Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1473/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 385 гр.София, 27 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1473/2014 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура против решение № 157 от 7.V.2014 год. по внохд № 183/2014 год. на Софийския апелативен съд. С оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение,относимо към извършения от този съд доказателствен анализ,с протеста са иска отмяна на решението и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Представителят на ВКПр поддържа протеста. Защитникът на подсъдимия К. И. Ж. счита протеста за неоснователен и иска оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 363 от 28.ХІ.2013 год. по нохд № 2592/2013 год. на Софийския градски съд К. И. Ж. е признат за невиновен в това, на 11.ІХ.2012 год. в София да е държал без надлежно разрешително 0.80 гр с 5.5 % от високорисковото наркотично вещество амфетамин, което количество, на стойност 24 лв., разпространил като го продал на А. С. Ч., при което го оправдал по обвинението в престъпление по чл. 354а,ал.1 НК. С протестираното решение присъдата е потвърдена. Протестът е основателен. Въззивният съд е приел за установено, че на посочените в обвинителния акт дата, място и час се е осъществила срещу между подсъдимия и свидетеля Ч., при която среща двамата „се здрависали”.Срещата била наблюдавана от полицейските служители К В. и С.С. и тъй като и подсъдимият, и свидетелят Ч. били „лица от т.нар криминален контингент”, полицейските служители решили да им извършат проверка.При приближаването на полицейския автомобил и спирането му вблизост до Ж. и Ч., последният преминал зад автомобила и „изхвърлил две сгъвки, които държал в една от ръцете си”.В. забелязал това и уведомил С., а след това бил повикан и следствен екип като междувременно мястото на инцидента било запазено с присъствието на Ж. и Ч..При огледа двете „сгъвки”, видимо съдържащи бяло прахообразно вещество, били иззети, а изследването им установило тяхното тегло и наличието в тях на амфетамин. Анализирайки доказателствения материал въззивният съд е посочил, че горната фактическа обстановка и, по-конкретно, частта й до идването на следствения екип, е възприел въз основа показанията на свидетелите В. и С., които били „незаинтересувани” от изхода на делото, излагали „последователно фактите” и в показанията им липсвали противоречия относно „значимите за делото обстоятелства”.Ако заявеното от съда беше вярно ,обаче”, не би се приело,че подсъдимият и Ч. само са се „здрависали”, а и че при този „приятелски жест” подсъдимият е предал на Ч. „нещо”-факт, категорично твърдян както от В., така и от С. и определено значим за делото.И тъй като същият факт, на предаването на „нещо”-то, е твърдян и от свидетеля Ч., но вече конкретизирано като две пакетчета с амфетамин, които Ч. изхвърлил при наближаването на двамата полицаи, е необходимо по-нататък да се обоснове -каквато обосновка в мотивите към въззивния акт липсва- защо на Ч., въпреки покритието на показанията му с тези на В. и С., не може да се вярва.Обстоятелството, че Ч. е наркозависим /което е и експертно установено/ само по себе си не дава основание за недоверие в показанията му, а изказаното от съда предположение, че Ч. не е получил наркотика от подсъдимия, е крайно неубедително както при наличните показания на полицейските служители, така и с оглед обясненията на подсъдимия в първата инстанция твърдящ, че при срещата между него и Ч. не е имало размяна на каквото и да било. Коментираната неправилност на въззивния акт се обхваща от касационното основание по чл. 348,ал.1,т.2 НПК -непълен и неубеждаващ в правилността си доказателствен анализ, довел до ограничаване правото на прокурора да докаже повдигнатото и поддържано обвинение.Допуснатото процесуално нарушение налага отмяна на постановения при наличието му съдебен акт и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане, поради което и на основание чл. 354,ал.3,т.2 НПК, ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 157 от 7.V.2014 год. по внохд № 183/2014 год. на Софийския апелативен съд И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: