Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
гр. София, 16.07. 2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на седми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 4088 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца С. П. К. срещу решение № 1698 от 14. 03. 2017г. по в. гр. дело № 6865/2016г. на Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение № 2055 от 07.03.2016г. по гр. дело № 51854/2014г. на Софийски районен съд, III ГО, 85 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Ц. Б. М. обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД за сумата 15 548. 85 лева, съставляваща задатък съгласно т.3.1 от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 21.02.2014г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба да окончателното й плащане и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 610. 59 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 07.05.2014г. до 23.09.2014г.. Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице - помагач на страната на ответницата.
Касаторът - ищец релевира основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, разгледал е избирателно само някои от тях, като им е придал несъществуващо значение и съдържание, при което тълкувайки действителната договорна воля на страните в нарушение на чл. 20 ЗЗД, е достигнал до необоснования извод за наличие на виновно неизпълнение на процесния предварителен договор от страна на купувача, каквото всъщност е реализирано от продавачката – ответница и последното е било основанието за разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД и за възникване на претендираното субективно право по чл. 93 ЗЗД. По този начин извеждайки правния извод, че ищецът няма качеството изправна страна по процесния договор и поради това няма право на договорения задатък, според касатора, решаващият съд е нарушил и приложимия материален закон. Моли въззивното решение да бъде отменено, като предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски за всички съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба /ответница и в производството/ - Ц. Б. М. и третото лице - помагач на страната на ответницата - [фирма] подават писмени отговори, в които поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Молят въззивното решение да бъде потвърдено и да им бъдат присъдени съдебно – деловодните разноски пред касационната инстанция. Ответницата М. предявява възражение за прекомерност на платения от касатора адвокатски хонорар в настоящото касационно производство.
С определение № 100 от 13. 02. 2018г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция отпреди изменението в ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г./, по материалноправния въпрос за приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите с оглед действителната обща воля на страните. По този правен въпрос е налице задължителна безпротиворечива практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, редакция отпреди изменението в ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г., формирана по реда на чл. 290 ГПК: решение № 502 от 26.07.2010г. по гр. д. № 222/2009г. на ІV г.о.; решение № 546 от 23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009г. на ІV г.о.; решение № 504 от 26.07.2010г. по гр. д. № 420/2009г. на ІV г.о.; решение № 220 от 31. 07. 2014г. по гр. д. № 6126/2013г. на ІV г.о.; решение № 134 от 25. 06. 2014г. по гр. д. № 6886/2013г. на ІІІ г.о.; решение № 430 от 20. 01. 2015г. по гр. д. № 1673/2014г. на ІV г.о. и др., която следва да намери приложение и по настоящото дело. Според последната при спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му.
По съществото на касационната жалба и наведените касационни оплаквания:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правни основания чл. 93, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът К. - купувач и ответницата М. - продавачка са страни по предварителен договор от 21. 02. 2014г. за продажба на апартамент № 21, находящ се в [населено място], [улица], ет. 6, по силата на който продавачката поема задължение да прехвърли правото на собственост върху целия апартамент с окончателен договор за продажба в срок до 08. 04. 2014г., декларирайки че имотът не е обременен с вещни тежести, ипотеки, възбрани, учредени ограничени вещни права или други права на трети лица, които биха възпрепятствали купувача да упражнява правото си на собственост в пълен обем /чл. 2.4/. Съгласно чл. 2.5 от процесния предварителен договор ответницата поема задължения до момента на сключване на окончателния договор да представи всички необходими документи, да осигури присъствието на всички лица, имащи отношение към собствеността на имота, да не сключва с други лица предварителни договори за продажба и да не обременява имота с други права, които биха възпрепятствали купувача да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Ищецът от своя страна поема задължение да заплати договорената продажна цена в размер на 103 659 лв., както следва: сумата от 10 365. 90 лв. при подписване на предварителния договор, авансово като капаро /чл. 2.6/, и сумата 93 293. 10 лв. чрез банков кредит, след нотариалното изповядване на сделката и след вписване на ипотека върху имота в полза на банката – кредитодател, като преди сключване на окончателния договор представя на продавача писмо – удостоверение от банката, че кредитът е одобрен и плащането ще бъде извършено след изпълнение на горепосочената процедура /чл. 2.7/. Страните по предварителния договор за продажба от 21. 02. 2014г. постигат съгласие в чл. 3.1, че при виновно неизпълнение /точно и в срок/ на което и да е от поетите договорни задължения от страна на продавача, последният дължи на купувача връщане на платеното капаро – 10 365. 90 лв. в размер на един път и половина, т.е. сумата 15 548. 85 лв..
В процеса е безспорно обстоятелството, установено и с платежно нареждане от 21. 02. 2014г., заверено от [фирма], че на 21. 02. 2014г. ищецът – купувач е превел по банков път на ответницата – продавач договореното капаро /задатък/ по процесния договор в размер на 10 365. 90 лв.. От представеното удостоверение от Агенция по вписванията, СВ – гр. С. от 27. 03. 2014г. се установява, че върху притежаваната от сина на ответницата - М. И. М. 1/6 идеална част от недвижимия имот – предмет на предварителния договор, е вписана възбрана за обезпечаване на задължение по неизплатена издръжка на низходящ, която до момента на приключване на съдебното дирене е останала невдигната. По този факт и досежно наличието на съсобственост върху процесния апартамент между ответницата и двамата й сина при дялове: 4/6 ид.ч. за ответницата и по 1/6 ид.ч. за синовете й, която съсобственост е съществувала към момента на сключване на предварителния договор за продажба, страните също не спорят.
Поради неизпълнение на задължението на ответницата по процесния предварителен договор да прехвърли правото на собственост върху имота без тежести и възбрани /чл. 2.4 и чл. 2.5/, с нотариална покана, получена от ответницата на 08. 05. 2014г., ищецът се отказва от договора, давайки срок на насрещната страна /5 – дневен от получаване на нотариалната покана/ за заплащане на договорения задатък в чл. 3.1 в размер на 15 548. 85 лв..
Възприемайки гореизложената фактическа обстановка по делото, въззивният съд е тълкувал действителната воля на страните по процесния предварителен договор в нарушение на чл. 20 ЗЗД, извеждайки необоснования и непочиващ на приетите по делото доказателства фактически и правен извод, че ищцата е изпълнила задълженията си по договора точно, поради което не дължи заплащане на договорения в чл. 3.1 задатък. От доказателствения материал по делото се установява, а и страните не спорят, че върху 1/6 ид.ч. от апартамента – предмет на процесния предварителен договор, през 2012г. е наложена възбрана за обезпечаване на задължение за издръжка на низходящ на един от съсобствениците – сина на продавачката М., която не е заличена до приключване на съдебното дирене в настоящия процес. Едно от поетите от продавачката задължения по процесния предварителен договор е да прехвърли правото на собственост върху целия имот, макар съсобствен между нея и двамата й сина, свободен от вещни тежести, възбрани или други права на трети лица, които биха възпрепятствали упражняването на правото на собственост в пълния му обем. Наличието на възбрана върху 1/6 ид.ч. от апартамента и неспособността на продавачката да я заличи до изтичане на срока за сключване на окончателен договор съставлява виновно неизпълнение на горепосоченото договорно задължение на ответницата по смисъла на чл. 3.1 – основание за разваляне на договора /отказ от него/ без спазване на реда по чл. 87 ЗЗД и за получаване на престация в размер на договорения в полза на купувача задатък, без да е нужно да се доказват вреди от договорното неизпълнение. По процесното правоотношение задатъкът /капаро/ в полза на купувача е уговорен като обезпечение и обезщетение за неизпълнение на което и да е договорно задължение, поето от продавачката, следователно и за неизпълнение на задължението за осигуряване и прехвърляне с окончателния договор на чист от вещни тежести, възбрани и други права на трети лица имот. Обстоятелството, че собствената на ответницата 4/6 ид.ч. от процесния апартамент не е възбранена, е ирелевантно, тъй като поетото задължение по предварителния договор от 21. 02. 2014г. е за прехвърляне на правото на собственост върху целия имот и за купувача е от съществено значение да го получи с окончателния договор от всички съсобственици, напълно и изцяло необременен с вещни тежести, възбрани или други права на трети лица. В гореизложения смисъл, наличието на възбрана върху идеална част от процесния апартамент, съставлява виновно неизпълнение на договорно задължение на продавачката по процесния облигационен договор, което поражда и причинява неизпълнение на основното задължение на ответницата за прехвърляне правото на собственост с окончателен договор.
За да има право на договорения в чл. 3.1 от процесния предвартелен договор задатък, ищецът следва да установи в процеса освен виновното неизпълнение на договорните задължения на насрещната страна и своето качество на изправна страна по облигационното правоотношение. Купувачът е изпълнил точно задължението си за заплащане на първата, авансово платена част от договорената продажна цена в размер на 10 365. 90 лв., след което е настъпила виновната невъзможност за изпълнение на договорните задължения на продавачката по чл. 2.4 и чл. 2.5, изр. 2 и 3. Именно последното неизпълнение е причината за несключване на окончателния договор за продажба, продължило и след изтичане на договорения срок за сключване на окончателния договор, вкл. към момента на връчване на нотариалната покана за заплащане на процесния задатък. След изтичане на срока за сключване на окончателен договор за продажба, правото на купувача да се откаже от договора по облекчения ред на чл. 93 ЗЗД и да се възползва от договорната клауза за плащане на задатък в размер на един път и половина от престирания по предварителния договор, е вече възникнало. При тази хипотеза на развален предварителен договор по вина на продавачката, за купувача не може да възникне задължение за заплащане на остатъка от договорената продажна цена на апартамента. Поради това неизпълнението на това задължение не превръща изправния до момента на разваляне на предварителния договор купувач в неизправна страна, какъвто необоснован и в нарушение на материалния закон /чл. 93 ЗЗД/ извод е направил въззивния съд. Ищецът е изправна страна по процесния предварителен договор и като такъв е титуляр на субективното право по чл. 93, ал. 2 ЗЗД за заплащане на договорения задатък в размер на 15 548. 85 лв.. Искът с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД следва да бъде уважен за целия предявен размер.
Задължението за заплащане на задатък по процесния договор е без определен срок, поради което е приложима нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава след покана. Такава покана /нотариалната покана/ е връчена на ответницата на 08. 05. 2014г., но доколкото в нея е даден 5 – дневен срок за доброволно изпълнение на процесното задължение по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, ответницата е изпаднала в забава след изтичане на този срок, т.е. на 14. 05. 2014г. и от този момент дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва. Последната за процесния период: 14. 05. 2014г. – 24. 09. 2014г. възлиза на 580. 29 лв., за която сума е основателен акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила при преценка на приетите доказателства, поради което то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, настоящият съдебен състав дължи постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени в горепосочените размери. В останалата част, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 580. 29 лв. до предявения размер от 610. 59 лв., въззивното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.
С определение от 30. 12. 2014г. по гр. д. № 51854/2014г. на СРС, Трето г.о., 85 състав, в настоящия исков процес е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответницата - [фирма], поради наличието на договор за посредничество за продажба на процесния апартамент от 09. 12. 2013г. между ответницата М. като възложител и [фирма] като посредник /брокер/, и са приети за съвместно разглеждане предявени евентуално съединени обратни искове на ответницата срещу третото лице – помагач: първият с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 5 180 лв., съставляваща платена от ответницата брокерска комисионна по неизпълнения и развален посреднически договор от 09. 12. 2013г., ведно със законната лихва от 21. 02. 2014г., и вторият с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата 5 182. 95 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на посредническия договор от 09. 12. 2013г., изразяващи се в дължимата сума по чл. 3.1 от процесния предварителен договор, надвишаваща платеното от купувача по този предварителен договор капаро. Поради извода на първоинстанационния и въззивния съд за неоснователност на първоначалните искове по чл. 93, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, горепосочените обратни искове не са били разгледани.
Привличането на трето лице - помагач е обусловено от наличието на правен интерес за страната, която иска привличането /чл. 218 ГПК/. Интересът се състои от постановеното в чл. 223 ГПК действие на решението по отношение на третото лице /установително действие в отношенията на третото лице с насрещната страна и задължителна сила на мотивите в отношенията му с подпомаганата страна/. Интерес е налице в случай, че страната, искаща привличането има регресни права срещу третото лице, спрямо които правата - предмет на първоначалните искове са преюдициални, т. е. следва да са в причинна връзка. Следователно правният интерес се определя от материалноправните отношения между привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главните искове, първият да предяви иск против втория, в който процес, по силата на чл. 223, ал. 2 ГПК, третото лице ще бъде подчинено на мотивите на постановеното решение. Предпоставките на чл. 218 и чл. 219 ГПК са условия за допустимост на акцесорното процесуално правоотношение. Определението, с което те са приети за осъществени, е необжалваемо, но е оттегляемо. Оттеглянето /отмяната/, когато условията за привличане на трето лице - помагач не съществуват, обезпечава нормалното развитие на производство и своевременното му приключване; изключва "привидното" действие на решението по чл. 223 ГПК /решението при формален помагач не поражда обвързващото и установителното действие, предвидено в тази норма/; осуетява възможността формалната страна да иска отмяна на решението. В горепосочения смисъл е постановеното по чл. 290 ГПК решение № 156 от 05.07.2016 г. по гр. д. № 5972/2015 г. на ВКС, Първо г.о..
Правата, заявени от ответницата М. като предмет на обратните искове, произтичат от друг договор, различен от процесния предварителен договор, в който ищецът не е страна. Те не са регресни права, а напълно независими от правата и задълженията на страните по първоначалните искове, произтичащи от предварителния договор за продажба. Касаят единствено материалното правоотношение между продавачката М. и брокерската агенция по сключения посреднически договор, т.е. липсва връзка на преюдициалност и причинна връзка. От гореизложеното следва, че отсъства правен интерес по смисъла на чл. 218 ГПК за привличането в процеса като трето лице помагач на страната на ответницата на [фирма], съответно за предявяване на обратни искове срещу последното, при което определението, с което е допуснато привличането по чл. 219 ГПК и са приети за съвместно разглеждане предявените обратни искове, като необжалваемо, но оттегляемо, следва да бъде отменено от настоящата инстанция, а производството по приетите за разглеждане обратни искове срещу [фирма] следва да бъде прекратено /в този смисъл: решение № 26/10. 02. 2009г. по гр.д. № 5911/2007г. на ВКС, Четвърто г.о.; определение № 341/21. 10. 2013г. по ч.гр.д. № 4556/2013г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 156 от 05.07.2016 г. по гр. д. № 5972/2015 г. на ВКС, Първо г.о./. Производството по обратните искове следва да бъде образувано в отделно производство пред първоинстанционния съд, на който да бъдат изпратени оригиналните съдебни книжа /искова молба и приложения, отговор на исковата молба и приложенията и др./, за да бъдат съобразени всички законни последици от предявяването на исковете на 27. 08. 2015г..
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 4 402. 56 лв. – съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции, включващи държавни такси по исковата молба, въззивната и касационна жалби и хонорар за един адвокат пред трите съдебни инстанции, намален по възражението на ответницата с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК до минимума в чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 4 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на 1 013. 87 лв..
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1698 от 14. 03. 2017г. по в. гр. дело № 6865/2016г. на Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав в частта му, с която са отхвърлени предявените искове с правни основания чл. 93, ал. 2 ЗЗД за сумата 15 548. 85 лв. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 580. 29 лв., както и в частта му за присъдените съдебни разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ц. Б. М., ЕГН: [ЕГН], да заплати на С. П. К., ЕГН: [ЕГН], сумата 15 548. 85 лв., на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, съставляваща задатък по чл.3.1 от предварителен договор за продажба на недвижим имот от 21. 02. 2014г., ведно със законната лихва, считано от 24. 09. 2014г. до окончателното плащане; сумата 580. 29 лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съставляваща лихва за забава върху главницата от 15 548. 85 лв., за периода 14. 05. 2014г. – 24. 09. 2014г., и сумата 4 402. 56 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съставляваща съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1698 от 14. 03. 2017г. по в. гр. дело № 6865/2016г. на Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 580. 29 лв. до предявения размер от 610. 59 лв..
ОТМЕНЯ определение от 30. 12. 2014г. по гр. д. № 51854/2014г. на СРС, Трето г.о., 85 състав, с което е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответницата Ц. М. - [фирма] и са приети за съвместно разглеждане предявените обратни искове на ответницата срещу [фирма], и ПРЕКРАТЯВА производството по тези искове.
Оригиналните съдебни книжа /искова молба, отговор на искова молба, приложения и други/ по обратните искове да се изпратят на Софийски районен съд за образуването им в самостоятелно исково производство.
Решението не подлежи на обжалване, освен в частта му, имаща характер на определение досежно произнасянето по чл. 220, ал. 2 ГПК и прекратяването на производството по обратните искове. В последната част то подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|