Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е   № 88   гр. София, 17 февруари 2009г.      В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари,  две хиляди и девета година,  в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :БОРИСЛАВ  АНГЕЛОВ            ЧЛЕНОВЕ :ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА                                                                        ПАВЛИНА  ПАНОВА при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  ПЕТЯ  МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 643/2008г.   Производството е образувано по искане на осъдения Д. Р. П., на основание чл.425, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 от процесуалния закон за възобновяване на НЧД№1877/2008г. на Районен съд-Бургас и проверка на съдебния акт от 15.07.2008 година, потвърден с решение №187/08.08.2008година на Бургаски окръжен съд. В депозираното искане на осъденото лице се релевират неясни и лишени от конкретика оплаквания, индициращи на неправомерен отказ за правоприлагане нормите на чл.25, вр.чл.23НК. В съдебно заседание на 12.02.2009година осъденият П. не се явява, нередовно призован поради обстоятелството, че не е намерен на посочения по делото адрес и наказателното дело е разгледано при условията на чл.426, вр.чл.353, ал.3НПК. Процесуалните права и законни интереси на осъденото лице се охраняват от назначен служебен защитник, който пледира за уважаване на направеното искане за възобновяване. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е допустимо, но неоснователно, като последното аргументира с установените по делото фактически данни и подкрепящия ги доказателствен материал за предходните осъждания на Д. П. , в контекста на съдържанието на материалноправните норми-чл.25, вр.чл.23НК и съдебната практика по приложението им. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на осъществения извънреден контрол, с който е оторизиран, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 15.07.2008година, постановено по НЧД №1877 от 2008г., в производство по чл.306, ал.1НПК, Бургаски районен съд, е оставил без разглеждане молбата на Д. Р. П. за групиране на наложените с постановените срещу него осъдителни присъди, наказания, и прекратил производството по НЧД№1877/2008 година. С решение №187/08.08.2008година, по ВНЧД№191/2008година, Окръжен съд-Бургас, е потвърдил изцяло обжалвания от осъдения П. , първоинстанционен съдебен акт и същият влязъл в сила. Депозираното искане на осъденото лице за възобновяване на НЧД№1877/2008 година, по описа на Бургаски районен съд, е допустимо за разглеждане при условията на чл.419-426, гл. ХХХІІІ НПК, регламентиращи извънреден способ за съдебен контрол- възобновяване на наказателните дела, но същото е неоснователно. Атакуваните съдебни актове на Районен съд-Бургас и въззивният състав са постановени в съответствие с процесуалните правни предписания, и при съблюдаване на материалния закон и константната съдебна практика, относими към процедурата по чл.306, ал.1НПК, вр. чл.25, ал.1 и чл.23НК. Правилни, основани на установения регламент и обезпечени от събрания доказателствен материал, са констатациите на съдебните инстанции досежно обявено на 25.01.2008година, определение на РС-Бургас, по НЧД№125/2008година, с което след задълбочена и всестранна преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения П. , обективирана по изискуемия се ред в актуалната справка за съдимост, са диференцирани подлежащите на изтърпяване наказателни санкции. С визирания съдебен акт на осъденото лице, на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1НК е определено общо наказание измежду наложените по НОХД№175/2000г., НОХД№160/2001г., НОХД№623/2001г., НОХД №1501/2001г., НОХД№62/2002г., НОХД№722/2002г., НОХД№601/2003г. НОХД№1157/20003г.-ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, с последващо правоприлагане института на чл.24НК, и постановено отделно изтърпяване на индивидуализираната по НОХД№2627/2007г., наказателна санкция-лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА . Логическа последица от очертаните фактически изводи е формираното правилно и обосновано юридическо заключение за процесуална недопустимост на направеното искане за нова кумулация, поради липса на фактически данни за осъждания, последващи влязлото в сила определение от 25.01.2008година и сочещи на промяна в наказателноправното положение на осъдения Д. П. Изложените съображения категорично мотивират вътрешното убеждение на касационната инстанция за законосъобразност на постановеното по НЧД№1877/2008г. определение от 15.07.2008година на Бургаски РС, потвърдено с решение №187/2008година на Окръжен съд-Бургас и предпоставят неоснователност на депозираното искане. Водим от горното и на посочените основания Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Р. П. за възобновяване на НЧД №1877/2008г. на Районен съд-Бургас и ревизия на обявения по него съдебен акт от 15.07.2008година, по регламентирания в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5НПК ред. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.