4 Р Е Ш Е Н И Е
№ 290
гр. София, 14 януари 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Ст. Атанасова изслуша докладваното от съдия Рушанова н.д. № 1073/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК.
Образувано е по искане на осъдения П. Т. С. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение №114/02.07.2018г. на ВКС, ІІІ н.о., постановено по н.д. № 497/2018г. и възобновяване на наказателното производство.
В искането са заявени основанията по чл. 423, ал.1 от НПК и по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК. Заявява се, че при провеждане на касационното производство, респ. съдебното заседание пред ВКС, осъденият е изтърпявал наказание”лишаване от свобода”, като не е призован от затвора, съответно не му е осигурено правото да участва лично в съдебното заседание. Претендират се процесуални нарушения, допуснати от първата и въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото.
В съдебно заседание на касационната инстанция, защитникът на осъдения застъпва становище за основателност на направеното искане.
Прокурорът застъпва позиция за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство, тъй като за съдебното заседание пред касационния съд по н.д. № 497/2018г. осъденият е бил редовно призован чрез брат си, а в призовката не било отбелязано, че по същото време е изтърпявал наказание”лишаване от свобода”
Осъденият С. моли искането да бъде уважено.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, установи следното:
Искането с правно основание по чл. 423, ал. 1 от НПК е процесуално допустимо. По същество е основателно.
С присъда № 243/17.10.2017г. по нохд № 3157/2017г. по описа на Софийски градски съд осъденият П. Т. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал.1, т. 3, пр. 2 и т. 4 във връзка с чл.198, ал.1, пр.1 във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 7/седем/ години и 6/шест/ месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът се произнесъл по разноските по водене на делото, като ги възложил на подсъдимия.
По въззивна жалба на подсъдимия е било образувано внохд № 77/18г. по описа на Софийски апелативен съд, финализирало с постановяване на решение № 56/21.02.2018г. С него първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло.
По касационна жалба на подсъдимия срещу въззивното решение с доводи за наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- т. 3 от НПК е образувано н.д. № 497/2018г. по описа на ВКС, ІІІ н.о.
С решение № 114/02.07.2018г. въззивния акт е оставен в сила, а касационната жалба, като неоснователна - оставена без уважение.
В проведеното на 07.06.2018г. заседание на касационната инстанция по н.д. № 497/2018г. ВКС е приел, че осъденият П. С. е редовно уведомен за датата и часа на съдебното заседание, тъй като е бил призован чрез брат си. Видно от върнатия отрязък от призовката, последната е била връчена надлежно със съответното задължение за предаване на брата на подсъдимия - С. С.. Уведомяването на лицето, което следва да участва в наказателното производство, чрез връчване на надлежно оформени призовки, съобщения и книжа на пълнолетен член на неговото семейство, е законова възможност по чл. 180, ал. 2 от НПК и за състава на касационния съд не е съществувала пречка, при редовното призоваване на подсъдимия, да пристъпи към разглеждане и решаване на делото.
От служебно изисканата информация от ГД ”Изпълнение на наказанията”, ГД ”Изпълнение на наказанията” – Затвора – София се установява обаче, че към датата на съдебното заседание на ВКС по н.д. № 497/2018г. осъденият П. Т. се е намирал в Затвора - София. Това обстоятелство не е било достояние на касационния състав, тъй като нито в призовката за подсъдимия, нито в призовката на служебно назначения защитник е била отбелязана актуалната информация за местонахождението на осъдения.
От изложеното е видно, че е налице основанието на чл. 423, ал.1, пр.2 от НПК за възобновяване на наказателното производство поради неучастие на осъдения в него на стадия на касационното производство. Разпоредбата на чл. 423, ал.1 от НПК визира две хипотези, при които искането на задочно осъден за възобновяване не се уважава - когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал.1 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. При всички случаи, защита чрез извънредния способ за отмяна не се дължи, когато осъденият е знаел за воденото наказателно производство, но по лично усмотрение е избрал да не участва в него лично. Затова с особена важност при преценката основателността на искане за възобновяване на наказателното производство поради неучастие на задочно осъден са две предпоставки – 1/ дали е налице информираност/във всичките й аспекти/ у подсъдимия за наказателното производство и ако не е налице – дали това се дължи на недобросъвестно поведение на осъдения, включително и на такова насочено към укриване и 2/ дали е налице ясно обективиран отказ от участие в производството, изразил се в действия по укриване, неуведомяване за промяна на адреса, неизпълнение на задължения, свързани със съответната мярка за неотклонение, неявяване в съдебно заседание, за което подсъдимият е бил надлежно уведомен и не се е явил без да е посочена уважителна или каквото и да е причина и пр. В конкретния случай несъмнено осъденият е бил запознат с наличието на водено срещу него наказателно производство, както и с характера и вида на повдигнатото срещу него обвинение, като лично е участвал както в първоинстанционното, така и във въззивното производство. Неявяването му в съдебното заседание пред касационната инстанция обаче не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, доколкото същият в този период е бил задържан в Затвора - София за изтърпяване на наказание”лишаване от свобода”. Липсват и данни за това, че той сам се е отказал от правото си да участва ефективно в касационното производство, тъй като въобще не е бил призован чрез администрацията на Затвора - София/по арг. от чл.178, ал.6 от НПК/. В заключение – неявяването му в съдебното заседание на касационния съд не е последица от неговия личен избор, а поради непризоваването му от Затвора - София, предвид липса на информация, че той изтърпява наказание „лишаване от свобода”. При така осъществено разглеждане на делото от касационната инстанция осъденият е бил лишен от право на лично присъствие в процеса и от възможността да прави съответните искания, бележки и възражения. С оглед на това са предпоставките на чл. 423, ал.1, пр. 2 от НПК за отмяна на постановеното касационно решение по н.д. № 497/2018г., възобновяване на наказателното производство и, доколкото правото за лично участие на осъдения е нарушено на стадия на касационното производство, делото следва да се върне именно на него.
На основание чл. 423, ал. 4 от НПК по отношение на осъдения П. С., след уважаване на искането му, следва да бъде взета мярка за неотклонение "Задържане под стража”.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 425, ал.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по н.д. № 497/2018г. по описа на ВКС, ІІІ н.о., като ОТМЕНЯ постановеното по него решение № 114/02.07.2018г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от касационния съд.
Взема по отношение на П. Т. С. мярка за неотклонение " Задържане под стража”.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |