Ключови фрази
отмяна на решение * етажна собственост * преклузивен срок


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 213

София, 10. 05. 2013 година





Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр.дело N 2739 /2013 г.:

Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. М., гражданин на И., срещу определение № 21 от 07.01.2013 г. по ч.гр.д. № 2281 /2011 г. на Бургаски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 464 от 21.11.2011 г. по гр.д. № 376 /2011 г. на Поморийски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради просрочие на исковата молба.

С обжалваното определение, както и с първоинстанционното, е прието, че молбата на Д. М. за отмяна на решение на етажната собственост е подадена на 05.05.2011 г. след изтичането на 04.05.2011 г. на 14-дневния срок по чл.40,ал.2 ЗУЕС в редакцията преди изменението с бр.57 ДВ от 26.07.2011 г.; че съобщението за изготвения протокол е било залепено на входа на самостоятелния обект в срока по ал.6 и по реда на чл.13,ал.2-6 ЗУЕС, което е констатирано с протокол по чл.13,ал.4, съставен на 20.04.2011 г. от нотариус; срокът, броен по реда на чл.60,ал.5 ГПК, е изтекъл на 04.05.2011 г., поради което подадената по пощата на 05.05.2011 г. молба е просрочена и производството по нея е недопустимо.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено.

Насрещната страна етажната собственост на [фирма], [населено място], (курортен комплекс от затворен тип) твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и че жалбата е неоснователна.

Оплакванията за незаконосъобразност на обжалваното определение се свеждат до това, че съобщението за изготвения протокол не е извършено редовно чрез залепването му в сградата на 20.04.2011 г. по реда на чл.13,ал.4 ЗУЕС в редакциите преди ДВ бр.57 /2011 г., следователно Д. М. не е бил уведомен за протокола от общото събрание на 20.04.2011 г. и молбата му за отмяна на решението на общото събрание е подадена в срока по чл.40,ал.2 ЗУЕС.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

От изведените от частния жалбоподател правни въпроси по приложението на чл.40,ал.2 вр. чл.16,ал.7 ЗУЕС вр. чл.13,ал.5 ЗУЕС в редакциите на разпоредбите преди изменението с ДВ бр.57 /26.07.2011 г. обуславящ е въпросът : Дали когато собственикът не обитава постоянно собствения си имот в етажната собственост, но е бил представляван на общо събрание на етажната собственост чрез упълномощен представител, съобщение за изготвения протокол не следва да му се връчи по реда на чл.13,ал.5 ЗУЕС – чрез упълномощения представител, защото в общото събрание на 14.04.2011 г., видно от приложения протокол (л.18 – л.33) Д. М. е бил представляван от двама души – адв. В. Д. (процесуален представител и в настоящото производство) и М. Х. С., като и двамата са представили пред общото събрание нотариално заверени пълномощни, които са описани в протокола (л.19,стр.2, абзац първи).

Доколкото не се твърди противоречие с разрешение в посочено решение или определение на съд, настоящият състав намира, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно облагане на обжалваното определение.

В отговор на въпроса настоящият състав намира, че в такава хипотеза към 20.04.2011 г. съобщаването на етажния собственик за изготвения протокол на проведено общо събрание съгласно действащите преди измененията с ДВ бр. бр.57 /26.07.2011 г. редакции на чл.16,ал.7 вр. чл.13,ал.5 ЗУЕС е следвало да бъде извършено чрез упълномощеното от етажния собственик лице.

По основателността на частната жалба:

Между представените от насрещната страна доказателства са нотариално заверените пълномощни на адв. Д. (л.101 и сл.) и на М. Х. С. (л.105), които общото събрание е приело за представители на Д. М.. Пълномощните са описани точно в протокола на общото събрание от 14.04.2011 г. (л.19,стр.2, абзац първи). Поради което следва да се приеме, че общото събрание е разполагало с двете пълномощни при провеждане на общото събрание. В пълномощното на М. Х. С. е посочен постоянният му адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ет.2,ап.11.

Установено е и не се спори, че Д. М. не е обитавал собствения си имот в етажната собственост през м. април 2011 г.

При дадения отговор на правния въпрос настоящият състав намира, че съобщението от общото събрание на етажната собственост до Д. М. за изготвения протокол от общото събрание е следвало да стане чрез някое от двете упълномощени от него лица – адв. Д. или М. Х. С..

Етажната собственост на [фирма], чиято е доказателствената тежест, не твърди и не доказва, че е правила опит да връчи съобщение по този ред, а твърди и доказва, че е залепила съобщение за изготвяне на протокола на 20.04.2011 г. Този факт е неизгоден за нея и доказва незаконосъобразността на действията и по съобщаването на протокола, т.е. че по този ред не е съобщено на Д. М. за изготвянето на протокола.

Следователно Д. М. или негов представител не е бил уведомен за изготвянето на протокола на 20.04.2011 г. и доколкото насрещната страна не е установила друго последващо законосъобразно съобщаване за изготвения протокол и с оглед твърденията на процесуалния представител на Д. М., следва да се приеме, че Д. М. е уведомен на 29.04.2011 г. Оттогава до 05.05.2011 г. не е изтекъл срокът по чл.40,ал.2 ЗУЕС, в редакцията, действащата преди измененията с ДВ бр. бр.57 /26.07.2011 г.. Следователно молбата му по чл.40 ЗУЕС е в срок.

От изложеното следва, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение, както и потвърденото с него, са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата за отмяна на решението на общото събрание на етажната собственост.

Частният жалбоподател не претендира разноски и такива не следва да му бъдат присъждани, а с оглед изхода от това производство, искането на насрещната страна за разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21 от 07.01.2013 г. по ч.гр.д. № 2281 /2011 г. на Бургаски окръжен съд, г.о..

ОТМЕНЯ определение № 21 от 07.01.2013 г. по ч.гр.д. № 2281 /2011 г. на Бургаски окръжен съд, г.о. и потвърденото с него определение № 464 от 21.11.2011 г. по гр.д. № 376 /2011 г. на Поморийски районен съд.

Връща делото на първоинстанционния Поморийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.