1
2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 95/20 г.
СОФИЯ, 09.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3066/2019 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С въззивно решение № 1820 от 13.03.2019 г. по в.гр.д. № 4658/2018 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав, е потвърдено решение № 263840 от 09.11.2017 г. по гр.д. № 44178/2015 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Б. М., М. И. Т., В. И. Д., П. К. М., Р. В. М., Т. В. Б., М. В. Б., С. Н. С., Т. Н. Д., В. Б. М., Л. З. М., Е. О. Г., О. Л. А. и П. О. А. против „Автотрансснаб” АД искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да им предаде владението върху недвижим имот с площ 1.220 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на махала „И.”, м.”Л.”, имот № ...., к.л. ... от помощен план, изработен през 2004 г., попадащ върху част от ПИ с идентификатор № ............. в кв. ..., УПИ ...., УПИ ... и УПИ... по действащия ЗРП на местността Н. – И. - Запад, одобрен със заповед № РД-50-09-215 от 13.09.1989 г., и ИПЗР за кв. .., .., одобрен през 2004 г.
С определение № 135 от 07.04.2020 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за допустимостта и обхвата на косвения съдебен контрол върху реституционен административен акт в случаите, когато върху него е проведен пряк съдебен контрол, когато този акт се противопоставя на лица, които са придобили права от държавата след началото на реституционния процес, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, решение № 195 от 10.11.2016 г. по гр.д. № 2396/2016 г. на ВКС, І г.о.; решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр.д. № 5615/2013 г. на ВКС, І г.о., решение № 96 от 27.06.2016 г. по гр.д. № 4487/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.
Жалбоподателите поддържат, че влязлото в сила съдебно решение, постановено в производство по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ, с което се отменя заповед на кмета и се определя застроена и незастроена площ, е задължително за правоприемниците на държавата, които са придобили от нея собствеността върху имота след като правоимащите са подали заявление за възстановяването му, поради което въпросът дали имотът е застроен или незастроен, като разрешен в производство по пряк съдебен контрол, не може да се пререшава от гражданския съд по реда на чл. 17, ал.2 ГПК. Сочат, че поради това е недопустим и косвеният съдебен контрол върху реституционното решение на ОСЗ, с което се възстановява правото на собственост върху установената по съдебен ред незастроена част от имота, тъй като административният орган е действал в условията на обвързана компетентност. Затова като е упражнил такъв контрол въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост и неправилност на постановеното решение.
Ответникът по касация „Автотрансснаб” АД изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че той е трето лице за реституционното производство и постановеното от ОСЗ решение, с което правото на собственост върху процесния имот е възстановено на ищците, му е непротивопоставимо, затова упражняването на косвен съдебен контрол върху него по реда на чл. 17, ал.2 ГПК е допустимо.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско, след като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи и становищата на страните, взе предвид следното:
Жалбоподателите в настоящото производство са наследници на Б. М. И., поч. през 1983 г., който е бил собственик на една нива от 1.4 дка в м. ”Л.- Г. п.”. С решение № 248 от 21.09.2010 г. на ОСЗ - общ. Нови Искър на наследниците на Б. М. И. е възстановено правото собственост върху нива от 1.220 дка в м. ”Л.”, съставляваща имот № ..........., к.л ... от помощен план, изработен през 2004 г. Това решение е постановено на основание съдебно решение № 627 от 25.03.2010 г. по адм.д. № 7725/2009 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед на кмета на [община] от 27.02.2007 г. за определяне на застроени и незастроени части от имот № 10530, с която като свободни от застрояване са били определени 168 кв.м, а като застроени - 1087 кв.м, и вместо това е постановено друго, с което застроената площ е определена в размер на 35 кв.м, а останалите 1 220 кв.м. са определени като свободни от застрояване.
Въззивният съд е приел, че тъй като Решение № 248 от 21.09.2010 г. на ОСЗ - общ. Нови Искър е позитивно и не е било обжалвано по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, косвеният съдебен контрол по реда на чл. 17, ал.2 ГПК върху него по възражението на ответното дружество е допустим. Упражнявайки такъв контрол съдът е приел, че собствеността върху имота е възстановена на ищците в нарушение на материалния закон, тъй като върху него е реализирано мероприятие на държавата, съставляващо пречка по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяването му на бившите собственици.
По въпроса, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият състав приема следното:
В решение № 195 от 10.11.2016 г. по гр.д. № 2396/2016 г. на ВКС, І г.о.; решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр.д. № 5615/2013 г. на ВКС, І г.о., решение № 96 от 27.06.2016 г. по гр.д. № 4487/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., на които се позовават жалбоподателите, е възприето принципното становище, че косвеният съдебен контрол за законосъобразност върху административни актове по чл. 17, ал.2 ГПК е допустим в случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Под участници в производството по издаване и обжалване на административния акт законът има предвид лицата, които са обвързани от административния акт или от постановеното съдебно решение, когато същият е бил оспорен - страните по делото и техните правоприемници
В Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, е прието, че държавата не е обвързана от постановен административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, тъй като тя не е страна в производството пред ОСЗ, поради което върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК. Но когато актът на ОСЗ е бил предмет на пряк съдебен контрол по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ или чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ, постановеното съдебно решение е задължително и обвързва държавата, тъй като тя участва като страна по делото чрез ОСЗ, издала оспорения административен акт. Тогава косвеният съдебен контрол в производство по иск за собственост, предявен от или против държавата, е недопустим.
