5 Р Е Ш Е Н И Е №188 гр. София, 30 октомври 2019 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мариана Петрова и в присъствието на прокурора Гебов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 860/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Благоевград и касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец Д. П. срещу нова присъда № 1809 от 17.04.2019г., постановена по в.н.о.х.д. № 51/2019г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, с която подс. Б. Г. П. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. В протеста на прокурора се заявява материална и процесуална незаконосъобразност на постановената присъда, като се сочи, че при преценката на доказателствения материал въззивният съд неправилно е стигнал до извода за невиновност на подсъдимия. В допълнение към протеста се изтъкват допълнителни доводи – неправилен анализ на показанията на пострадалия П., соченето на несъществени противоречия и възприемане на заинтересованост на свидетеля, при игнориране на последователността на показанията му относно личните му възприятия. Не било отчетено и обстоятелството, че показанията на св. П. кореспондират с показанията на св. П., К., П., В., а отделно от това- показанията на посочените свидетели били игнорирани. Същевременно съдът се отнесъл безкритично към обясненията на подсъдимия и показанията на неговите близки, като превратно тълкувал и заключението на съдебно-медицинската експертиза. В заключение се сочи, че мотивите не отговарят на изискванията на чл. 305 от НПК, поради което е налице съществен процесуален порок- „липса на мотиви”, обуславящ отмяна на съдебния акт и необходимостта от връщане на делото за новото му разглеждане на въззивния съд. В жалбата на частния обвинител и допълнението към нея се изтъкват идентични съображения- за тенденциозен и превратен анализ на показанията на св. П. и игнориране на показанията на полицейските служители - колеги на пострадалия, както и на заключението на съдебно-медицинската експертиза. Съдът неправилно се доверил на обясненията на подсъдимия и показанията на неговите близки роднини. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Подсъдимият П. и частния обвинител Д. П. не се явяват и не вземат отношение по протеста и жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С присъда № 6813 от 28.12.2018г. по н.о.х.д. № 484/2016г. по описа на Благоевградски районен съд подсъдимият Б. Г. П. е признат за виновен в това, че на 16.03.2013г. в [населено място] противозаконно повредил лек автомобил марка „Ф. П.” с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 3 840/три хиляди осемстотин и четиридесет/лева-собственост на Д. С. П., като счупил един брой задно панорамно стъкло на стойност 703,20лв и с това причинил вреди в размер на 703,20лв., поради което на осн. чл.216, ал.1 във връзка с чл.54 от НК е осъден на 6/шест/месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане в сила на присъдата. С първоинстанционната присъда подс. П. е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 578,70/петстотин седемдесет и осем лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди, в резултат на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК. На подсъдимия П. са възложени разноските по водене на делото, както и съответната държавна такса върху уважения граждански иск. По жалба от подсъдимия П. и защитника му е образувано в.н.о.х.д. № 51/2019г. по описа на Благоевградски окръжен съд, по което е постановена присъдата - предмет на настоящата касационна проверка. С нея първоинстанционният съдебен акт е изцяло отменен, а подс. П. е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение да е извършил престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. Върховният касационен съд намира протеста и касационната жалба на гражданския ищец и частен обвинител за процесуално допустими. Разгледан по същество протестът е неоснователен. Жалбата на гражданския ищец и частен обвинител е частично основателна, макар и не по всички изтъкнати в нея доводи. Изтъкнатите в протеста и в жалбата съображения за несъответствие на приетите за установени фактически обстоятелства с доказателствата по делото касаят фактическата необоснованост на постановения въззивен съдебен акт, която поначало не съставлява самостоятелно касационно основание сред посочените в чл.348, ал.1 НПК, поради което развитите съображения не подлежат на самостоятелно обсъждане. Касационната инстанция дължи произнасяне в рамките на установените от въззивния съд фактически положения, като извършваният от нея контрол се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. В контекста на обсъжданата проблематика ангажираното от прокурора основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК - нарушение на материалния закон е неправилно формулирано, но тъй като е обосновано чрез доводи, касаещи неправилна оценъчна дейност на контролираната инстанция, настоящият съдебен състав ще разгледа залегналите в протеста доводи на плоскостта на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК- съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото претенцията за неправилното приложение на закона произтича от допуснати процесуални нарушения при извеждане на релевантната фактология на деянието. При касационната проверка на атакувания съдебен акт, в частта с която подсъдимият е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл.216, ал.1 от НК, настоящият съдебен състав не констатира да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. При упражняване правомощието си по чл. 336, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 334, т. 2 НПК въззивната инстанция е приела различна от първата инстанция фактология на деянието, като е посочила, че не е установен по несъмнен начин фактът на авторството на деянието от страна на подс. П.. Окръжният съд е подходил внимателно към съдържанието на гласните доказателствени средства и съобразно процесуалните изисквания се е спрял на значимите в тях противоречия. Обсъдил ги е не само поотделно, но с оглед на взаимната им логическа обвързаност, хронологическа последователност и корелацията им с останалите писмени доказателствени източници по делото. В мотивите на въззивния съд подробно са изследвани всички констатирани противоречия, като не се наблюдават нарушения на формалната логика и процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съда. Правилно и в съответствие с действителното съдържание на доказателствените средства, контролираната инстанция е заключила, че не е установено по несъмнен, категоричен и безспорен начин обстоятелството подсъдимият да е счупил задно панорамно стъкло на стойност 703,20лв. на лекия автомобил - собственост на жалбоподателя П.. Показанията на св. П. са подложени на критичен анализ, като съдът е съобразил от една страна качеството на подстрадал на свидетеля, а от друга страна - че е единствен очевидец на деянието. Не е подминат факта, сериозно компрометиращ достоверността на казаното от свидетеля и в частност категоричността му, че извършителят е именно подсъдимият, относно неговата заинтересованост и предубеденост. Съдът подробно е изследвал отношенията на св. П. с подсъдимия, произтичащи не само от предхождащи действия на свидетеля в качеството му на полицейски служител, задържал подсъдимия по друг предхождащ повод, но и обстоятелството че сам свидетелят П. е подсъдим по дело от частен характер, заведено от подсъдимия срещу него за нанесена му лека телесна повреда по повод конкретния случай-предмет на настоящето наказателно производство. Така, подхождайки с изключително внимание, окръжният съд е проследил в детайли казаното от свидетеля и констатирал редица несъответствия и логически неясноти, които са компрометирали показанията на свидетеля и са дали основание на решаващата инстанция да не му се довери. Стриктно съблюдавайки правилата на процесуалния закон въззивният съд подробно е проследил всяка подробност от показанията на св. П., като я е съпоставил и със съдържанието на останалите доказателствени материали. Така, отчитайки вътрешната им нелогичност, непоследователност и несъответствие с показанията на св. Т., св. Д., св. С. и отразеното в книгата на получените от дежурната част съобщения и сигнали за извършени престъпления, с основание решаващият съд е решил да не се довери на св. П.. Извода за недоказаност на обвинението не търпи упрек и поради неправилен анализ на показанията на св. К., П. и Д.- полицейски служители и колеги на подсъдимия, допуснали в различни момент нерегламентиран контакт между пострадалия и подсъдимия с данни за нанесен му побой в полицейското управление след задържането му и осъществили неформални контакти с пострадалия, включително и запознавайки го с вещественото доказателство - маратонки и с евентуално заявеното от подсъдимия по време на престоя му в болнично заведение по време на фактическото му задържане. Тези фактически данни правилно са оценени от решаващата инстанция като индикиращи заинтересованост и предубеденост у свидетелите, поради което съдържащата се в показанията им информация за направено от подсъдимия извънпроцесуално самопризнание, като производна и не кореспондираща с други доказателствени източници, с основание е приета за несигурна основа на извеждане на фактически изводи. Не се споделя и оплакването в протеста и жалбата, че съдът се е доверил на обясненията на подсъдимия и показанията на неговите роднини, без да съобрази родствените им отношения и без да е отчетена спецификата на обясненията на подсъдимия не само като източник на доказателства, но и като средство за защита. Видно от мотивите към присъдата съдът е приел, че подсъдимият не е автор на деянието, едва след като е констатирал, че обясненията на подсъдимия и показанията на св. П.П., Сн. П. и Г. П. се подкрепят косвено от показанията на непредубедения св. д-р. К. и отчасти от заключенията на съдебно-медицинските експертизи. Несъмнен факт, приет и от двете инстанции, е че в деня преди деянието подсъдимият е претърпял инцидент, при който е изкълчил крака си и е бил със затруднения при придвижването, включително и при осъществяване на бягане. Вярно е, че св. П. е възприел, че куцащ човек е счупил стъклото на автомобила му, но предвид данните, че след задържането на подсъдимия на свидетеля му е бил осигурен достъп до подсъдимия, е възможно обстоятелството за травмата му, да е станало известно на пострадалия именно в този момент, поради което тези показания биха могли да са тенденциозни. Нещо повече, в контекста на последователните и логични показания на св. П. П. и Сн. П., че в нощта на деянието подсъдимият не е напускал жилището си, убедително е защитен извода на въззивния съд за недоказаност на обвинението. Следователно и във връзка с тези доказателствени средства не се наблюдава опорочаване на оценъчната дейност на съда при формиране на изводите му по фактите. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице претендираните касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което искането в протеста и в жалбата на частния обвинител за отмяна на присъдата в оправдателната й част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд не може да бъде удовлетворено. При касационната проверка на атакуваното решение ВКС обаче констатира наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на произнасяне по предявения от пострадалия граждански ищец Д. П. граждански иск за причинени от деянието имуществени вреди. Този иск е бил уважен в пълния му предявен размер от първоинстанционния съд, за което е постановен нарочен гражданско - осъдителен диспозитив в първоинстанционния съдебен акт. Въззивният съд се е задоволил единствено да отмени присъдата, включително и в гражданско - осъдителната й част, но не се е произнесъл по съществото на предявения граждански иск, който е бил висящ за разрешаване пред него след новото произнасяне по наказателната отговорност на подсъдимия и последвалото му оправдаване. Съответно, както в диспозитива на присъдата, така и в мотивите, е налице сериозен пропуск във връзка с обсъждане наличието на деликт, а това несъмнено е нарушило правото на защита на пострадалия в наказателното производство. По изложените съображения атакуваната присъда на ОС - Благоевград, в гражданско - правната й част, подлежи на отмяна на осн. чл. 354, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 3, т. 2 от НПК, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В останалата част, присъдата, като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 1809 от 17.04.2019г. на Благоевградски окръжен съд, постановена по внохд № 51/19г., в частта, с която е отменена първоинстанционна присъда № 6813/28.12.2018г. на РС - Благоевград в гражданско - осъдителната й част. Връща делото за ново разглеждане, в гражданско- правната му част, от друг състав на Благоевградски окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1809 от 17.04.2019г. на Благоевградски окръжен съд, постановена по внохд № 51/19г. в наказателната й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: