Р Е Ш Е Н И Е № 188 гр.С. 10.05.2012г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на пети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 428/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. „М.”, С. срещу въззивно решение, постановено на 26.01.2011 г. по гр.д. № 694/2010 г. от Хасковския окръжен съд. Касационното обжалване е допуснато с определение № 281/10.10.2011 г. по въпроси за критериите, по които се установява кой измежду сравняваните служители работи по добре, какъв контрол може да упражни съда на тази преценка на работодателя и за доказателствените средства, с които може да се установи в исковия процес извършване на подбор по чл. 329 КТ Съставът на Върховния касационен съд, намира следното: Критериите за подбор са определени в императивен порядък от законодателят и работодателят при извършването му, трябва да се ръководи от по-високата квалификация и по-добра работа на сравняваните работници и служители. Квалификацията е обективен факт и включва образование по съответната специалност, степен на образование, допълнителна професионална квалификация, като се установява със съответните документи. Преценката за качеството на работата /точно, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения/ се извършва след съобразяване на множество показатели, които са от значение за съответната трудова функция. Между тях са и данните за дисциплинарното минало на служителя с оглед цялостната му трудова характеристика Оценката по двата показателя, които са въздигнати в чл. 329 КТ е комплексна, като подборът включва още и съпоставяне по приетите показатели на всеки участник в подбора. С тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГК на ВКС е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работата. Работодателят следва да докаже, че действително е взел предвид законовите критерии при подбора и по тях е оценявал работниците и служителите. Съдът трябва да има възможност да извърши проверка, че дадените оценки, касаещи образование и квалификация на всеки, съответстват на обективната действителност, както и какви са оценките, получени за ниво на изпълнявана работа. Вярно е, че последната много зависи от спецификата на трудовите функции, както и от производствения интерес на работодателя, но следва да съществуват доказателства, че такава е направена и взета предвид, както и, че е извършена въз основа на показатели, имащи отношение към качеството на работа, като дадените оценки съответстват на нивото на изпълнение от всеки оценяван работник или служител. Работодателят може да извърши преценката за квалификация и качество на работа, като използва различни способи, включително и ползване на помощни комисии и не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е да установи действително извършване на подбор, лицата между които го е сторил по какви показатели и, че трудовите правоотношения са запазени с тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона. Допустими са всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, както и протоколи от работата на помощни комисии по подбора. Протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че с оглед възраженията и доводите на противната страна, работодателят следва да установи по пътя на пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора и неговата законност. Съдът гради своите фактически изводи и правни заключения при съвкупна преценка на всички доказателства по делото, щом са относими и допустими, по вътрешно убеждение. По касационните оплаквания: К. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Ответникът по касация А. И. А. чрез адв. В. О. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна, като е развил подробни съображения и в писмени бележки, докладвани в открито съдебно заседание. Моли да се остави в сила въззивното решение и да му бъдат присъдени съдебноделоводните разноски. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на сраните, както и приложимия закон, намира, че касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд е установил, че страните са били в трудовоправна връзка, която е едностранно прекратена от работодателя поради съкращаване на щата. Съкращаването е реално и е извършен подбор измежду 88 служители, който се удостоверява с протокол № 4400-1378/01.11.2009 г. от комисия по подбора, назначена от директора на дирекция „М.”. Служителят е оспорил с исковата молба законността на подбора и начина, по който са оценявани служителите, включително получените от самия него ниски оценки. Съдът е посочил, че при подобен спор, доколкото се признават данните в протокола за трудов стаж и професионален опит, работодателят следва да ангажира доказателства как работодателят е преценил качествата на служителите според избраните от него показатели – кой работи по-добре в екип, за взаимоотношенията му с граждани, колеги и икономически оператори, за активна обществена дейност. Няма данни, от които да се изходи за обективното сравняване на служителите, как точно са формирани оценките и защо едни служители са получили по-високи от други. По повдигнатите правни въпроси въззивният съд се е произнесъл съобразно дадените по-горе отговори. Ценил е всички събрани по делото доказателства, включително и протокола на комисията по подбора, но обосновано и с оглед твърденията на сраните, доказателствената им тежест в процеса, а също и ангажираните гласни доказателства, установяващи положителна оценка за работата на уволнения служител, е приел, че работодателят не е доказал обективността на поставените от него оценки. Правилно е посочено, че протоколът за подбор с фиксирани в него оценки не е достатъчен, след като не са представени други доказателства /напр. тестовете и формулярите за годишните оценки на служителите, свидетелски показания т.н./ Съдът в съответствие с материалния закон е изходил за критериите, по които трябва да се извърши на подбора по чл. 329 ГПК, а също е приел и, че тези определени за оценка на служителите от работодателя, са ясни и съответни на законовите изисквания. Незаконосъобразността на подбора е поради липсата на данни въз основа на какво всеки един от оценяваните служители е получил оценката по показателите за качество на работата, нито в процеса работодателят е установил, че действително останалите на работа работят по-добре от А. А.. Въпросът за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя е разрешен съгласно тълкувателно решение № 3-2012-ОСГК, според което при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служители оценки по същите критерии. С обжалваното решение съдът е извършил съдебен контрол за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респ. законосъобразното приложение на критериите установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, при оспорени от ищеца оценки на работодателя по показателя ниво на изпълнение на работата, т. е. при оспорена законност на подбора, с което не се е отклонил от задължителната съдебна практика. В тази връзка съдът е извършил задълбочена преценка на представените по делото от ответника писмени доказателства във връзка с ангажирани от ищеца писмени и гласни доказателства. Решението не страда от въведените в жалбата касационни оплаквания и следва да бъде оставено в сила. По делото не са представени доказателства за направени съдебни разноски от ответника по касационната жалба за касационното производство и такива не се следват. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение, постановено на 26.01.2011 г. по гр.д. № 694/2010 г. от Хасковския окръжен съд. РАЗНОСКИ не се присъждат. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: