавано престъпление извършил следните деяния по отношение на малолетния Р. С. Т. – на 24.05.2011 г., след 17:30 ч., в мазето на къща, намираща се в [населено място], [улица], извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14 годишна възраст, като употребил за това заплашване и на 25.05.2011 г., в местността „име”, землище на [населено място] на брега на /река/, извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14 годишна възраст, като употребил за това заплашване, като двете деяния осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, поради което и на основание чл. 157, ал. 2 във вр. с ал. 1, предл. 2-ро във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на четири години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, на А. Н. А. е наложено най-тежкото от определените наказания, а именно – наказание „лишаване от свобода” в размер на четири години, което да изтърпи при първоначален „общ режим” в затворническо общежитие от „открит тип”. С присъдата, А. е осъден да заплати на гражданския ищец Р. А. И. чрез неговата майка и законен представител сумата в размер на 4000.00 лева, а на гражданския ищец Р. С. Т. чрез неговата майка и законен представител сумата в размер на 7000.00 лева, представляващи обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди. С решение № 3154 от 22.07.2014 г., постановена по ВНОХД № 91/2014 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, присъдата е изменена като престъпленията по чл. 157, ал. 2 във вр. с ал. 1, предл. 1-во и 2-ро от НК и чл. 157, ал. 2 във вр. с ал. 1, предл. 2-ро във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за които е признат за виновен А. Н. А. са преквалифицирани в по-леко наказуеми такива, а именно – по чл. 157, ал. 3 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 157, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като наложените наказания „лишаване от свобода” в размер на три години и шест месеца и съответно четири години са намалени на по три години. Съответно, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, на А. Н. А. е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на три години, което да изтърпи при първоначален „общ режим” в затворническо общежитие от „открит тип”. С решението е увеличено обезщетението за претърпени от Р. А. И. неимуществени вреди до размера от 7000.00 лева. Разгледано по същество искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. В резултат на самостоятелен доказателствен анализ, въззивната инстанция е достигнала до различна правна оценка на фактите по делото от тази на първоинстанционния съд, като правилно е преквалифицирала престъпните деяния в по-леко наказуеми такива. Съдържанието на решението отговаря на изискванията на чл. 339 от НПК и изложените в него мотиви се споделят от ІнастоящияЕсъд. Изводите на въззивната инстанция, налагащи преквалификацията на деянията в по-леко наказуеми такива, са правилни, тъй като от една страна, въззивният съд е установил недоказаност на обстоятелството, че А. Н. А. е извършил деянията по отношение на двете ненавършили 14-годишна възраст лица, като е употребил за това сила или заплашване. От друга страна, е преценено, че изпълнителното деяние под формата на полово сношение с едното малолетно лице-Р. И., не е било довършено и е останало във фазата на опита, а деянията по отношение на другото малолетно лице-Р. Т., осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време (в рамките на едно денонощие), при идентична обстановка, при еднородност на вината (пряк умисъл), при което деянието, извършено на 25.05.2011 г., е от обективна и субективна страна продължение на деянието, извършено на 24.05.2011 г. В резултат на това, деянието по отношение на Р. А. И. е квалифициарно като опит за полово сношение и извършване на действия по полово удовлетворение – престъпление по чл. 157, ал. 3 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, а деянията по отношение на Р. С. Т. като действия по полово удовлетворение при условията на продължавано престъпление – престъпление по чл. 157, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Нормата на чл. 157, ал. 3 от НК, престъпният хомосексуализъм по отношение на ненавършили 14-годишна възраст лица, съдържа две алтернативни форми на изпълнителното деяние на престъплението, а именно – извършване на полово сношение или на действия на полово удовлетворение. Следователно, за да е осъществен този престъпен състав, е достатъчно да е осъществена само една от формите на изпълнителното деяние, като е възможно кумулативното осъществяване и на другата, но без това да е задължително. Съображенията, изложени в искането за възобновяване, в подкрепа на отменителното основание за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се свеждат до твърдение за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, изразяваща се в пренебрегване на оправдаващите такива и необосновано кредитиране на доказателствата, подкрепящи обвинителната теза. В тази насока се твърди, че съдът не е дал отговор на противоречия в показанията на пострадалите, неправилно е оценил заключенията на експертите и не е изпълнил задълженията си по чл. 14, ал. 1 от НПК – вътрешното му убеждение се основавало на недопустими предположения, а не на конкретни доказателства по делото. Извършената от ВКС проверка, която се дължи в извънредното производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК, констатира, че в дейността на въззивния съд по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК. Всички събрани доказателства по делото са изследвани в съответствие с правилата на формалната логика, подложени са на анализ минималните различия в показанията на пострадалите, като е даден отговор на какво се дължат те, както и имат ли отношение за решаване на централния въпрос по делото – извършил ли е А. престъплението, за което е осъден. Въззивният съд, в пределите на проверката по чл. 314 от НПК, е изпълнил задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК, осигурявайки разкриването на обективната истина по реда и чрез средствата, предвидени в процесуалния закон. Обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК са изяснени съобразно доказателствените източници по делото. Въззивната инстанция е изпълнила задължението си за пълно изясняване и проверка на всички доказателства по делото като е подложила на самостоятелен анализ доказателствения материал. Въззивният съдебен акт е изготвен при условията на чл. 339 от НПК, като втората инстанция по същество е посочила съображенията, които са довели до изменение на присъдата и основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на въззивната жалба, съдържанието на която е възпроизведено и в искането за възобновяване. Оплакванията, в искането за възобновяване на наказателното дело, че наложеното наказание е явно несправедливо са неоснователни. Окръжен съд – гр. Благоевград е определил адекватно на извършеното от осъдения наказание съобразно целите по чл. 36 от НК и при съблюдаване на правилата по чл. 54 от НК. Размерът на наложеното наказание е отмерен към минимума като са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства. При предвидено по чл. 157, ал. 3 от НК наказание „лишаване от свобода” от две до шест години, наказание с една година над минимума е законосъобразно и съответства на обществената опасност на деянията. Въззивният съд е обсъдил в решението си възможността да бъде отложено изпълнението на наказанието на основание чл. 66 от НК и е стигнал до законосъобразния извод, че предпоставките за това не са налице. Преценено е, че поправянето на А. не е постижимо с приложението на материалноправния институт на „условното осъждане”. Съобразени са чистото съдебно минало и личните качества на дееца. Отчетено е, че деянията са извършени по отношение на две малолетни лица. С изтърпяване „ефективно” на наложеното наказание, по отношение на осъдения ще бъдат постигнати целите на наказателната репресия, като тук следва да бъде спомената и ролята на генералната превенция на наказанието. Мотивиран от изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК за възобновяване на наказателно дело. Водим от гороното и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Н. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 610/2011 г., по описа на Районен съд – гр. Разлог и внохд №91/2014 г., по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:............................................. ЧЛЕНОВЕ:.............................................. ..............................................