Съгласно чл. 11 ППЗСПЗЗ собствеността върху земеделски земи, които попадат в границите на урбанизираните територии, се възстановява с решение на ОСЗ въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6. Целта на тези документи е да се установи дали имотите са застроени изцяло или частично със сгради и/ или съоръжения, съставляващи пречка по смисъла на чл. 10, ал.7 и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяването им, респ. има ли незастроена част, която да се възстанови. Законът е възложил издаването на тези документи на техническата служба на общината. Решението на техническата служба, с което се определя застроената/незастроената част от имота, предмет на искане за реституция, се одобрява със заповед на кмета на общината, която подлежи на обжалване по реда на АПК. В производството по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ по определяне застроената/ незастроената част от заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имот кметът на общината не действа като орган на местната власт, а като представител на държавата, на когото с подзаконов нормативен акт е делегирана компетентност със своя заповед да решава определени въпроси, свързани с възстановяването по ЗСПЗЗ на собствеността върху земи в урбанизираните територии. С оглед на това настоящият състав споделя тезата на жалбоподателите, че когато заповедта на кмета по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ е била предмет на пряк съдебен контрол, постановеното решение обвързва държавата и нейните правоприемници. Поради това въпросът за наличието на строителство, съставляващо пречка за реституция по смисъла на чл. 10, ал.7 и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ , респ. на незастроена част, подлежаща на възстановяване, съгласно чл. 11, ал.2 ППЗСПЗЗ, не може да бъде пререшаван както в административното производство пред ОСЗ по възстановяване на собствеността /влязлата в сила заповед или заместващото я съдебно решение са задължителни за нея/, така и в производството по спор за собственост, в който постановеното от ОСЗ решение за възстановяване на собствеността върху незастроената част съобразно с издадените въз основа на влязлото в сила решение по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ скица и удостоверение по чл. 13, ал.4, 5 и 6, се противопоставя на страна, която черпи права от държавата, но само ако правоприемството е настъпило в хода на делото по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ или след постановяване на съдебното решението по този спор. Да се приема друго, означава да се обезмисли цялото състезателно по своя характер съдебно - административно производство по обжалване заповедта на кмета за определяне на застроена/ незастроена част от заявения за възстановяване имот. Когато правоприемството предхожда делото по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ, постановеното решение е непротивопоставимо на правоприемника на държавата. В тези случаи приложима е практиката, обективирана в решение № 195 от 10.11.2016 г. по гр.д. № 2396/2016 г. на ВКС, І г.о.; решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр.д. № 5615/2013 г. на ВКС, І г.о., решение № 96 от 27.06.2016 г. по гр.д. № 4487/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., съгласно която косвеният съдебен контрол за законосъобразност върху административни актове по чл. 17, ал.2 ГПК е допустим, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.
По делото е безспорно установено, че процесният имот попада в границите на недвижим имот с идентификатор ............... по КККР с площ 34 дка, който е бил предоставен през 1988 г. със заповед на министъра на транспорта в оперативно управление на П. ”Автотрансснаб”- С.. Съставен е А. № ... от 18.07.1988 г., с който са актувани за държавни терен от 34 дка, заедно с построените върху него административна сграда, столова, портиерна, десет склада, кран, асфалтова настилка, районно осветление и ограда. ДФ „Автотрансснаб”- С. е преобразувана в еднолично търговско дружество с наименование „Автотрансснаб” Е. с Разпореждане № 41 от 06.11.1991 г. на Министерски съвет. Съгласно акта за преобразуване, същото приема всички активи и пасиви на държавната фирма по баланса й към 30.06.1991 г. Дружеството е вписано в Търговския регистър с решение от 28.09.1992 г. по ф.д. № 520/89 г. на Софийски градски съд.
Следователно, ответникът по настоящото дело е частен правоприемник на държавата, но правоприемството е настъпило преди образуване на производството по адм.д. № 7725/2009 г. по описа на А. - С.- град с предмет обжалване заповедта на кмета на район „Надежда”- Столична община за определяне застроена/ незастроена площ от имот пл.№ ..., к.л ..., съответно преди влизане в сила на постановеното по това дело решение, с което 1 220 кв.м от този имот са определени като свободни от застрояване, тъй като ответникът е придобил правото на собственост върху имота на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ от момента на вписване на акта за преобразуването му - 28.09.1992 г. Той не е участвал като страна по адм.д. № 7725/2009 г. по описа на А. - С.- град, поради което не е обвързан от постановеното решение за определяне на застроената и незастроената част от заявения за възстановяване имот, нито от постановеното от ОСЗ решение за възстановяване на собствеността върху частта от 1 220 кв.м, предмет на спора за собственост. Затова е допустимо по възражение на ответника, по реда на косвения съдебен контрол върху реституционното решение съдът да извърши проверка за наличието на материалните предпоставки за реституция, в това число и дали върху имота са реализирани мероприятия по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, съставляващи пречка за възстановяването му.
След оглед на имота с идентификатор .......... назначената по делото съдебно - техническа експертиза е установила, че в него са налични общо 24 сгради, асфалтова настилка, озеленяване, улично осветление, релсов кран и огради - вътрешни и обща за целия имот. Има прекарано ел. захранване, водопровод и канализация; оформени са вътрешни алеи, като около някои от постройките са обособени пешеходни зони. По - голямата част от имота е асфалтирана и се ползва като открита складова база. Възстановеният на ищците имот попада върху частта, заета от асфалтови настилки и озеленяване. С оглед тези констатации на вещото лице въззивният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ върху имота е било реализирано комплексно мероприятие - складова база на ответника, състояща се от административна сграда, столова, портиерна, десет склада, кран, асфалтова настилка - открита складова площ, районно осветление и ограда, съставляващо пречка по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ за реституцията му.
По тези съображения настоящият състав намира, че въззивното решение като постановено в отсъствие на касационните основания по чл. 281, т.3 ГПК следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1820 от 13.03.2019 г. по в.гр.д. № 4658/2018 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |