3 решение по гр.д.№ 539 от 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 632 гр.София, 11.10.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА Т. Г. при участието на секретаря А. И., като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 539 по описа на Първо г.о. за 2009 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационни жалби срещу решение № 762 от 20.04.2008 т. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 590 от 2005 г. Ищците Ф. Б., К. Б., Д. Д., С. Д., М. Л. Д., Л. П., В. П., М. Л. Б., А. Б., А. М. И. Б., Н. М. Б., Е. А. Б., Д. Р. Б., А. Б., Б. И. Б., И. Л. З., Ц. И. Б., В. Л. З. и Е. С. М. обжалват решението на Врачанския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 5118 от 08.02.2005 г. на Районен съд-гр.Мездра по гр.д.№ 401 от 2002 г. /допълнено с решение № 148 от 2005 г. по гр.д.№ 401 от 2002 г./ за отхвърляне на предявеният от тях иск срещу ”С.” АД с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на построена през 1992 г. административна сграда с площ от 460 кв.м. и дворно място с площ от 41 891 кв.м., представляващо част от парцел IV от кв.99 по плА. на гр.Мездра. Твърдят, че решението в тази част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касация на решението по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Третото лице- помагач на страната на ответника „М.” ЕООД обжалва решението в частта, с която по същество е изменено решението на първоинстанционния съд, като е уважен предявения от Ф. Б., К. Б., Д. Д., С. Д., М. Л. Д., Л. П., В. П., М. Л. Б., А. Б., А. М. И. Б., Н. М. Б., Е. А. Б., Д. Р. Б., А. Б., Б. И. Б., И. Л. З., Ц. И. Б., В. Л. З., Е. С. М., Л. А. Д., П. К. и М. Г. Ромерза иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на общо 63,55 %. ид.ч. от следните имоти: масивна жилищна сграда на един етаж с площ от 6 620 кв.м. с 14 шеда и масивна сграда на един етаж с площ от 3 000 кв.м. с 6 шеда, находящи се в парцел IV в кв.99 по плА. на гр.Мездра, очертани с оранжев цвят на скицата, намираща се на стр.240 от делото на РС. Твърди, че решението в тази част е недопустимо, неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ищцата К. Б. обжалва и решение № 1371 от 07.10.2008 г. по гр.д.№ 590 от 2005 г., с което е оставена без уважение молбата й за допускане на очевидна фактическа грешка в основното решение от 20.04.2008 г. по отношение на нейното име. Счита, че това решение е неправилно като постановено в нарушение на разпоредбата на чл.192, ал.2 от ГПК /отм./. Страните взаимно оспорват жалбите си. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като обсъди становищата на страните по наведените в касационната жалба касационни основания, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 674 от 14.07.2009 г. по настоящото дело. По първия въпрос, по които е било допуснато касационното обжалване /за възможността за реституция по реда на ЗВСВОНИ на дворно място, което е било застроено преди национализацията му по ЗНЧИМП и в което след национализацията са построени други сгради/, настоящият състав на ВКС приема следното: Приетото от въззивния съд в обжалваното решение /че ищците са собственици на основание чл.1 от ЗВСВОНИ само на национализираните по ЗНЧИМП две сгради с обща площ от 9 658 кв.м. /6 658 кв.м. и 3 000 кв.м./, намиращи се в парцел IV от кв.99 по плА. на гр.Мездра, тъй като тези сгради са съществували преди национализацията и сега са самостоятелен обект на собственост и по отношение на тях са налице предпоставките на чл.1, 2 и 4 от ЗВСВОНИ, но не и на национализираното по същия закон дворно място, тъй като това дворно място е земеделска земя, възстановяването на собствеността върху която следва да се осъществи по реда на ЗСПЗЗ/ е неправилно и противоречи на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. и в Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Според тези ТР на ВКС, ако преди национализацията теренът е бил застроен, а след национализацията в него са изградени и други сгради, по силата на чл.1 от ЗВСВОНИ се реституира собствеността върху целия терен и съществувалите преди национализацията сгради, а за новопостроените сгради възниква суперфициарна собственост в полза на Държавата или на нейни юридически лица, а впоследствие и в полза на техните правоприемници. В противоречие с тази задължителна практика на ВКС, въззивният съд е приел, че теренът, в който още преди национализацията е имало построени сгради, не се реституира. По вторият въпрос, по който е допуснато касационното обжалване /на кои лица може да бъде реституиран един имот по реда на ЗВСВОНИ- на наследниците на бившите собственици по закон или и на наследниците по завещание/ обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирА. в решение № 2436 от 25.07.1996 г. по гр.д.№ 2460 от 1995 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 716 от 13.06.2006 г. по гр.д.№ 360 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1939 от 01.12.2008 г. по гр.д.№ 243 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 36 от 02.02.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др. Настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката на ВКС в горепосочените съдебни решения, тъй като даденото в тях разрешение, че наследниците по завещание на едно лице, чийто имот се възстановява по реда на ЗВСВОНИ, не наследяват този имот, ако завещанието е направено преди влизане в сила на ЗВСВОНИ, съответства напълно на разпоредбата на чл.90а от Закона за наследството /нова, ДВ бр.60 от 1992 г./, според която завещанията, съставени след одържавяването на имота, собствеността върху който се възстановява, няма действие за този имот. Тази норма, заедно с нормите на чл.9а и чл.91а от ЗН са специални само по отношение на наследяването на реституирани имоти, когато собствеността се възстановява след като наследството е открито. В хипотезата на чл.90а от ЗН законодателят придава правна релевантност на факта „време на съставяне на завещанието”, като се ръководи от предполагаемата липса на воля на завещателя да се разпореди безвъзмездно за след смъртта си с имоти, които към момента на съставяне на завещанието не са били негова собственост /вече са били одържавени или национализирани/. Поради това като е уважил иска за собственост на ищците Франчесто Б., Л. Б., А. Б. и А. Б., макар те да са наследници по завещание на Е. Б., направено на 31.03.1971 г. и макар да няма доказателства тези лица да са наследниците и по закон на Е. Б., въззивният съд е постановил едно неправилно решение. С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като в хода на разглеждане на делото пред ВКС се установи, че въззивното решение е постановено срещу нелегитимирано лице /М. Л. Д., която е починала на 18.07.2007 г.- преди последното по делото съдебно заседание пред въззивния съд, което е проведено на 05.03.2008 г./, решението се явява недопустимо и като такова следва да се обезсили, а делото да се върне на друг състав на Врачанския окръжен съд за ново разглеждане с участието и на наследниците на М. Л. Джирарди. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 762 от 20.04.2008 г. и решение № 1371 от 07.10.2008 г. на Врачанския окръжен съд, постановени по гр.д.№ 590 от 2005 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Врачанския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.