4 РЕШЕНИЕ N. 119 С.,20,10,2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ при секретар: Наталия Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева т.дело N 711/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. [фирма] – [населено място] е подал касационна жалба срещу решение № 22 от 12.04.2010г. по т. д. №45/10г. на Бургаски апелативен съд. Касаторът е изложил оплаквания, определени от него като неправилност на въззивното решение, поради неправилна правна квалификация - по чл.59 ЗЗД, вместо иск по чл.364 ЗЗД, какъвто според него бил предявен. Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение №226 от 04.04.2011г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията дадени с т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Първостепенният – Сливенски окръжен съд / делото изпратено за разглеждане от Бургаски окръжен съд, поради отвод за неподсъдност/ е бил сезиран с искова молба на [фирма]- [населено място] против [фирма] – [населено място], в обстоятелствената част, на която ищецът е поддържал, че с ответника сключили договор за гражданско дружество, по силата, на който, трябвало да изградят и експлоатират съвместно заведение за обществено хранене в [населено място]. За целта ищецът внесъл общо сумата 67314лв., заведението било построено и започнало да функционира през 2004г., но оттогава ответникът „не дал сметка нито за разходите по построяването на обекта, нито за печалбата от него”, като използвал сам заведението. Посочено е още, че страната счита за наличен интереса от разваляне на договора и връщане на даденото на отпаднало основание и тъй като терена, на който било построено заведението не бил собствен, то и построяването на заведението не е породило вещни последици, поради което не било нужно договора да се разваля по съдебен ред а с исковата молба било направено писмено заявление за разваляне на договора на основание чл.87, ал.2 ЗЗД. Петитумът е съдържал искане за присъждане на сумата 67314лв- дадена на отпаднало основание, както и мораторна лихва върху тази сума. Така заявена исковата молба е била нередовна, поради противоречието между обстоятелствена част и петитум. Това противоречие се извежда от претенция за неоснователно обогатяване, за която е поддържано и са изложени обстоятелства относими към сключен договор за дружество по смисъла та чл.357 ЗЗД, като е представен и самият договор, обективиращ същата правна фигура. Изводът, произтича още не само от дефинитивната определеност на договора за дружество и изричната императивна разпоредба на чл.359, ал.2 ЗЗД, установяващ, че внесените пари стават обща собственост на съдружниците, но и от това, че липсват изложени фактически обстоятелства, от които страната извежда окачественото от нея като основание за претенцията си, а именно – предоставяне на претендираната сума на отпаднало основание. Твърдението за неизпълнение на договора няма относимост към разпоредбата на чл.55 ЗЗД, както е определил квалификацията на иска ищецът / неправилно посочена от него в касационната жалба като – чл.59 ЗЗД/. Обсъжданото противоречие се извежда още и от обстоятелствата свързани с твърденията в исковата молба, за прекратяване на договора съобразно чл. 87 ЗЗД/ изрично ищецът е посочил, че с депозиране на исковата молба „ отправя и писмено заявление към ответника „ за разваляне на договора/. Чл. 363 ЗЗД, обаче, очертава императивно основанията, на които може да бъде прекратен договора за дружество, а специалната норма дерогира приложимостта на общия ред. При договора за дружество липсват насрещни престации, поради което и претенцията за връщане на даденото влиза в противоречие с твърдението в исковата молба за наличие на облигационно правоотношение, произтичащо от този вид договор. С осъществяване на някое от основанията по чл.363 ЗЗД се преустановява действието на договора за дружество-в смисъл, че се погасяват правата и задълженията, произтичащи от реализирането на общата стопанска дейност. Погасяват се напр.- задълженията за вноска, за грижа по общата дейност, по непрехвърляне правото на участие и някои права на управление / право на глас, на контрол, на вето и др./ Не се погасяват, а могат да бъдат претендирани, но само по очертания в чл.357 и сл. ЗЗД, ред правото на дял от печалбата, правото на обезщетение за вреди от общата дейност, правото на разноски във връзка с тази дейност, тъй като тези права както и задълженията / за участие в загубите, включително и в задълженията спрямо трети лица, произтичащи от общата стопанска дейност/ са резултат на създадената имуществена общност, пряка последица от сключване на договор за дружество.Тази правна характеристика на договора, сключен между страните е разгледана теоретично вярно и от съдилищата, които обаче не са приложили тези свои изводи спрямо конкретния случай, а са счели, че са сезирани редовно, поради което са определили правна квалификация на иска по чл.55 ЗЗД вр. чл.87 ЗЗД. Както бе отбелязано вече - ред неприложим спрямо облигаторните правоотношения, произтичащи от валидно сключен договор за дружество, за какъвто ищецът е поддържал в исковата си молба, че е бил сключен между него и ответника. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложение на закона и се извежда от исковата молба- нейната обстоятелствена част и петитум,както правилно е отчел първостепенния съд, но само редовна искова молба може да обуслови валидното осъществяване на тази дейност. Следователно, решаващият състав е следвало, в качеството си на въззивен съд да проведе производство по чл. 129 ГПК, с оглед това, че претенцията следва да се основава на ясни и конкретни обстоятелства,кореспондиращи с нея, които съдът следва да подведе под конкретна правна норма. Като не е съобразил изложеното, решаващият състав е постановил своят съдебен акт по нередовна искова молба в противоречие с разрешенията дадени с т.4 на ТРОСГК №1 /2001г.на ВКС на РБ, които не са загубили своята стойност на задължителна практика, поради това, че са насочени към разрешаване на въпроси относими общо към характера и спецификата на въззивното производство и съответно приложими и към процесуалния ред, очертан от действуващия ГПК. С оглед тези разрешения именно, постановеното по нередовна искова молба решение като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да проведе производство по чл.129, ал.2 ГПК, със задължителни указания за привеждане в съответствие на обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Едва след това и в зависимост от процесуалното поведение на ищеца, след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба следва да бъде определена и правната квалификация на иска, по който се дължи произнасяне по същество. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 22 от 12.04.2010г. по т. д. №45/10г. на Бургаски апелативен съд.. ВРЪША делото за ново разглеждане от същия съд при друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: