Р Е Ш Е Н И Е № 6 С о ф и я, 23 я н у а р и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 я н у а р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1709/2012 година. Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. С ръкописно искане (назовано „жалба”) от осъдения В. И. С. от Стара Загора, в момента в затвора Стара Загора се претендира възобновяване на наказателното дело, по което същият е осъден с влязло в законна сила решение № 187 от 25.07.2012 г. по ВНОХД № 1210/2012 г. от Старозагорския окръжен съд, което се атакува без конкретни правни доводи, свързани с основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и с което е потвърдена първоинстанционната присъда № 59/02.04.2012 г. по НОХД № 2139/2011 г. на районен съд-Стара З. с искане за отмяната му и оневиняването му от касационната инстанция, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от прокурора или съда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият С., лично и чрез служебния си защитник си адв.И.Е. от САК поддържа искането си и моли то да бъде уважено съобразно направените искания. Гражданският ищец ......, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не е взел отношение по искането. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 59/02.04.2012 г., постановена по НОХД № 2139/2011 г. на районен съд-Стара Загора подсъдимият В. И. С. от Стара Загора, в момента в затвора Стара Загора, е признат за виновен и е осъден за осъществено на 17 срещу 18.06.2011 г. в Стара З., при условията на опасен рецидив престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на осъдения са присъдени направените по водене на делото разноски. Присъдата е била проверена от окръжен съд-Стара Загора по жалби на защитника и лично от осъдения с оплаквания за неправилността й, изразяваща се в постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на изводите на съда по фактите и осъждането му, заради незаконосъобразност с оглед неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната й и оневиняването му по предявеното обвинение, но окръжният съд я е потвърдил изцяло. В искането си от 06.08.2012 г. осъденият С. наново повтаря твърденията си за възлагане на работа от неустановено по делото лице, но което назовава Т., което всъщност следвало да понесе отговорността за отнетите вещи и без да развива каквито и да е правни доводи с оглед налични основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, отправя искане за отмяната и на двата съдебни акта с връщане на делото на прокурора за доразследване, алтернативно, за оневиняването му от касационната инстанция. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет решение, неподлежащо на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Доводите в искането повтарят наведените от осъдения С. още пред първата инстанция за недоказаност на авторството и вината му за отнемането на вещите. В допълнението към него, освен очевидно преписани от решение на ВКС най-общи правни съображения, той излага наново версията си да е осъществил деянието под давлението на лице на име Т., като оспорва времето на извършването му и начина на проникване в сградата на подстанцията, като претендира отговорност да понесе и другият извършител. Тези доводи са били поднесени и на въззивния съд и той с основание ги е отхвърлил. Първоинстанционният съд е уважил исканията на осъдения за разпит на свидетелите А. и Ф., в чийто показания е търсил подкрепа, но при анализа им съдът е констатирал съществени противоречия както с останалите доказателствени източници, така и с обясненията му. Свидетелите М. и Г. са изяснили, че кражбата е била осъществена в интервала от 01 до 03 часа на 18.06.2011 г., тъй като до посочения начален час в подстанцията имало работници от обслужващия персонал, а при проникване през входната врата от неоторизирано лице се задействала звукова сигнализация за предупреждение на физическата охрана на района. Освен че св.А. и св.Ф. говорят неопределено за датата на посещението им в района на АТЗ-Стара З. с цел да открият и предадат метални отпадъци, те излагат твърдения за случайна среща с лице на име Т. около обяд, за наемане на С. да свърши нещо, за което получил 20 лв, при обяснения от последния това да се било случило след 18 часа за извършване на твърде необичайна и опасна за него „работа”. При отчитане на характера й, обектът на посегателство, описаното в огледния протокол счупване на стъкло на прозореца до гръмоотвода, но обяснено от осъдения като извършено „от Т.” с цел да се „симулира” кражба, няма как да се възприеме тезата му, че извършеното не е престъпление. Или, дори неговата трактовка на фактите сочи на противоправно поведение, евентуално съучастие с лице от охраната на района (както представя въпросния Т.), което би довело до завишаване на обществената опасност на деянието, а същността му изключва С. да е бил подведен и да не е имал съзнанието, че върши кражба. ВКС намира, че съществените за обвинението факти са били изведени от съда в резултат на обективен и обстоен анализ на доказателствените източници, няма пренебрегнати и превратно оценени и са спазени всички процесуални изисквания при формиране на вътрешното му убеждение по възприетата от него фактическа обстановка. Даден е бил отговор на възраженията на осъдения и защитата му, с което в пълен обем са били изпълнени изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Поради това не е налице основание за отмяна на атакувания съдебен акт по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК, още по-малко – оправдаването му в рамките на установените факти от кръга на чл.102 от НПК. Неправилното приложение на материалния закон се свързва с довод за липса на умисъл у осъдения да краде, като считал, че правомерно е положил труд, за което му е платено. Правилно обаче съдът е извел формата на вината му при осъществяване на деянието от обективно установените факти за времето и начина на проникване в обекта, предметът на посегателство и с основание е отхвърлил тезата на осъдения като защитна. Осъждането на С. за тежко умишлено престъпление на 15 години лишаване от свобода, от което е изтърпял значително част, но след като е извършил инкриминираното деяние преди изтичането на срока по чл.30, ал.1 от НК е дало основание то да се квалифицира като по-тежко наказуема кражба, извършена при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” от НК. Налице са и данни за останалите квалифициращи я обстоятелства като такава по чл.195, ал.1, т.3 от НК, като му е било спестено обвинение по т.4 - чрез използване на техническо средство, защото без специални инструменти не е могло да се осъществи демонтажът на медните шпилки с гъвкави медни връзки и изолатори с медни вложки. Приложен е законът, който е следвало да бъде приложен и не е налице наведеното в искането на осъдения основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Не е налице и явно несъответствие на наложеното на С. наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода с извършеното от него. Отнети са скъпо струващи и имащи важно предназначение за функционирането на голямо производствено предприятие вещи. Деянието е осъществено малко след изтърпяване на наложените му пробационни мерки, в срока на условно предсрочното му освобождаване от изтърпяване на съществено по размер наказание лишаване от свобода, което сочи, че въпреки тях, той не се е поправил и превъзпитал. Не е оправдание тежкото финансово състояние на осъдения и семейството му, което основателно е отчетено като смекчаващо отговорността му, наред с младостта му, при които, въпреки високата стойност на отнетите вещи, му е определено наказание към минимума, предвиден в чл.196, ал.1, т.2 от НК. Правилна е констатацията на съда, че не са налице условията за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК. ВКС също не намира основания за корекция на наложеното на осъдения наказание и затова искането му в цялост се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. И. С. от Стара Загора, в момента в затвора..... за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 187 от 25.07.2012 г. по ВНОХД № 1210/2012 г. Старозагорският окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :