Р Е Ш Е Н И Е № 217 Гр. С., 02.03.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 13.12.2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА При участието на секретаря Северина Толева, Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3634/17 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. ВКС разглежда молбата на М. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Новопазарски районен съд по гр.д. №14/12 г., потвърдено с решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №19/16 г. от 29.02.16 г. С двете съвпадащи по резултат решения при инстанционното разглеждане на делото е отхвърлен искът на молителката срещу Сдружение „Нови пазар – днес и утре”, [населено място] пазар за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.03.09 г.- м.06.09 г., ведно с мораторна лихва от 31.07.09 г. до завеждане на иска на 11.01.12 г. в размер на 300 лв. Молителката се позовава на осн. по чл.303, ал.1,т.1 ГПК - твърди, че с решение на Шуменски окръжен съд от 21.03.17 г. по нахд №91/17 г. са установени по надлежния ред факти от значение за спора, които като ищца е твърдяла в хода на производството, но не е могла да докаже. Ответникът по молбата Сдружение „Нови пазар – днес и утре”, чрез председателя Н. С. я оспорва като недопустима – подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1,т.1 ГПК. ВКС на РБ, като разгледа молбата за отмяна, намира следното: По допустимостта на молбата за отмяна ВКС се е произнесъл с определение по чл.307, ал.1 ГПК в закрито заседание на 30.10.17 г. и не намира основание да промени изложеното там становище за допустимост на молбата. Тя е подадена в тримесечения срок по чл.305, ал.1,т.1 ГПК, считано от момента, в който – според молителката, й е станало известно новото писмено доказателство – решението на Шуменски ОС по нахд №91/17 г. Молителката формално не е страна по делото и не е имала задължение да следи за хода му, нито ответникът установява, че тя е узнала за новото писмено доказателство в друг, по-ранен от сочения в молбата за отмяна момент. По основателността на молбата за отмяна: В ППВС №2/77 г.,т.3 е прието, че е допустима на основание чл. 231, б. "а" ГПК, отм. / сега чл.303, ал.1,т.1 ГПК/ отмяна на влязло в сила решение при положение, че страната е твърдяла известно обстоятелство при разглеждане на делото, но не е могла да го установи, а след влизане в сила на решението в друго производство това обстоятелство е установено по надлежния ред. Такива са например случаите, когато иск за заплащане на вреди от непозволено увреждане е отхвърлен поради недоказване, че ответникът е причинил вредите, а след това с влязла в сила присъда той бъде признат за виновен в извършване на престъпление, от което са произлезли вредите, или пък когато е уважен иск срещу материално отговорно лице за липси на поверените му стоково-материални ценности и след влизане на решението в сила с влязла в сила присъда трето лице бъде признато за виновно за кражба или присвояване на всички или на част от липсващите ценности. Във всички тези и подобни на тях случаи влязлата в сила присъда или решение по чл. 97, ал. 4 ГПК, отм. / сега чл.124, ал.5 ГПК/ или друг акт, с който се установява по надлежния ред недоказаното при разглеждане на гражданския спор важно обстоятелство, представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231, б. "а" ГПК, макар че фактът е бил известен на твърдялата го страна, защото едва чрез признаването му за съществуващ по надлежния ред той е станал установен. В исковата молба и при инстанционното разглеждане на делото ищцата / сега молител/ е твърдяла, че не е получила тр. възнаграждение за периода м.03. – м.06.09 г. в общ размер от 1000 лв./четири месеца по 250 лв./, по сключения с ответното сдружение тр. договор за длъжността „социален асистент”. Инстанциите по същество на спора са обосновали извода си за неоснователност на иска най-вече със заключението на вещото лице – счетоводна експертиза, което след проверка на счетоводните документи на ответното сдружение – ведомости, които са представени и по делото с отговора на исковата молба, е установило, че дължимата за трудово възнаграждение на ищцата сума за процесния период й е изцяло заплатена в брой от работодателя, съобразно удостовереното с подписа й. Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че представените ведомости за заплати са годно доказателствено средство за установяване на начисляването и изплащането на тр. възнаграждение и подписвайки се там ищцата е удостоверила, че е получила заплатата си за съответните месеци Материалната доказателствена сила на удостоверените неизгодни за ищцата обстоятелства не е абсолютна, но за да се обори е необходимо оспорващата я ищца да докаже пълно и главно липсата на плащане. Според въззивния и първоинстанционния съд такова доказване не е проведено. За неотносимо към спора е преценено искането на ищцата за допускане на повторна счетоводна експертиза – дори да се установи липса на пари в касата или по банковите сметки на ответника към датата на изплащане на тр. възнаграждения, тази липса не би обусловила по необходимост неизплащане на възнагражденията. По какъв начин работодателят е осигурил пари за тях и дали е спазил нормативните изисквания при водене на счетоводството са ирелевантни за спора въпроси. Ако ищецът не бе получил възнагражденията, срещу които се е подписал във ведомостта, той е могъл да обезпечи вземането си като получи обратно писмо за оборване на доказателствената сила на разписката. С решението по нахд №91/17 г. на Ш. представляващата ответното сдружение Н. С. С. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.248а, ал.3, вр. с ал.2 и ал.1 НК, а именно: че за периода 24.08.08 г. – 13.07.09 г., като представляваща ответното сдружение, представила пред АСП неверни сведения, съдържащи се в три ПКО: №29а/31.03.09 г., №29б/23.06.09 г. и №29в/24.06.09 г., с които да симулира пред АСП приходи от собствени средства, относно осъществяване на проекта по договор от 1.04.08 г. за безвъзмездна финансова помощ по ОП „Развитие на човешките ресурси”, сключен с АСП, за да получи средства, предоставени от ЕС на българската държава по цитирания договор. В мотивите на решението, с което на Н. С. е наложено административно наказание по чл.78 а НК – глоба от 1000 лв., е посочено, че досъдебното производство е образувано по сигнал на част от работещите в ответното сдружение, между които е ищцата, по повод неполучено от тях тр. възнаграждение. Прието е, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства се установява, че сумата в трите ПКО не е постъпила реално в касата на дружеството. Безвъзмездната финансова помощ по проекта не би могла да надхвърли сумата от 59 255 лв., а общата сума, преведена от АСП на сдружението – ответник била с около 20 000 лв. по –малка от договореното за финансиране на проекта – 40 369 лв. Собствените приходи на сдружението били недостатъчни, за да покрият разходите му за заплати на наетите социални асистенти, затова по инициатива на посочения свидетел, изпълняващ функции на касиер, с цел счетоводно уравняване на сумите, вписани във ведомостите за заплати и приходите на сдружението били симулирани парични дарения по посочените три ПКО. По- нататък в мотивите на решението е направен извод, че няколко служителки, между които и ищцата, не са могли да получат заплатите си в пълен размер за първите 6 месеца на 2009 г., поради липса на парично покритие на необходимите номинални разходи. При тези данни, според ВКС, е налице соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение – в наказателното производство по нахд №91/17 г. на Ш., като част от състава на престъплението по чл.248а, ал.3 НК е установена симулативността на трите посочени по-горе ПКО, съдържащи неверни сведения за приходи от собствени на ответното сдружение средства. От съвпадащите по резултат решения на РС и ОС по делото, следва да се отмени въззивното на ОС Шумен и делото да се върне за ново разглеждане на този съд, който по реда на чл.235 и чл.266, ал.2 ГПК да прецени обстоятелствата, установени с представеното в настоящото производство ново писмено доказателство по чл.303, ал.1,т.1 ГПК – решението на ОС Шумен по нахд №91/17 г. В този смисъл са указанията на т.13 от ТР №7/17 г. на ОСГТК на ВКС. След отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, с помощта на повторна счетоводна експертиза следва да се установи разполагало ли е сдружението - ответник за посочения в исковата молба период със собствени парични средства, с които да заплати тр. възнаграждение на ищцата. Този въпрос не е без значение, защото наличието на такива средства предпоставя реално изплащане на тр. възнаграждения на персонала /както е посочено в мотивите на решението по нахд №91/17 г. на Ш./, а възстановяването на изразходваните за това суми по ОП „Развитие на човешките ресурси” се извършва с получени от ЕС средства.. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК влязлото в сила въззивно решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №19/16 г. от 29.02.16 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: