Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е

№ 50166

гр.София, 06.10.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4782/ 2021 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 342/ 03.05.2022 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1372 от 04.08.2021 г. по гр.д.№ 1225/ 2021 г., с което е отхвърлен предявеният от „Енерго - про продажби” АД срещу Н. Г. Н. иск, квалифициран по чл.422 ГПК, за признаване за установено в отношенията между тях, че Н. Г. Н. дължи на „Eнерго - про продажби” АД сумата 6 723,71 лв, представляваща главница за незаплатена консумирана електрическа енергия по фактура № [ЕГН]/ 29.05.2019 г. за период 05.05.2017 г. – 04.05.2018 г., доставена в обект, находящ се в [населено място], [улица], кл.№ [ЕГН], аб.№ [ЕГН], сумата 392,21 лв - мораторна лихва върху главницата за период 11.06.2019 г. - 06.01.2020 г. и законната лихва върху главницата от 04.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 302/ 2020 г. на Девненски районен съд.
Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос: има ли основание за корекция на сметката на потребител на електроенергия за минал период от време при констатирано неизмерване на потребената от него енергия след измененията в ЗЕ от 17.07.2012 г. и при действието само на чл.48 - чл.51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.
По този въпрос има установена практика с решения на Върховния касационен съд по гр.д.№ 2991/ 2018 г., ІII г.о., по гр.д.№ 4160/ 2018 г., ІІІ г.о., по т.д.№ 1797/ 2020 г., ІІ т.о., по гр.д.№ 1845/ 2020 г., ІІІ г.о. и др. Според тази практика правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл.183 ЗЗД. От това правило следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но по някаква причина е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока.
След влизане в сила на чл.83 ал.1 т.6 и чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. /ПИКЕЕ/. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя при констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без оглед имало ли е виновно поведение на потребителя. Разпоредбите на чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ, които са отменени с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г., ако са били действащи за исковия период, следва да намерят приложение /отмяната им няма обратно действие/. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства.
Обжалваното решение противоречи на така установената практика, защото въззивният съд е посочил като основание за отхвърляне на иска, че при действието само на нормите на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ 2013 г. /отм./, нямало нормативно уредена възможност доставчиците да начисляват електрическа енергия на основание неточното й измерване. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК – тъй като правоотношенията по договорите за продажба на електрическа енергия са граждански материални правоотношения, за които е приложим ЗЗД и ако цената на доставената енергия не е заплатена, тя се дължи, без оглед наличието или липсата на специални процедурни правила и каква методика за изчисление е използвана. Въззивното решение следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция.
По делото е установено, че ответникът Н. Н. е потребител на електрическа енергия, доставяна от ищцовото дружество в обект в [населено място] на [улица]. Собствеността върху имота, в който енергията била доставяна, ответникът придобил въз основа на договор за дарение от 2007 г. Количеството доставяно в обекта енергия било отчитано от електромер, монтиран на 14.09.2015 г., като в протокола за монтажа му били отбелязани нулеви показатели на дневна и нощна тарифи. На 04.05.2018 г. в служители на „Електроразпределение Север“ АД, същите и пълномощници на ищцовото дружество, извършили контролна проверка на измервателните системи на обекта на потребление в присъствието на майката на ответника, за която бил съставен констативен протокол № 1104555 от същата дата. Протоколът бил подписан от съставителите и от М. Т., която декларирала, че е съгласна с текста и констатациите в него. Средството за търговско измерване /СТИ/ било демонтирано и подменено с ново, а подмененото било предоставено за експертиза на поделение на Български институт по метрология /БИМ/. За извършена в БИМ експертиза на СТИ бил съставен констативен протокол № 809/ 08.05.2019 г., видно от който при софтуерно четене била констатирана външна намеса в тарифната схема на електромера, вследствие на която преминала енергия била отчетена по тарифа 1.8.3, която не била визуализирана на дисплея. Въз основа на констатациите било изготвено становище за начисление на електрическа енергия и било одобрено начисляването на допълнително количество енергия за ответника за периода 05.05.2017 г. - 04.05.2018 г. Издадена била от „Енерго - про продажби” АД фактура № [ЕГН]/ 29.05.2019 г. за сумата 6 723,71 лв, представляваща стойност на допълнително начислената енергия.
От заключението на приетата по делото техническа експертиза е видно, че монтираният в обекта на 14.09.2015 г. електромер е преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г. и към 2018 г. бил в метрологична годност. Той бил параметризиран да отчита консумираната енергия в обекта по две тарифи - нощна /която се записвала в регистър 1.8.1/ и дневна /която се записвала в регистър 1.8.2/. Регистър 1.8.3 на СТИ не се визуализирал на дисплея му. Той бил предназначен за отчитане на енергия, преминала в часова зона от 08.00 до 12.00 часа и от 18.00 до 21.00 часа през зимния период и в часова зона от 08.00 до 12.00 часа и от 20.00 до 21.00 часа през летния период, но само за стопански абонати и то при определени условия, не и за битови /какъвто е ответникът/. Поради софтуерно вмешателство в програмата за тарифиране на СТИ част от потребеното в обекта количество енергия било записано в регистър 1.8.3, без то да се е визуализирало на дисплея. Математическите изчисления по извършената корекционна процедура били аритметично точни и количество енергия за доплащане било остойностено правилно по цена за технологични разходи.
При тези установявания главният от предявените установителни искове е основателен. Правоотношението, по което се извършва доставката на електрическа енергия, е продажбено. За него се прилагат правилата за договора за продажба. Когато е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, купувачът е длъжен да плати цената. В случая електромерът, който е отчитал доставената в обекта на ищеца енергия, е монтиран на 14.09.2015 г. с нулеви тарифи. Неоснователни са твърденията на ответника, че доколкото в протокола за монтажа не е посочено изрично дали регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания, това не можело да се счете за доказано. Вещото лице е посочило изрично, че при монтажа на електромера показанията на всички негови регистри са нулеви, като се вземе предвид, че той е монтиран нов, с фабрични настройки и че изрично е посочено, че регистрите за дневна и нощна тарифа са с нулеви показания. В този смисъл е и установената от ВКС практика /срв. решение по гр.д.№ 2206/ 2020 г., ІV г.о./, според която е налице и човешка презумпция, че производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на пазара с нулеви показатели. Тази презумпция би била неприложима, ако напр. има данни уредът да е бил използван преди монтажа му и преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен, какъвто случай процесният не е.
Също неоснователно ответникът поддържа, че ПИКЕЕ не могат да обосноват задължение за плащане на цената, тъй като не са били в сила за целия исков период. Основанието за възникване на задължението не произтича от ПИКЕЕ, то е задължение за реално изпълнение – плащане на цена на продадена електрическа енергия съгласно чл.183 ал.1 ЗЗД. В тази насока практиката на ВКС е ясно установена и цитирана в отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване.
Неоснователни са и доводите на ответника, че той няма сключен договор за доставка на електроенергия в обекта, че през исковия период не е живял в обекта и не той е ползвал доставяната в него енергия, поради което не дължи цена. Съгласно т.41 б от пар.1 на ДР на ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ, а съгласно т.2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Ответникът попада в тези дефиниции от момента, в който е придобил собствеността върху електроснабдения имот. Облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота /решение № 190/ 20.10.2015 г. по гр.д.№ 96/ 2015 г., ІІІ г.о./. Други лица могат да встъпят в правоотношението като потребители на енергия само със съгласието на първоначалните страни при условията на чл.101 или 102 от ЗЗД. Когато се прехвърля правото на собственост върху електроснабден имот, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл.97 ал.1 т.4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик /решение № 205/ 28.02.2019 г. по гр.д.N 439/ 2018 г., ІІІ г.о./.
След като е установено, че отчетената по невизуализираната тарифа енергия е доставена в обекта за исковия период, то ответникът дължи заплащането на цената й. Не е установено възникналото задължение за плащане на доставената енергия да е погасено чрез някой от предвидените в закона погасителни способи, поради което искът за установяване съществуването на правото за получаване на цената на тази енергия е основателен и следва да се уважи.
Не съществува обаче вземане за лихви. Главницата е от договорен източник, в закона няма установен ден за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава само след покана. Не се установява преди завеждане на делото ищецът да е канил ответника да плати. Такова плащане е било искано от праводателя му /фактурата е издадена на бивш собственик на електроснабдения имот и е изпратена до него/, а то не е в състояние да постави длъжника в забава.
При този изход от спора право на разноски по делото имат и двете страни, ищецът – съразмерно на уважения от исковете, а ответника – съразмерно на отхвърления. И двете страни са направили възражение за прекомерност на платеното от другата страна възнаграждение за адвокатска защита. За всяка от инстанциите ищецът е уговорил и платил за адвокатска защита възнаграждение от по 828 лв. Ответникът не е доказал направени разходи в касационното производство, в производството пред първоинстанционния и въззивния съд е платил по 700 лв адвокатско възнаграждение. С оглед цената на исковете възнаграждения в тези размери са близки до предвидения в чл.7 ал.2 т.3 НМРАВ минимум и не са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. Възраженията в тази насока съдът не намира за основателни. Ищецът е направил разноски от 3 501,89 лв във всички инстанции /включително заповедното производство/ и има право на 3 309 лв от тях. Ответникът е доказал 1 535,80 лв разходи по делото и има право на 85 лв от тях. След компенсация остава да се присъдят на ищеца 3 224 лв.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1372 от 04.08.2021 г. по гр.д.№ 1225/ 2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „Енерго - про продажби” АД, гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" № 258, ЕИК 103533691 срещу Н. Г. Н., [ЕГН], [населено място], [улица], че Н. Г. Н. дължи на „Eнерго - про продажби” АД сумата 6 723,71 лв, представляваща главница за незаплатена консумирана електрическа енергия по фактура № [ЕГН]/ 29.05.2019 г. за период 05.05.2017 г. – 04.05.2018 г., доставена в обект, находящ се в [населено място], [улица], кл.№ [ЕГН], аб.№ [ЕГН] за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 302/ 2020 г. на Девненски районен съд, както и законната лихва върху тази сума от 04.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго - про продажби” АД, гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" № 258, ЕИК 103533691 срещу Н. Г. Н., [ЕГН], [населено място], [улица] иск за признаване за установено, че Н. Г. Н. дължи на „Eнерго - про продажби” АД сумата 392,21 лв - мораторна лихва върху главница 6 723,71 лв за период 11.06.2019 г. - 06.01.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 302/ 2020 г. на Девненски районен съд.
ОСЪЖДА Н. Г. Н., [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на „Енерго - про продажби” АД, гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" № 258, ЕИК 103533691, 3 224 лв /три хиляди двеста двадесет и четири лева/ разноски за производството във всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: