5 Р Е Ш Е Н И Е № 121 София, 05 април 2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 2 март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Красимира Колова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №48 по описа за 2011 година Срещу решение по внохд.№164/2010 г. на Апелативен съд-гр.София е подадена касационна жалба от подсъдимия Е. Р. Н . В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата частично основателна,досежно оплакването за нарушение по чл.348 ал.1т.2 НПК, поради липса на мотиви за специалната цел,поради което решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 10.12.2010 г. постановено по внохд.№164/2010 г. на Апелативен съд[населено място] е потвърдена присъда по нохд.№350/2010 г. на Софийски градски съд. С посочената присъда подсъдимия Е. Р. Н. е признат за виновен в това, на 22.05.2008 г. в района на[населено място], като орган на властта, в качеството си на районен прокурор-административен ръководител на Районна Прокуратура - гр.Омуртаг, осуетил наказателно преследване ,с цел да избави другиго –пет лица от наказание ,което им се следва по закон-чл.235 НК,поради което и на основание чл.288 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от пет години.На основание чл.288 НК и чл.37 ал.1 т.6 НК подсъдимия е лишен от право да заема държавна длъжност в органите на съдебната власт,както и длъжността разследващ полицай за срок от три години. ПО ЖАЛБАТА на подс.Н. : Доводите за съществени процесуални нарушения касаят оценката на доказателствата по делото,при пропуски на която останало неустановено : -в какви отношения /нерегламентирани/ е подсъдимия с петте лица за които са твърди,че е следвало да се осуети наказателно преследване -установено било, че има отношения с лицето Х. ,който не е извършил престъпление -не отговорено на доводи на защитата,относно оспорени показания на св.В. -не взети предвид влошените отношения на подсъдимия и тази свидетелка -не съобразено обстоятелството,че правилно е отказал /разпоредил /да не се извършва оглед на местопроизшествие,преди извършване на предварителна проверка Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимият и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Подробно и дори детайлно са ги обсъдили ,като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствени основа.В тази връзка изключително подробно са обсъдени и обясненията на подсъдимия ,отчетена е и двойнствената им характеристика. Доказателствената дейност на инстанционните съдилища е осъществена при спазване на разпоредбите на процесуалния закон/тук съществени възражения няма/,което е дало възможност за формиране на решение по фактите основано на цялостен анализ и при спазване на правилата на формалната логика. Не вярно е твърдението ,че изводите по фактите на инстанционните съдилища са изградени единствено на показанията на св.В.,които били оспорени.В подкрепа на казаното от св.В. са и показанията на св.Б. ,св.А. и А.,както и частично на св.Н.. Не намира опора в доказателствата и твърдението ,че не е установени в какви “отношения” е подсъдимия с лицата за които е обвинен,че е целял да се избегне наказателно преследване. Категорично установено е по делото ,че на инкриминираната дата и място е сечена дървесина,която не е маркирана ,по която имало зелени листа и че за тази сеч няма разрешение-а не че се товари сечена предишната година дървесина и става въпрос само за извозване от временен склад,както твърди защитата.Установено е, че намерените на място работници и отговорника им св.С. С.,както и двата камиона Т. с ремарке са на фирмата “Алтранс” на Х. Х./ това не се и спори /. Друг е въпроса защо срещу собственика на фирмата,разпоредил незаконната сеч няма повдигнато обвинение,а такова е повдигнато само на преките извършители.Този въпрос обаче е извън предмета на доказване в настоящото делото и единствено в компетенциите на обвинението. След пристигането си на място заедно с дознателя, подсъдимия бил запознат с посочените по горе факти,заявил на св.В. че “поема “ случая и дал разпореждане да не се извършва оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване,изземване и разпит,с оглед запазване на доказателствата съобразно чл.212 ал.2 НПК.Не е разпоредил и изземване и задържане на дървесината,както с оглед осигуряване приложението на чл.235 ал.7 НК,така и с оглед възможността за установяване кога е отсечена.В тази връзка затрудненията по разследване на престъплението по чл.235 НК подробно посочва в показанията си св.А.. Действията му /на подсъдимия /,са не само в грубо нарушение на процесуалните правила визирани в НПК ,а и на Методическите указания за разследване на престъпления по горите/съвместно на Главния прокурор на РБ,М. и Д./-където в неотложни действия са посочени в детайли задълженията на прокурора и органите по разследването,които включват – “оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване ,изземване и разпит “ . При правилно установени факти и закона е приложен правилно. Престъплението по чл.288 НК е такова срещу правосъдието,наподобява престъплението по служба ,но обективно възпрепятства вземането на законосъобразни /правилни/решения от съответния орган в случая прокурора.Неотноснимо е в случая позоваване на “вътрешното убеждение” на базата на което подсъдимия е взел решение да не се образува досъдебно производство ,а да се извърши”проверка”.Вътрешното убеждение се изгражда на основание обективно ,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото ,като се ръководи съответния орган от закона.Подсъдимия не само не е допуснал обективно всестранно и пълно изследване на фактите по делото,а е възпрепятствал това да се случи,като се има предвид ,че още същия ден дървесината е извозена до Р Г.. Неоснователно е и позоваването на чл.132 от Конституцията на РБ.След изменението на разпоредбата ДВ бр.12/2007 г. от текста отпаднаха ал.2 до ал. 4 и се запази ал.1 ,по силата на която “при осъществяване на съдебната власт съдиите,прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,осен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер “,т.е. имунитета е само функционален и важи за законосъобразната служебна дейност ,а не за извършени от тях във връзка с изпълнение на функциите им престъпления ,както е в случая. Неоснователно е и оплакването,за липса на мотивите в частта относно “специалната цел “от обективния състав на престъплението по чл.388 НК.На л.15-20 от мотивите на присъдата и на л.12 и 13 от въззивното решение са изложените подробни съображения,които Върховният касационен съд изцяло споделя,поради което не ги преповтаря.В тази връзка подробно са обсъдени всички доводи на защитата по претендираната несъставомерност на извършеното от подсъдимия. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне вида и размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия са взети предвид всички обстоятелства от значение.Наказанието е при превес на смекчаващите вината обстоятелства ,с приложението на чл.66 ал.1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№164/2010 г. на Апелативен съд-гр.София, с което е потвърдена присъда по нохд.№350/2010 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :