5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
гр. София, 27.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 456 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/ - Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, срещу определение № 3394 от 22.12.2021г. по в.ч.гр.д. № 3633/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав в частта, с която е потвърдено определение № 263398 от 22.06.2021г. по т.д. № 895/2020г. на СГС, VI – 1 състав, с което е прекратено производството по делото по предявения от синдиците на „КТБ” АД /н./ против „КОСТЕНЕЦ ХХИ” АД осъдителен иск с правно основание чл.60а ЗБН.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че основанието на предявения иск не е разпоредбата на чл.60а ЗБН, която предвижда фактическия състав на иска, а правопораждащите факти, изложени в исковата му молба, поради което обявената противоконституционност на чл.60а ЗБН е относима към основателността на иска, а не към неговата допустимост. Сочи, че макар в исковата си молба да се позовава на разпоредбата на чл.60а ЗБН, не той е властен да определи квалификацията на предявения иск, а единствено компетентен да направи това е съдът, и при липса на дадена от него квалификация на иска като такъв по чл.60а ЗБН, то не е налице основание за прекратяване на делото.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:
1. Какъв е характерът на нормата на чл.60а, ал.1 ЗБН – процесуален или материален?
2. Намира ли правното си основание в чл.124, ал.1 ГПК предявеният иск?
3. Обявяването на противоконституционността на чл.60а, ал.1 ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае до осъдителен иск, какъвто може да води всеки срещу всеки?
4. Допустимо ли е прекратяване на производството и връщане на исковата молба в случай на обявена противоконституционност на законовата норма, на която се е позовал ищецът в исковата молба, на етап от развитие на съдебното производство, когато липсва доклад по делото и спорът не е квалифициран от съда като такъв по обявената за противоконституционна законова разпоредба?
5. Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищецът, т.е. не е причина за неоснователно завеждане наделото?
Поддържа се и наличие на очевидна неправилност на въззивното определение поради приетата недопустимост на иска, без наличие на доклад от съда и правна квалификация, от една страна, и приета недопустимост на осъдителен иск, какъвто е допустим по чл.124, ал.1 ГПК, от друга страна.
Ответникът „КОСТЕНЕЦ ХХИ” АД оспорва частната касационна жалба, като излага съображения за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
В обжалваното определение въззивният съд, съобразявайки мотивите на Решение № 3 от 28.04.2020г. по конст. дело № 2019г. на Конституционния съд на Република България, е приел, че въздействието на противоконституционния закон спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи сдебни производства, както и правоотношения, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на КС /заварени правоотношения/, се преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема спрямо всеки един от елементите на правоотношението, включително и спрямо неговия правопораждащ юридически факт. Приел е, че от разпоредбата на чл.150, ал.2 КРБ се извлича и обратното действие на решенията на КС спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, независимо дали те са приключени или неприключени. Посочил е, че с Решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България е обявена за противоконституционна нормата на чл.60а, ал.1 ЗБН. Намерил е за неоснователен довода, че противоконституционността на посочената разпоредба обуславя неоснователност, а не недопустимост на предявения иск, като е изложил съображения, че същата регламентира специален осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, предявим направо срещу третото лице – приобретател на имущество с произход от банката, с което тя не се намира в никакви правоотношения. Изтъкнал е, че във всички хипотези неизпълнението на уговореното насрещно задължение, стойностната нееквивалентност на насрещната престация и естеството на отчуждителната сделка, са елементи от фактическите състави на притезателното право, упражнимо с уредения в нормата специален осъдителен иск, които извън тях не са от естество самостоятелно да обосноват възникването на същото пряво пряко срещу получателя на имуществото, с когото банката не се намира в никакви правоотношения. Поради това е заключил, че с обявяване противоконституционността на нормата на чл.60а, ал.1 ЗБН искът се явява недопустим.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Поставените от касатора първи, втори и четвърти въпроси не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи, поради което не могат да обусловят допускане на касационен контрол. Поставеният трети въпрос е релевантен, но по отношение на него не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Относно правните последици на решение № 8/27.05.2021г. по к.д. № 9/2020г. на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.60а от ЗБН, по отношение на заверените искови производства е формирана практика на ВКС с постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение № 60239/14.06.2021г. по ч.т.д. № 902/2021г. на ВКС, I т.о., както и по реда на чл.290 от ГПК решение № 60167/22.12.2021г. по т.д. № 1284/2019г. на ВКС, II т.о., решение № 158/03.12.2021г. по т.д. № 763/2020г. на ВКС, I т.о. и решение № 60142/25.11.2021г. по т.д. № 2675/2019г. на ВКС, I т.о. и др. Съгласно така формираната практика, предвид обявяването на разпоредбата на чл.60а ЗБН за противоконституционна, исковите производства по чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН са недопустими. Този извод е обоснован с правилото на чл.151, ал.2, изр.трето от Конституцията, както и с приетото в Решение № 22/1995г. по конституционно дело № 25/1995г., че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. Съобразено е и решение № 3/28.04.2020г. по конституционно дело № 5/2019г. на КС, според което по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Взето е предвид, че според мотивите на КС в последното решение „не се прилага“ означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила. Поради това е формиран извод, че неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения поради липса на право на иск на синдиците на „КТБ“ АД /н./ да претендират връщане в масата на несъстоятелността на банката придобити със средства с произход от банката имущества, като е налице не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред поради липса на разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици. Настоящият състав споделя така формираната практика, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд. Наличието на практика на ВКС по поставения въпрос, която не се нуждае от промяна, изключва основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Петият процесуалноправен въпрос се отнася до дължимостта на разноски от ищеца при прекратяване на делото по причина, за която същият няма вина. Този въпрос е неотносим към предмета на настоящото производство, тъй като в частната касационна жалба изрично е посочено, че се обжалва въззивното определение само в частта, с която се потвърждава първоинстанционното определение за прекратване на производството по делото. Следователно въззивното определение в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение № 263489 от 28.06.2021г. за осъждане на ищеца да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 389 190,08 лева и делото е върнато на същия за разглеждане на тази частна жалба като молба по чл.248 ГПК, не е предмет на обжалване в настоящото производство.
Не е налице и очевидна неправилност на въззивното определение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правни норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3394 от 22.12.2021г. по в.ч.гр.д. № 3633/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав в частта, с която е потвърдено определение № 263398 от 22.06.2021г. по т.д. № 895/2020г. на СГС, VI – 1 състав, с което е прекратено производството по делото по предявения от синдиците на „КТБ” АД /н./ против „КОСТЕНЕЦ ХХИ” АД осъдителен иск с правно основание чл.60а ЗБН.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|