Р Е Ш Е Н И Е   № 95   София, 29,09, 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  първо търговско отделение в съдебно заседание на 24.09.  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА           ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА     при участието на секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията)  Л.Илиева т.дело № 355 /2009  година Производството по делото е образувано по реда на чл.290-293 ГПК по повод подадена касационна жалба от И. Р. И. с вх. № 1* от 19.02.2009 год. на Софийския апелативен съд против решение №275 от 22.12.2008 год. по гр.д. №1698/2008 год. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение от 26.05.2008 год. по гр.д. №854/2007 год. на Софийския градски съд, І Г. О. и по реда на чл.208, ал.2 ГПК, отм. е отхвърлен предявеният от касатора против ЗПАД “А”, гр. С. иск с правно основание чл.407 ал.1, ТЗ, отм. за сумата 20 000 лв., представляваща разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговия баща и наследодател, настъпила в резултат на претърпяно ПТП, причинено от водача на автомобил, застрахован при ответника по имуществената застраховка “Г”. Софийският градски съд първоначално е уважил предявения иск с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм. за сумата 60 000 лв., като го е отхвърлил до пълния размер от 80 000 лв. По повод жалби и от двете страни с обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е намалил присъденото обезщетение до сумата 40 000 лв., като е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата осъдителна част, с която ЗПАД”А” гр. С. на основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм. е осъдено да заплати на И. Р. И. обезщетение в размер до 40 000 лв., както и в частта, с която е бил отхвърлен искът на касатора до пълния предявен размер от 80 000 лв. Касаторът И. И. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД и е необосновано. Подържа, че присъденото обезщетение е с несъразмерно нисък размер, което противоречи на принципа на справедливото възмездяване на претърпените щети. Ответникът оспорва касационната жалба. С определение №353 от 15.06.2009 год. по същото дело на ВКС, І Т. О. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато до касационно обжалване въззивно решение №275 от 22.12.2008 год. по гр.д. №1698/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав в обжалваната част, а именно в частта, с която е отменено решение от 26.05.2008 год. по гр.д. №854/2007 год. на Софийския градски съд, І Г. О. и по реда на чл.208, ал.2 ГПК, отм. е отхвърлен предявеният от И. Р. И. против ЗПАД “А”, гр. С. иск с правно основание чл.407 ал.1, ТЗ, отм. за сумата 20 000 лв., представляваща разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., пресъдено застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му- Р. И. , настъпила в резултат на причинено пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от деня на увреждането-08.12.2005 год., както и в частта, с която е оставено в сила решение от 26.05.2008 год. по гр.д. №854/2007 год. на Софийския градски съд, І Г. О, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Р. И. против ЗПАД “А”, гр. С. иск с правно основание чл.407 ал.1, ТЗ, отм. за сумата над 60 000 лв. до 80 000 лв. за разрешаване на определения като съществен правен въпрос към момента на постановяване на определението материално правен въпрос към кой момент следва да се определи размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. към момента на настъпване на вредите или към момента на постановяване на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, само срещу отхвърлителната част на въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. В осъдителна част решението на Софийския апелативен съд като необжалвано е влязло в сила. Касационната жалба е неоснователна. Правилно дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди е определено към момента на настъпване на вредата- смъртта на бащата на ищеца. При задължителната имуществена застраховка “гражданска отговорност” застрахователното обезщетение е функция на деликтното обезщетение. Обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторен характер. Съобразно действащото законодателство чл.51, ал.1 във вр. с чл.52 ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при определяне наличността им трябва да се изхожда от конкретната казуистика. При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек спорният въпрос е в кой момент се обективира вредата- в момента на деликтното увреждане, независимо от периода от време през който ще търпи страданието, или ще се обективира непрекъснато във времето, докато траят душевните страдания и ще подлежат на репариране с оглед на бъдещата конкретна икономическа обстановка. Правилна е практиката, застъпена в решение №323 от 20.05.1998 год. на ВКС, ІІ Н. О. по н.д. №152/98 год., в частта, с която съдът се произнася за началния момент, от който настъпва изискуемостта на дължимото обезщетение за претърпените неимуществените вреди от извършено престъпно деяние. Вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта- личното засягане на защитените ценности, поради което дължимото обезщетение следва да се определи към този момент/арг. от чл.84, ал.3 във вр. с ал.1 ЗЗД/. Независимо продължителността на времето, през което ще се търпят страданията, основанието за обезщетение е породено с настъпването на вредата, поради което при определяне размера на дължимото обезщетение се има пред вид и репарирането на бъдещите вреди, определими към момента на увреждането. Вредата е обективирана към момента на непозволеното увреждане, от когато е породено и основанието за нейното обезщетяване. Присъждането на репарацията преклудира въпроса за дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, поради което е недопустимо да се изследва евентуално по-голяма вреда, произтичаща от промените в икономическата обстановка в страната. Тези промени не са ново правопораждащо основание за вреда, защото проявлението на неимуществените вреди напред във времето не ги прави бъдещи вреди, тъй като те вече са се проявили и обективирали към момента на настъпване на вредата. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение №275 от 22.12.2008 год. по гр.д. №1698/2008 год. на Софийския апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: