Р Е Ш Е Н И Е № 269 гр. София, 14.02.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 848/2016 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. Н., защитник на подсъдимия И. В. Н., срещу решение № 283 на Софийския апелативен съд, НО, ІV състав от 04.07.2016 г., постановено по ВНОХД № 490/2016 г. по описа на същия съд. В касационната жалба е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, довело до явна несправедливост на наложеното на подсъдимия И. Н. наказание лишаване от свобода. Защитникът е изложил съображения, че с решението си въззивният съд неправилно е възприел становището на първоинстанционния съдебен състав относно необходимостта от приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК. В тази насока не били съобразени изразеното от подсъдимия искрено разкаяние, както и преценката на съда относно извършените деяния – че при осъществяването им не била проявена жестокост и не бил използван специфичен набор от прояви за нараняване. С оглед на това не била налице твърде висока степен на обществена опасност на дееца, като крайният размер на наказанието, определено спрямо него, продължавал да е завишен, независимо, че бил намален на осем години. С оглед тези доводи защитникът отправя към ВКС искане да измени атакуваното решение на САС, като отмени приложението на чл. 24 от НК и намали наложеното на подсъдимия Н. наказание лишаване от свобода на шест години. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият И. Н. и неговият защитник адв. Н. поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП излага становище за неоснователност на жалбата на защитника. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда№ 121 от 21.04.2016 г., постановена по НОХД № 1204/2016 г., СГС, НО, 23 състав, е признал подсъдимия И. В. Н. за виновен извършването на престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, за което при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода, и по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1, за което при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Н. най-тежкото от определените наказания, а именно осем години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличил с две години – на десет години, като е постановил първоначален строг режим на изтърпяване в затвор на основание чл. 60, ал. 1 вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал. 1 от НПК е било зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест са били възложени направените по делото разноски. По жалба на защитника на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 490/2016 г. по описа на САС, НО, ІV състав, като с атакуваното решение № 283 от 04.07.2016 г. на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 338 от НПК въззивният съд е изменил присъдата на СГС, като е намалил размера на определеното при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК на шест години, намалил е срока на определеното по реда на чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание на шест години и е намалил срока на увеличеното с две години по реда на чл. 24 от НК наказание на осем години лишаване от свобода. Касационната жалби на защитника на подсъдимия адв. Н. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т.1 от НПК. Касационната жалба на защитника е неоснователна. Изложените в нея съображения се субсумират под касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК – нарушение на материалния закон при определянето на наказанието на подсъдимия Н. и явната му несправедливост. ВКС не възприема доводите за незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с оглед отказа на САС да отмени приложението на чл. 24 от НК. Предвидената от тази разпоредба възможност да се увеличи определеното най-тежко наказание е правилно упражнена при наличието на предпоставките за това. Въззивният съд с основание е констатирал, че общо определеното най-тежко наказание (след намаляването му на шест години) е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния, както и че с него не могат да се постигнат целите на наказателната репресия. Преценени са цялостната престъпна дейност на подсъдимия и завишената му лична обществена опасност в този контекст, обществената опасност на включените в съвкупността деяния, стойностният размер на отнетото при грабежа имущество, общо възлизащ на сумата от 1 467.28 лева. Заключението за необходимост от увеличаване на общото най-тежко наказание се основава върху законосъобразен подход на правилно отчитане на данните за многократното му предходно санкциониране по наказателен ред (за 12 броя посегателства извън тези, обуславящи квалификацията опасен рецидив), обстоятелството, че деянията са извършени по-малко от три месеца след освобождаването на подсъдимия от затвора след изтърпяване на предходно осъждане, че спрямо пострадалата С. И. е била упражнена принуда и в двете й форми (заплашване с думите „Тихо, имам нож” и сила, изразила се в дърпане за косата, удряне на шамар, поваляне на земята, издърпване на чантата й), че като резултат от физическата агресия са й били причинени леки телесни увреждания. С оглед тези констатации настоящият съдебен състав не констатира нарушения при индивидуализацията на отговорността на подсъдимия Н. за двете извършени престъпления, като крайната оценка на цялостната му престъпна дейност действително налага приложението на чл. 24 от НК. Този извод не се променя от посочените в касационната жалба аргументи на защитника относно искреното разкаяние на подсъдимия и преценката на САС за не особено драстичния начин на употребата на сила. Разкаянието на подсъдимия е намерило израз в процесуалното му поведение и е повод за смекчаване на отговорността му по силата на законовата редукция на наказанията по реда на чл. 58а, ал. 1 от |НК. Обстоятелството, че при нападението не е била проявен брутален изблик на насилие, е в достатъчна степен отчетено при намаляването на определеното за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК, респ. по чл. 23, ал. 1 от НК, наказание – от осем на шест години, като не представлява основание за допълнително по-благоприятно третиране на извършителя и по линия на отмяната на приложението на чл. 24 от НК. По тези съображения може да се обобщи, че определеното по отношение на подсъдимия И. Н. общо най-тежко наказание (шест години лишаване от свобода) е законосъобразно увеличено на основание чл. 24 от НК с две години, явява се справедливо и е достатъчно за успешна реализация на целите по чл. 36 от НК. Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 283 от 04.07.2016 г., постановено по ВНОХД № 490/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, ІV състав. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.